Решение № 615 от 17.05.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№…….

Гр.Варна,

17.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІс-в, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИЯ

БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА МАКАРИЕВА

Мл.с.ТАНЯ КУНЕВА

При секретаря Е.Иванова, като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.д.№296/19г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №5141/12.12.2018г. постановено по гр.д.№8054/2017г., ВРС е: извършил делба на допуснатите с решение № 567/14.02.2018г., постановено по същото дело имоти и движими вещи между съделителите Й.В.М. и И.К.М., както следва: в дял на Й.В.М. е поставен апартамент №18, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик, бл.218, вх.1, ет.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Варна със застроена площ от 59,45 кв.м. по документ за собственост, а по схема – 55 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №18 с площ 5,8 кв.м. и 0,6786% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; в дял на И.К.М. са поставени поземлен имот №71 по плана на имотите по §4 в местност „Чакмак баир“, землище на с.Езерово, община Белослав, с площ от 600 кв.м.; л.а. „Форд Мондео“, рама WF0NXXGBBNTB32083, двигател TB32083, регистрационен номер В3210КА, цвят: сив, дата на първа регистрация 24.12.1996г.; за уравняване на дяловете Й.В.М. е осъдена да заплати на И.М. сумата от 13820лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане,на основание чл.349, ал.5 ГПК; И.М. е осъден да заплати на Й.В.М. сумата от 1843лв., представляваща половината и съразмерна на дела му част от заплатените от Й.М. задължения за местни данъци и такси по изп.д.№20167170400210, както и да заплаща на Й.М. сумите: в размер на 140лв. месечно, считано от 11.04.2018г. до окончателно извършване на делбата, срещу ползването на нейната част от допуснатия до делба апартамент

№18, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик, бл.218, вх.1, ет.5,, на основание чл.344, ал.2 ГПК; в размер на

10лв. месечно, считано от 11.04.2018г. до окончателното извършване на делбата, срещу ползването на нейната част от допуснатия до делба ПИ №71, на основание чл.344, ал.2 ГПК и 25лв. месечно, считано от 11.04.2018г. до окончателното извършване на делбата срещу ползването на нейната част от л.а. „Форд Мондео“, рама WF0NXXGBBNTB32083, на основание чл.344, ал.2 ГПК; съдът е определил е дължимата от съделителите държавна такса..

Срещу решението са постъпили въззивна и частна жалба от И.К.М. с оплаквания и незаконосъобразност на решението, в частите, с които осъден да заплаща на основание чл.344, ал.2 ГПК на Й.В.М., сума в месечен размер на 140 лева, считано от 11.04.2018г. до окончателно извършване на делбата, срещу ползването на нейните части от допуснат до делба имот: Ап. № 18, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.218, вх.1, ет.5,; сума в месечен размер на 10 лева, считано от 11.04.2018г. до окончателно извършване на делбата, срещу ползването на нейната част от следния допуснат до делба Поземлен имот № 71 по плана на имотите по §4 в местност „Чакмак баир“, землището на с.Езерово; месечен наем в размер на 25лв., считано от 11.04.2018г. до окончателно извършване на делбата, срещу ползването на нейната част от допуснат до делба лек автомобил „Форд Мондео“, както и сумата от 1843лв., представляваща половината и съразмерно на дела му част от заплатените от Й.М. задължения за местни данъци и такси по изп.д. № 20167170400210. Счита се, че неправилно съдът е ценил представените по делото доказателства, поради което е достигнал и до неправилни и незаконосъобразни изводи.

Твърди се, че Й.М. е разполагала с с ключ за имотите и не е възпрепятствана да ги ползва. По отношение на лекия автомобил, въззивникът твърди, че е продаден на трето лице.

По подробни доводи и съображения, изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което претенциите по чл.344, ал.2 ГПК се отхвърлят като неоснователни, както и да се изключи от делбата лек автомобил „Форд Мондео“.

Въззиваемата страна Й.М., чрез пълномощника си, с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, оспорва въззивната и частната жалбата като неоснователни и моли решението в обжалваните част и да се потвърди, като се присъдят направените разноски във въззивното производство.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК и са допустими.

Съдът като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

С решение

№567/ 14.02.2018г. постановено по гр.д. № 8054/2017г. по описа на ВРС, е ВРС е допусната съдебна делба между съделителите и при квоти: ½ ид. част за Й.В.М., и ½ ид.част за И.К.М., на следните недвижими имоти и лек автомобил: ап. № 18, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик, бл.218, вх.1, ет.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД

-18-30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АК; Поземлен имот № 71 по плана на имотите по §4 в местност „Чакмак баир“, землището на с.Езерово, общ.

Белослав, с площ от 600 кв.м, заедно със съществуващите в него трайни насаждения и дворни подобрения; Лек автомобил

„Форд Мондео“, рама WF0NXXGBBNTB32083, двигател TB32083, регистрационен номер В3210КА, цвят: сив.

