Определение № 586 от 06.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Варна, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20263100900165 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството в с правно основание чл. 130 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх.

№8217/11.03.2026г. от Г. П. С., в качеството й на синдик на „Анверс Строй“ ЕООД/ в несъстоятелност/, ЕИК 205437002, със седалище гр.Варна, с която против „Анверс Строй“ ЕООД/ в несъстоятелност/, ЕИК 205437002, със седалище гр.Варна и П. Ц. П., ЕГН ********** е предявен иск за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършени от „Анверс Строй“ ЕООД/ в несъстоятелност/ в полза на П. Ц. П., ЕГН ********** плащания на бонуси по договор за изпълнение в общ размер на 211 552,13 евро, реализирани в периода 19.07.2021г. до 20.12.2021г., на осн. чл.

135 ЗЗД вр. чл. 649, ал.1 от ТЗ, и съединен с иск срещу П. Ц. П., ЕГН ********** за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от 211 552,13 евро, на осн. чл.55 от ЗЗД вр. чл.649, ал. 2 от ТЗ.

Твърди се в исковата молба, че с изплащането на процесните суми, като бонуси по договор за управление със свързано лице, се уврежда общо масата на несъстоятелността на длъжника. Плащанията са извършени след усвояване на банков кредит, отпуснат от “Първа инвестиционна банка” АД, която е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. С уточняваща молба се навежда, че самите действия по плащането са били предназначени да увредят кредиторите.

Съдът при така очертаните твърдения намира следното:

С оглед датата на решението на откриване на производството по несъстоятелността на „Анверс Строй ЕООД/ в несъстоятелност/ - 11.03.2024г., двугодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ за предявяване на иска от легитимирания синдик е спазен.

Съдът, след като се запозна с исковата и уточняващата й молба, с която се обосновава, че предмет на конститувния иск е не конкретна сделка, а 1 плащанията( изпълнението на парични задължения), извършени въз основа на нея, намира производството за недопустимо, като съображенията са следните:

Конститутивният иск по чл. 135 от ЗЗД е средство, с което кредиторите разполагат за защита на общата обезпечителна функция на длъжниковото имущество (чл.133 от ЗЗД). В универсалното производство по принудително изпълнение искът по чл. 135 от ЗЗД е способ за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като с уважаването му се постига правна промяна – възстановяване на правното положение преди сключването на сделката или извършването на действието, и се открива възможността чрез осъдителен иск да се иска връщане на даденото. Единствената специфика на иска, когато се предявява в рамките на производството по несъстоятелност, е че относителната недействителност поражда действие не по отношение на конкретен кредитор, а на всички кредитори с прието вземания. Общите предпостави за допустимостта на производството, обаче остават приложими.

В практиката широко се поддържа разбирането, че по реда на чл. 135, ал.

1 от ЗЗД могат да се оспорват както сделки, така и фактически действия, с които длъжникът обременява или намалява имуществото си- такива са отчуждавания, учредяване на вещни полза на трети лица, отказ от изтекла давност, отказ от други права, включително от наследство. Като атакуемо по посочения ред в практиката се е приемало и фактическо действие, изразяващо се в посочване в заявление за регистрация до ДФ „Земеделие“ ОД –на банковата сметка на длъжника, по която е следвало да получи и е преведена субсидия, с което се е затруднило удовлетворяване на кредитора- Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II ТО.

Изпълнението на задължение обаче не представлява такова фактическо действие. Изпълнението на задължение, ако самата сделка е действителна, само по себе си няма увреждащ характер и не може да се атакува по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ( така Апостолов, И. “Облигационно право, Общо учение за облигацията, Издателство на БАН, 1990г. стр. 490, Ганев, В.”Записки по несъстоятелността”, Обща част- стр. 152; Калайджиев, А “Облигационно право”, Изд. “Сиби” 2002 - стр. 519; Стефанов С., “Преферентни искове за попълване на масата на несъстоятелността”, Издателство “Сиби” 2011- стр.

56. Според посочената доктрина изпълнението на съществуващ дълг не намалява имуществото на длъжника, защото с него се погасява пасив. Касае се за въпрос по допустимостта на иска.

Атакуването на самото изпълнение по сделката, вместо самата сделка, би означавало да се обявят за относително недействителни спрямо кредиторите , например- действията по изпълнено строителство вместо на самия договор за изработка, действието по предаване на вещта, обект на продажбено правоотношение вместо на самото правоотношение. Подобен подход не би държал сметка за приложението на института на давността.

Недопустимо е правото на иск по чл. 135 от ЗЗД да се погасяват поотделно за сделката, като основание за изпълнението, и за самото изпълнение.

2

Атакуването на преферентно плащане в рамките на производството по несъстоятелност е допустимо чрез предявяване на искове за недействителност на действия и сделки- чл. 646, ал. 1 ТЗ. По тези искове законът изрично делегитимира само конкретни изпълнения, извършени от длъжника, които могат да бъдат предмет на иска за относителна недействителност.

Предявяването на иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД за действия, който с оглед теморалните си предели, не попадат някоя от хипотезите на чл.646, ал. 1 и ал.

2 от ТЗ, представлява заобикаляне на закона. Съображенията на ищеца с уточняващата молба за това, че чл. 649, ал. 1 ТЗ визира и “плащания” не могат да бъдат споделени. Цитираната разпоредба дава обща уредба относно легитимацията и сроковете за предявяване на отменителни искове в производството по несъстоятелност, а не урежда приложното поле на исковете.

В заключение, доколкото с уточняващата молба ищецът изрично заявява, че не оспорва действителността на сделката, въз основа на която са извършени плащанията, и не се позовава на някое от основанията по чл. 646, ал. 1 от ТЗ, съдът намира, че предявеният по делото иск е недопустим.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 20263100900165 по описа на Варненски окръжен съд за 2026г., Търговско отделение, на осн. чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3