Определение № 943 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 943 гр. София, 16.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка А. като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002900686 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, гр. София, представлявана от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 55/30.01.2023 г. по в. т. д. № 986/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11ти състав.

С обжалваното решение, след частична отмяна на решението от 10.10.2017 г. по т. д. № 1503/2017 г. на Софийския градски съд, VI-14 състав, е отхвърлен искът на касатора срещу „Вемас 7“ ЕООД, с. Барутин по чл. 3, ал.

3 ЗБН за установяване на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на прихващане, извършено с искане за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г. от ЕТ „Сергей Делиев“ (заличен от ТР поради прехвърлянето на търговското му предприятие на ответника „Вемас 7“ ЕООД) с цедираното му от Митко Христов Сариев вземане по договор за преференциален безсрочен депозит № 19541/13.11.2006 г. по сметка с IBAN – BG62KORP92204005517102 срещу насрещното му задължение към банката, произтичащо от договор за банков кредит от 8.07.2008 г. в размер на 28 839,79 лв.; като в останалите части – за отхвърляне на исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН и по чл. 59, ал. 3 ЗБН, съответно за установяване на нищожност и относителна недействителност на посоченото по-горе прихващане - решението от 10.10.2017 г. по т. д. № 1503/2017 г. на Софийския градски съд е потвърдено.

В касационната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което се развиват подробни съображения. Моли се същото да бъде 1 отменено, като се постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН да се обяви за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ прихващането, извършено от ответника с изявление за прихващане с вх. № 11748 от 13.11.2014 г., евентуално да бъдат уважени исковете по чл. 3, ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗБН и по чл. 59, ал. 2 ЗБН във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси, които според касатора са обусловили правните изводи на съда и са от значение за изхода на конкретното дело:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства? Според касатора, по този въпрос е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото съдът не е обсъдил всички доказателства, твърдения, възражения и доводи, в противоречие с практиката на ВКС Тълкувателно решение № 1/08.12.2013 г. по тълк. дело № 1/201З г. на ОСГТК, решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ІІ т. о, решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ІІ т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о.

2/ Под знание за неплатежоспособност на банката следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката, в това число за отрицателната й капитализация? По този въпрос касаторът сочи наличието на противоречие с решение № 60134/15.12.2021 г. по т. д. № 558/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., за да докаже приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; евентуално моли касационно обжалване да се допусне на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3/ При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал.

3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на договора за прехвърляне на вземане?; Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Според касатора правилното разрешаване на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като произнасянето на ВКС би довело до уеднаквяване на практиката по чл. 59, ал.

3 ЗБН.

4/ Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане?;

2

Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства? По посочения въпрос се релевира наличие на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като практиката на ВКС допуска пълно доказване да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт -решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на IV г. о.; решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на IIІ г. о.; Доколкото в практиката на ВКС няма изрично произнасяне дали е допустимо косвено доказване на знанието по чл. 59, ал. 3 ЗБН, се твърди да е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5/ Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава редът на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН?

6/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?

По последните два въпроса се твърди липса на практика на ВКС и наличие на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Срещу касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на ответника „Вемас 7“ ЕООД със становище за липса на условията за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл. 288 ГПК, и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

С решение № 60162 от 08.11.2022 г. по т. д. № 1324/2020 г. на ВКС, I т. о. е отменено решение № 970/05.05.2020 г. по т. д. № 74/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав и е отхвърлен предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на извършеното от ЕТ „Сергей Делиев“ прихващане с изявление вх. № 11748/13.11.2014 г., като делото е върнато на друг състав на Софийския апелативен съд за произнасяне по предявените евентуални искове по чл. 59, ал. 3 и по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН. При повторното разглеждане на делото съдът е достигнал до следните изводи:

По отношение на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН , който въззивният съд е намерил, че следва да разгледа на първо място, са 3 изложени съображения, че изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 ЗБН се отнасят до извършване на прихващане със задължение към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност и поради това въведеното с ал. 2 изискване към формата на изявлението за прихващане е приложимо към тези изявления, които са получени след откриване на производството по несъстоятелност. В конкретния случай съдът е установил, че процесното изявление за прихващане е достигнало до банката на 13.11.2014 г. , т. е. преди откриване на производството по несъстоятелност с решение от 22.04.2015 г. н а Софийски градски съд, поради което спрямо него изискването на чл. 59, ал. 2 ЗБН е изцяло неприложимо, дори и при най-разширителното тълкуване на разпоредбата. С оглед на това е приел, че в случая е без значение дали се касае до изискване към формата за действителност или към формата за доказване на изявлението за прихващане, т. к. спорното прихващане е извън приложното поле на чл. 59, ал. 2 ЗБН.

По отношение на иска по чл. 3, ал. 3 ЗБН въззивният съд не е споделил защитната теза на ищеца, че прихващанията представляват „действия, насочени към събиране на вземания срещу банката“ по смисъла на изр. 2 на ал. 2 на чл. 3 ЗБН. След цялостен прочит на чл. 3, ал. 2 ЗБН и извършено систематично тълкуване с оглед чл. 36, ал. 2 ЗКИ относно характера и последиците на отнемането на банковата лицензия съдът е достигнал до извода, че предвидените в него забрани касаят само действия на самата банка чрез нейните представители - законни или доброволни, респективно че тези забрани не се отнасят за трети лица - длъжници или кредитори. На следващо място съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН има общ характер , к а т о тя се дерогира от други специални разпоредби на същия закон например тези на чл. 59 ЗБН, уреждащи при какви условия е допустимо извършването и оспорването на прихващане - както извършено от кредитор, така и от банката. С оглед на това и в съответствие с решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на ВКС, I т. о. въззивният съд е з а к л юч и л , че прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми.

По отношение на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН въззивният съд е съобразил, че съгласно цитираната разпоредба прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Съдът е взел предвид и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН, според която се счита, че кредиторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на 4 лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ.

Въззивният съдебен състав е обсъдил фактическия състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, като е приел, че той включва следните кумулативни елементи: 1) да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност - без значение дали е извършено преди или след откриване на производството /арг. от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН/, 2) прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати - на подаване на искането по чл. 9, ал. 1 ЗБН или на неплатежоспособност, 3) вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5) към момента на придобиване на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, която предпоставка се презюмира необоримо, ако вземането или задължението е придобито след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност /чл. 59, ал.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b03af976-9889-4ba4-a340-8dab015de325