Решение № 62 от 12.12.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Търговско дело 65/2024
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 12.12.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- Ваня Ангелова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 25 ал.2 · Закон за счетоводството
- чл. 19 ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 т.1-т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 т.1-т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 т.1-т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 т.1-т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 22 ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Сливен, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ваня Анг. Маркова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело № 20242200900065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „МАКС ХАУС БГ“ ООД, ЕИК- ******* против отказ на ДЛР с вх. № 20240917182750/18.11.2024г., постановен по заявление №20240917182750/17.09.2024г за обявяване на ГФО на дружеството за 2023г.
В жалбата се твърди, че атакуваният отказ е по заявление за обявяване ГФО на дружеството за 2023г.
Този отказ бил постановен без да бъдат дадени указания за липсващите задължителните реквизити на отчета, а именно: подписки на съставител.
Касаело се за неподписан от съставителя документ, представляващ съставна част на ГФО, тоест за хипотеза на неприложен документ и в този случай законът вменявал в задължение на ДЛР преди да постанови отказ, да даде указание на заявителя за представянето му.
Освен това, указанията били изпълнени с жалбата.
Иска се отмяна на атакувания отказ на ДЛР, с указания за обявяване на ГФО по партидата на дружеството.
Претендират се разноски в размер на сумата 410лв, която включва: 10 лв- платена д.т. и 400лв- адв.възнаграждение.
В срока по чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ е подаден отговор на жалбата от Агенцията по вписванията чрез упълномощен представител, който счита постановения отказ за правилен и законосъобразен, а жалбата- неоснователна. Счита, че дадените на заявителя указания не са изпълнение от заявителя в срок, поради което правилно и законосъобразно е постановен отказ. Освен това, не са касаело за липса изискуем документ, поради което съществуващата 1 пречка не попадала в хипотезата на чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, поради което се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юриск.възнаграждение в размер на 150лв.
Направено е възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адв.възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания, представените доказателства и извърши справка на електронния сайт на търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице , с правен интерес лице от обжалването и в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
Преценена по същество, е основателна и следва да се уважи.
На 17.09.2024г,в търговския регистър е постъпило заявление вх. № 20240917182750, подадено по електронен път от Д.К.К. - пълномощник на „МАКС ХАУС БГ“ ООД, ЕИК******* , за обявяване на ГФО на дружеството за 2023г.
На 18.11.2024г, ДЛР е постановило настоящия отказ вх. № 20240917182750 с мотива, че ГФО е приложен без да са положени задължителните реквизити по всички части на отчета, а именно – подпис на съставителя.
ДЛР е приело, че липсата на задължителен реквизит на ГФО влече след себе си липса на годен документ, който не отговарял от външна страна на изискванията на закона и в частност на чл. 25 ал.2 ЗСч, което било пречка на основание чл. 21 т.5 ЗТРРЮЛНЦ да бъде обявен в ТР, тъй като по приложения счетоводен баланс не се визуализирал подпис на съставител.
Този отказ е неправилен и следва да се отмени, по следните съображения:
Когато е подадено заявление за обявяване в ТРРЮЛНЦ на даден акт, ДЛР проверява дали този акт подлежи на обявяване в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, към заявлението приложени ли са всички документи съгласно изискванията на закона и дали подлежащият на обявяване акт отговаря на външни белези на изискванията на закона./ чл. 21 т.1-т.5 ЗТРРЮЛНЦ/.
Когато при извършване на тази проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията на основание чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнесе по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока, определен в закона за тяхното отстраняване.
Ако тези указания не бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл. 19 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, тогава ДЛР постановява отказ.
В случая към заявлението са приложени всички изискуеми от закона документи, като един от тях - счетоводния баланс, не отговаря на изискванията на закона. Той не съдържа един от изискуемите по чл. 25 ал.2 ЗСч задължителни реквизити, а именно: подпис на 2 съставител.
ДЛР е следвало да даде необходимите указания на заявителя и му предостави три работни дни за тяхното изпълнение.
Съгласно т.6 от ТР № 1/31.05.2023г по тълк.дело №1 /2020г на ОСТК на ВКС, ако липсват указания или дадените от ДЛР указания са непълни или неточни, съдът преди да се произнесе по жалбата, дава съответните указания на заявителя.
Налице е първата хипотеза от коментираното тълкувателно решение, при която съдът следва да даде нужните указания на заявителя, но в случая не се налага, тъй като те вече са изпълнени с жалбата.
Ето защо, отказът подлежи на отмяна, с указание да се извърши заявеното обявяване на ГФО по партидата на дружеството.
Съгласно чл. 25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/нова, ДВ б.105/2020г/, в това производство съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
Тъй като жалбата се уважава, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които съгласно представения списък възлизат в общ размер на 410 лв, в т.ч: 10лв – д.т. и 400 лв - адв.възнаграждение, платено в брой, което е удостоверено в договора за правна защита и съдействие.
Неоснователно е възражението на Агенцията по вписванията за прекомерност на платеното от жалбоподателя адв.възнаграждение, което съгласно чл.11 от НМРАВ е в минимален размер на 400 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ с вх №20240917182750/18.11.2024г., постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписвания по заявление № 20240917182750/17.09.2024г, за обявяване на ГФО за 2023г по партидата на „МАКС ХАУС БГ“ ООД, с ЕИК- *******.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписвания, да извърши исканото обявяване на ГФО по подаденото заявление.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление гр.София, ******* представлявана от Изпълнителния Директор Даниела Стоянова Митева, да заплати на „МАКС ХАУС БГ“ ООД, ЕИК- *******, седалище и адрес на управление гр.Сливен, ******** представлявано от управителя Й.С.С. сумата 410лв- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията, ведно с препис от представения към жалбата, подписан от съставителя съкратен счетоводен баланс към 31.12.2023г.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4