Решение № 83 от 31.03.2021, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. К. , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло Х. Родопски при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Гражданско дело № 20201850100723 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

„Ф.И.” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „Х.И.” № 15, със законен представител Л.К.Д. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт В.Ц. са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу П. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: село Д., община К., с правно основание чл.422 от ГПК – иск за установяване съществуване на парично вземане, за сумите от: 267.36 лева – главница; лихва за забава в размер на 76.35 лева, за периода от 21.05.2017 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от: 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 463/20209 г., на КРС, и 75.00 лева заплатена в полза на съда държавна такса, 300,00 лева за ССчЕ и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

1

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, но се явява в съдебно заседание – редовно призован, като оспорва иска, твърди, че цесията е незаконна, тъй като са му били използвани лични данни без негово съгласие.

К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства, договор за паричен заем № 59164 от 30.12.2015 година, цедиран на заявителя от кредитора „С.К.“ ООД на 13.03.2017 година, като по реда на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за цесията, а падежът е настъпил на 06.07.2016 година, рамков договор и приложение № 1 към цесионния договор; ч.гр.д. № 463/2020 година, с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; ССчЕ.

Исковата претенция се явява основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства и счетоводна експертиза, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника, поради което съдът преценява, че иска се явява основателен и подкрепен с убедителни доказателства.

От представените с исковата претенция и отговора доказателства, безспорно се установява, че ответникът е поел задължение по договор за паричен заем със „С.К.“ ООД, цедирано на настоящия ищец от кредитора, като по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за цесията.

Към настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите по договора суми, подробно описани по-горе.

Съдът счита, че не са налице основания за недействителност на извършената цесия между цедента и цесионера по отношение на съдържание, срокове и начини на уведомление, тъй като съгласно костантната съдебна практика се приема, че дор и да липсват категорични доказателства уведомлението за това да е връчено на длъжника преди образуване на делото, 2 с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и изричното упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът, като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане не може да бъде игнорирано. Уведомяването е настъпило в хода на процеса и на основание чл.235,ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда.

Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,стабилизиращ легитимацията на цесионера,като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г.по т.д.№ 12/2009г. на ВКС,ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014г. , по т.д.№ 1711/2013г.на ВКС,I т.о.; Решение № 78/09.07.2014г. , по т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, II т.о.

Извън гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди,че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. В този смисъл Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009 г., на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г., по гр.д.№ 867/2011 г., на ВКС.

От друга страна, неуведомяването на длъжника не води до недействителност на цесията. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението 3 да плати на новия кредитор.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 50.00 лева– юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 463/20209 г., на КРС, и 75.00 лева заплатена в полза на съда държавна такса, 300,00 лева – за ССчЕ и 150,00лева – юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: село Д., община К. съществуването на вземането на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.И.” № 15, със законен представител Л.К.Д. – изпълнителен директор, за сумите от: 267.36 лева – главница; лихва за забава в размер на 76.35 лева, за периода от 21.05.2017 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: село Д., община К. да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК 200644029 направените разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 50.00 лева– юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 463/20209 г., на КРС, и 75.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса, 300,00 лева– за ССчЕ и 150,00лева – юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в 4 двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5