Определение № 663 от 27.10.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663 гр. София, 27.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20201001002254 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

С молба вх.№13696/03.08.2021г., депозирана от Национална агенция за приходите е направено искане за допълване в частта за разноските на решение №391/29.06.2021г. на САС по настоящото дело.

Молителят твърди, че е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение както във въззивната жалба, така и в съдебно заседание по същество.С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – уважаване на жалбата, такива му се дължат, като моли съда да съобрази размера им с оглед цената на иска във връзка с Наредбата за правната помощ.

Препис от молбата е връчен на другите страни - „Пикадили“-ЕАД/Н/, „МК Трансинженеринг“-ЕООД и синдиците на „Пикадили“-ЕАД /Н/, на основание чл.248, ал.2 ГПК, като в законния срок отговор не е постъпил.

Софийският Апелативен съд, като разгледа молбата по чл.248, ГПК н а Н А П във връзка със събраните доказателства и съгласно законовите разпоредби, приема следното:

Молбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

С решение №391/29.06.2021г. на САС по настоящото дело, чието допълване в частта за разноските се иска, съдът е уважил подадената от НАП въззивна жалба, като е отменил в обжалваната от него част първоинстанционното решение, с която е отхвърлен частично иска по 1 чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ. Съдът е признал за установено в отношенията на длъжника, синдиците и всички кредитори на несъстоятелността съществуването на публични вземания на Национална агенция за приходите срещу „Пикадили“-ЕАД /Н/ в размер на 3 389.96лв., произтичащо о т Акт за установяване на задължение № П-29002917105031-135-001 от 14.08.2017 г., издадено от ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП, ведно със законната лихва от предявяването му пред съда по несъстоятелността – 05.01.2018 г. до окончателното изплащане. Разпоредил е сумата от 3 389.96лв. да се включи в списъка на приетите вземания под условие, като същата подлежи на удовлетворяване по реда на чл.725, ал.1 от ТЗ.

Видно от данните по делото, жалбоподателят Национална агенция за приходите е представлявана във въззивното производство от В. П. – лице с юридическо образование, директор на Дирекция „Държавни вземания“. С въззивната жалба на НАП е направено искане за присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира искането за основателно, независимо, че този жалбоподател не е представляван от юрисконсулт. Представителството е уредено от нормата на чл.32, т.3 ГПК . По своя характер то е договорно и се осъществява по пълномощие. Упълномощеният представител следва да е юрисконсулт или друго лице с юридическо образование, което е в трудовоправни отношения с представлявания. Този вид представителство е уредено от закона по еднакъв начин за юрисконсултите или други служители с юридическо образование, както е в случая. Поради това няма и разлика в присъждането на разноските за осъществяването му. В зависимост от изхода на делото съгласно чл.78, ал.8 ГПК се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната защита. Не е необходимо представяне на доказателства за осъществено плащане на възнаграждението, тъй като такова не се извършва, а размерът му се определя от съда. Така Определение № 218 от 8.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2510/2014 г., III г. о., което настоящият състав споделя.

С въззивната жалба на НАП е направено искане за присъждане на разноски за въззивното производство. С решението по същество съдът е пропуснал да присъди такива на НАП, с оглед изхода на спора и уважаване на неговата въззивна жалба.Поради това, на основание чл.248,ал.1 ГПК, по искане на страната, направено в законния срок, такива следва да бъдат присъдени, като се допълни постановеното решение в частта за разноските.

Техният размер следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съобразно материалния интерес за жалбоподателя. В настоящия случай НАП е обжалвал решението в частта, с която иска по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ е отхвърлен 2 частично за сумата 3 389,96 лева. Затова и на основание чл.78,ал.1, във вр. с ал.8 ГПК, във вр. с чл.25,ал.1 от НЗПП на този жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като се допълни решението в този смисъл.

Неоснователно е искането за присъждане на възнаграждение при условията на чл.25,ал.2 от НЗПП, тъй като материалният интерес на жалбоподателя във въззивното производство е под размер на 10 000 лева.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248,ал.1 ГПК решение №391 от 29.06.2021г. на САС, постановено по т.д.№2254/2020 г. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „Пикадили“-ЕАД /Н/, „МК Трансинженеринг“-ЕООД и синдиците на „Пикадили“-ЕАД /Н/ да заплатят на Национална агенция за приходите на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК сумата 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3