В първото по делото с.з. след допускане на делбата са приети искания за възлагане на недвижими имоти, претенции по сметки и искания за постановяване на привременни мерки по реда на чл.344, ал.2 ГПК между страните, както следва: искания от Й.В.М. срещу И.К.М., за заплащане на обезщетение за ползване на апартамента, в размер на 140 лева месечно, считано от

11.04.2018г. до окончателното приключване на делбата, ведно със законната лихва за забава; за заплащане на обезщетение за ползване на НИ - Поземлен имот № 71 по плана на имотите по §4 в местност „Чакмак баир“, землището на с.Езерово, в размер на 10 лева месечно, считано от датата на депозиране на молбата - 11.04.2018 г. до окончателното приключване на делбата, ведно със законната лихва за забава; за заплащане на обезщетение за ползване на Лек автомобил „Форд Мондео“, регистрационен номер В3210КА в размер на 50 лева месечно, считано от

11.04.2018г. до окончателното приключване на делбата, ведно със законната лихва за забава; за заплащане на суми, които ищцата е заплатила за погасяване на публични задължения, дължими върху съсобствени на страните вещи, предмет на производството по делба, както и разноски по изп.д.№ 210 по описа за 2016г. на ЧСИ Румяна Тодорова, както следва: 921.77лв., представляваща половината от заплатената главница в общ размер на 1843.55 лв.; 163.14 лева, представляваща половината от заплатената от ищцата законна лихва в размер на 326.28 лева;

327.45 лева, представляваща половината от заплатената от ищцата лихва в размер на 654.87 лева; 201.60 лева, представляваща половината от заплатената от ищцата сума в размер на 403.17 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело.

Приета е и претенцията на И.К.М. срещу Й.В.М. за заплащане на месечно обезщетение в размер на 50 лева за ползване на Лек автомобил

„Форд Мондео“, регистрационен номер В3210КА, считано от 30.04.2018 г. до окончателното приключване на делбата.

Предвид това, че е допусната далба на два недвижими имота, които съществено се различават по между си и на един лек автомобил, между двама съделители при равни квоти, съдът е приел, че извършването на делбата чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий много неудобно по смисъла на ГПК и същата следва да се извърши по по реда на чл.353 ГПК – чрез разпределяне на делбените вещи между съделителите. Двамата съделители са изразили становище по способа за извършване на делбата, в който са поискали двата нееднородни и значително различаващи се по стойност недвижими имота да бъдат поставени в самостоятелни дялове. В молба от 11.04.2018г. ищцата е посочила, че според нея делбата следва да се извърши чрез разпределение, като всеки от съделителите получи по един от недвижимите имоти. В становище от 30.04.2018г. ответникът е посочил, че не възразява делбата да се извърши чрез разпределяне на имотите между съделителите. С постанованото по делото решение са обособени два дяла: един включващ делбения апартамент, а вторият - имота, находящ се в землището на с.Езерово, общ. Белослав и лек автомобил. В собственост на И.К.М. е дела, включващ недвижимия имот и лек автомобил, а в дял на Й.В.М. е поставен делбения апартамент, срещу заплащане на парично уравнение между стойността на дяловете.

Решението, в частите, относно поставянето в дал на на всеки от съделителите на недвижимите имоти не се обжалва и е влязло в сила. Оспорва се като незаконосъобразно решението, в частта, с която в дял на Иман М. е поставен лекия автомобил, като се навеждат твърдения, че същият не е бил в държане на ответника, както и, че не следва да се включва в предмета на делбата, тъй като не е съществувал по време на воденото между страните съдебно производство за делба.

По делото е представено удостоверение №**********/16.10.2017г., издадено от ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, от което е видно, че лек автомобил „Форд Мондео“ рама WF0NXXGBBNTB32083, двигател TB32083, регистрационен номер В3210КА , цвят-сив е регистриран на Й.В.М. от 19.07.2005г. На 13.03.2017г. в „КАТ-Регистрация“ е отразено прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от гаранционен фонд без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не са извършвани промени в регистрацията на собствеността.

Съгласно приетите по делото заключения на СТЕ и САТЕ, размера на пазарния наем за допуснатите до делба имоти и лек автомобил е както следва:280лв. месечно за апартамента; 20лв. месечно за имота в с.Езерово; 50лв. за лекия автомобил.

Представени са заверени копия от покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20167170400210, три броя актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, удостовеление от 17.10.2018г. от ЧСИ Р.Тодорова, от което се установява погасяването на задълженията по изп.д. и рамера на направените от ищцата плащания.

От събраните във въззивното производство гласни доказателства се установява, че преди 6-7 години И. е предложил за продажба автомобил „Форд Мондео“. Свидетелят С.Р. завел свой познат да види автомобила и той го взел срущу сумата от 1000лв.

По-късно Й. потърсила свидетеля и му казала, че колата не е прехвърлена. Свидетелят потърсил купувача, когото знае с името „Б.“ и, че е от Поповица, Пловдивско. Номерата и талона на колата, които Б. изпратил, свидетелят предал на брата на Й.. Посочва също, че до колкото знае, колата била ударена и предадена на вторични суровини от Б..

Свидетелката

Даниела Тодоркова заявява в показанията си, че от преди 7 години Й. заминала да живее и работи извън България. В разговор преди няколко месеца, Йвка и споделила, че иска да предаде номерата на Форда и да го спре от движение, защото платила много данъци. При връщането си в България ищцата не е ползвала автомобила и отсядала на хотел.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни и недоказани наведените във въззивната жалба възражения на въззивника, че процесния лек автомобил следва да се изключи от делбата поради това, че съделителите реално не го притежават и, че време на воденето на делото автомобилът не е съществувал – бил е продаден на трето лице и предаден за скраб, поради следните съображения: С влязлото в сила решението по допускане на делбата е прието, че допуснатия до делба лек автомобил е в държане на И.М.. От ангажираните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, както и от показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели не се установяват изложените от ответника твърдения, че автомобилат е бил в държане на ищцата, както и, че тя го е продала /предоставила/ на трето лице или че същият е унищожен и не съществува. Обстоятелството, че като собственик в документите на автомобила е била записана ищцата не може да обоснове извод, че същата носи отговорност на неговото местонахождение или, че той се намира в нейно държане.