Определение № 33556 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33556 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20251110154318 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 402156/08.12.2025 г., уточнена с молба вх. № 41615/10.02.2026 г. и молба вх. № 72177/06.03.2026 г. от *** против ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника заплати на ищеца сумата в размер на 868,74 евро, представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение включително сторени ликвидационни разноски, за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.11.2020 г. около 19,30 ч. на общински път, отклоняващ се от републикански път ***, близо до с.

Голямо Бучино, в посока към с. Люлин, между застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил „***“ с рег. № *** и лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, чийто водач към датата на произшествието е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, заедно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и за сумата в размер на 337,61 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 07.12.2022 г. до 07.12.2025 г.

Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

По доказателствените искания на страните:

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, 1 които следва да бъдат приети.

Следва да бъде уважено и искането за изслушване на съдебноавтотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените с исковата молба и отговора на исковата молба задачи след събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на сочените от ответника свидетели.

Основателно е и искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на посочените в отговора на исковата молба свидетели при режим на призоваване на разноски на страната.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА като писмени доказателства представените с исковата молба и с уточнителна молба от 10.02.2026 г. писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства по искане на ответника чрез разпит на свидетеля К.К.М., с посочени в отговора на исковата молба лични данни, при режим на призоваване.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства по искане на ответника чрез разпит на свидетеля М.К.М., с посочени в отговора на исковата молба лични данни и телефонен номер, при режим на призоваване.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесен депозит в общ размер на 50 евро, по 25 евро за всеки от допуснатите свидетели, по сметка СРС.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба и отговора при депозит в размер на общо 250 евро, от които 125 евро, вносими от ищеца и 125 евро, вносими от ответника, по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза Й.Д.Й., който да бъде уведомен за поставените задачи и датата на насроченото съдебно заседание след представяне на доказателство за 2 внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви възложеното му заключение след събиране на гласни доказателствени средства.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2026 г., 9,30 ч., за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърди, че на 11.11.2020 г. около 19,30 ч., на общински път, отклоняващ се от републикански път ***, в близост до с.

Голямо Бучино, в посока към с. Люлин, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил „***“ с рег. № *** и лек автомобил „***“ с рег. № ***. Ищецът излага твърдения, че водачът на автомобила „***“ спрял движението си поради препятствие, като задната част на автомобила останала в насрещното платно за движение, автомобилът не бил обозначен с предвидените в закона средства, а останалите участници в движението не били сигнализирани по надлежния ред. Поддържа, че по същото време в насрещното платно се движел автомобилът „***“, който се ударил в спрелия автомобил. Сочи, че за произшествието бил съставен протокол за ПТП № *** г., като виновен за настъпилото събитие е водача на „***“, който не преценил правилно пътната обстановка и не обезопасил спрелия автомобил. Поддържа, че лек автомобил „***“ бил застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“, по комбинирана застрахователна полица № ***, за периода от 07.07.2020 г. до 06.07.2021 г. Сочи, че на 21.01.2021 г. ЗАД „Армеец“ заплатило за ремонта на лекия автомобил „***“ застрахователно обезщетение.

Ищецът основава регресното си право на чл. 411 КЗ, като твърди, че след изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и съответно срещу неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи, че към датата на настъпване ПТП автомобилът „***“ с рег. № *** е бил застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника, със срок на покритие от 07.11.2020 г. до 06.11.2021 г. След настъпване на събитието ЗАД „Армеец“ поканило ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, като поканата била получена на 29.01.2021 г., а на 06.04.2021 г. ответното дружество извършило частично плащане в размер на 1 714,11 лева, поради което останала непогасена сумата от 1 699,11 лева, предмет на настоящия иск. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава относно неплатената част от регресното вземане, поради което претендира 3 лихва за забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като поддържа, че същите са неоснователни, необосновани и завишени по размер.

Ответникът не оспорва наличието на ПТП, настъпило на 11.11.2020 г., както и обстоятелството, че в него са участвали лек автомобил „***“ с рег. № *** и лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, като посочва, че от представения констативен протокол за ПТП се установява и наличието на валидни застраховки „Гражданска отговорност“ за двете моторни превозни средства.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва твърдението, че вредите са причинени по вина на застрахования при ответника водач, като поддържа, че обстоятелствата, причините и механизмът на настъпване на процесното ПТП не са изяснени и не са представени достатъчно доказателства в тази насока. Оспорва се конкретно описаният от ищеца механизъм на произшествието, като се сочи, че от представения констативен протокол същият не може да бъде установен по безспорен начин. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил „***“, застрахован при ищеца. Поддържа се, че същият е проявил невнимание и не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, поради което е нарушил разпоредбата на чл.

20, ал. 2 ЗДвП. Ответникът се позовава на твърдението, че останалите участници в движението не са били сигнализирани по надлежния ред за наличието на спрели моторни превозни средства и поддържа, че всеки водач е длъжен да се съобразява с условията на видимост и да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Поради това счита, че и водачът на „***“ е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и за последващите вреди по автомобила. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа, че искът е предявен в завишен размер и не съответства на действително претърпените вреди. Сочи, че размерът на вредите по лекия автомобил „***“ не е определен правилно и законосъобразно от ищеца, като изплатеното от имуществено застрахования застраховател обезщетение може да надвишава обезщетението, дължимо от застрахователя по „Гражданска отговорност“, но това не обуславя отговорност на последния за разликата. Оспорен е и предявеният акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва, като ответникът го счита за неоснователен поради неоснователността на главния иск. По изложените съображения ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и необосновани, като му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По доказателствената тежест на спора:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на действително застрахователно правоотношение между собственика на увредения лек автомобил „***“, с рег. № ***, и ищеца по договор за 4 имуществена застраховка „Каско“, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение и е направил ликвидационни разноски в претендирания размер, който не надвишава действителните вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на обстоятелствата, разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил „***“, с рег. № ***, изразяващо се в невнимание и несъобразяване с конкретната пътна обстановка, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и че с поведението си същият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и за последващите вреди по автомобила.

Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент, периодът на забавата и размерът на претендираното обезщетение за забава.

При съобразяване на поддържаните от страните доводи и оспорвания, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 11.11.2020 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, в което са участвали лек автомобил „***“, с рег. № ***, и лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, както и че към датата на произшествието и за двете моторни превозни средства са били налице валидни застрахователни правоотношения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5