Решение № 369 от 04.07.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Козлодуй, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440100742 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“, ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В. П.а Г., САК, съд. адрес гр. София, бул.

„България“ № 81, ет. 8, ап. 22, с която е предявил против Л. И. Х., ЕГН:

**********, адрес 8740, ..........., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр.чл.

79 от ЗЗД.

Иска се да бъде установено по отношение на ответника Л. И. Х., с ЕГН:

**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, за сумата в размер на 327.79 лв. /Триста двадесет и седем лв. и 79 ст./- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури с № 7285233731/25.02.2019г., № 7286502185/25.03.2019г., № 7287742483/25.04.2019г. за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г., които суми са присъдени на ищеца в заповедното производство по ч.гр.дело № 772/2021г. по описа на РС – Козлодуй.

Претендира и направени разноски в настоящото производство в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ направени разноски за държавна такса за образуване на делото, 400,00 лв./четиристотин лева и 00ст./ внесен депозит за особен представител и сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.

Претендират също така на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по 1 заповедното производство в както и сумата в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ направени разноски за държавна такса за образуване на делото и сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.

Поради неизпълнение на задължението за плащане от ответника длъжник, ищецът - заявител на 09.12.2020 е подал заявлението по чл.410ГПК, с което е претендирал за незаплатени далекосъобщителни услуги. Съдът е образувал частно гражданско дело № 772/2021г. по описа на РС – Елхово.

Съгласно определение № 157/18.05.2021г. съдията докладчик прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на РС – Козлодуй, където е образувано под № 772/2021г. По това дело съдът се произнесъл със Заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираната сума. Тъй като длъжникът не е намерен и заповедта по чл.410 от ГПК не му е връчена и не може да влезе в сила, след указание на съда, в настоящото производство ищецът претендира заплащане на непогасените по Заповед за изпълнение срещу длъжника суми. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи тези суми присъдени му в заповедното производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които не са оспорени от особения представител на ответника – заверено копие на договор за мобилни услуги, заверено копие на Общи условия на Теленор България ЕАД, заверено копие на 3 броя фактури № 7285233731/25.02.2019г., № 7286502185/25.03.2019г., № 7287742483/25.04.2019г. за предоставени мобилни услуги, договор за правна помощ, пълномощно, копие от исковата молба за ответната страна.

В съдебно заседание не участва представител на ищцовото дружество, но с молба – становище поддържа иска си по основание и размер.

Ответникът участва, чрез особен представител адвокат И. Л. от АКВраца, назначен при хипотезата на чл.47 от ГПК, който се явява в съдебно заседание и оспорва иска по основание и размер.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особения представител е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва иска по основание и размер, тъй като ищецът – оператор продължава да се предоверява на финансово нестабилни и нелоялни клиенти. Пояснява, че в случая операторът се е предоверил на лицето Х. и като „лоялен потребител“ му е дал два номера за мобилни услуги, като твърди, че този потребител не е заплатил нито едно от задълженията по издадените на негово име фактури. В този смисъл сочи, че ищцовото дружество не следва да се ползва от собственото си виновно поведение затова, че е сключил два договора за мобилни услуги с некоректен потребител.

Съдът, след преценка на представените и събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д.№ 772/2021 г. по описа на КРС, се установява, че по повод подадено заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на 24.06.2021г. в полза на ищеца е издадена Заповед № 136 за претендираните в настоящото производство суми, която не е влязла в сила по отношение на длъжника, който не е намерен. В дадения месечен срок, заявителят е подал 2 настоящата искова молба, която прави исковата молба процесуално допустима.

Съдът е сезиран с положителен установителен иск, с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД. Ищецът твърди и иска да бъде установено по отношение на ответника Л. И. Х., с ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, за сумата в размер на 327.79 лв. /Триста двадесет и седем лв. и 79 ст./лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7285233731/25.02.2019г., № 7286502185/25.03.2019г., № 7287742483/25.04.2019г. за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски, както и тези направени в заповедното производство.

С установителния иск ищецът претендира правото си да получи от ответника цитираната сума, поради което в тежест на ищцовото дружество е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право.

Между страните е налице спор относно наличието на облигационни правоотношения между тях, по силата на което ищецът като кредитор и ответника Л. И. Х. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по силата на които ответника е абонат на дружеството.

По повод договор за мобилни услуги от дата 18.02.2019 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Л. И. Х. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № 006320699 и титуляр по предпочетения мобилен номер 359897424240. с избрана абонаментна програма Тотал 26.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 18.02.2021 г.

Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от префенциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел втори мобилен номер, както следва: -Мобилен номер 359895237038, по силата на Договор за мобилни услуги от дата 21.02.2019 г., с избрана абонамента програма Тотал+ 20.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 21.02.2021г. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 006320699.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 344.29 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 02/2019 г„ за месец 03/2019 г„ и за месец 04/2019 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

С Кредитно известие №7289198679/25.05.2019г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -16.50 лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, и е отразен незаплатения баланс в размер на 344.29 лв.. за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 327.79 лв.

3

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Искът с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден, за да бъде установено дали съществува вземането, което е претендирано по реда на заповедното производство, когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от сочения в заповедта за изпълнение длъжник. Това означава, че предметът на установителния иск е идентичен с предмета на заповедта за изпълнение – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер, което е заявено по реда на заповедното производство. С оглед това, че искът е положителен установителен, в тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на материалноправни предпоставки за уважаването му.

За основателността на исковете ищцовото дружество следва да докаже наличието на облигационно отношение с ответника по силата на договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг, сключването на договорите и изпълнението на задълженията си по тези договори. На следващо място ищецът следва да установи твърдените от него факти, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, че е изпаднал в забава, нейният начален момент и размера на претендираните вземания.

В конкретния случай ищцовото дружество основава претенцията си на твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължими суми за мобилни услуги от ответника. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се доказа по безспорен начин вземането на ищеца срещу ответника.

В процесните договори за услуги, страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е 25-то число от месеца. Съгласно Общите Условия /чл.27/ дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по- късно от 18 дни от издаването на месечната фактура. След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84. изр. 1-во ЗЗД/. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. В случая не става въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при които страните са договорили сключеният договор да бъде прекратен.

Фактът на възникнали облигационни отношения не се оспорва и от особения представител на ответника.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.

Съгласно чл. 23, б. „б” от Общите условия, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

4

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.

Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не покъсно от 18 дни след датата на издаването й“.

Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.