Решение № 15778 от 08.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15778 гр. София, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110149694 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД на 03.04.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В. К. за сумата 841,82 евро (1646,46 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот- апартамент № 1, с адрес:

***************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 134,51 евро (263,08 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2023г. до 31.03.2025г., сумата 14,51 евро (28,38 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 3,28 евро (6,42 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 31.03.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези общи условия през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Ищецът твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от изтичане на срока за плащане на цената, като не 1 е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата. В исковата молба се развиват съображения, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от "Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му по отношение на Н. В. К. за сумата сумата 841,82 евро (1646,46 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 134,51 евро (263,08 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2023г. до 31.03.2025г., сумата 14,51 евро (28,38 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 3,28 евро (6,42 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 31.03.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. В.

К., в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба се релевират доводи, с които се оспорват съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия и количеството топлинна енергия, доставена в имота.

В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства чрез представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15/ 12.02.2019г., т. I, рег. № 497, дело № 17/ 2019г. ответникът Н. В. К. и И. В. К. са придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 1, с адрес: **********************, ет. 1.

Установява се, че И. В. К. е починал на 19.10.2022г. и е оставил наследник по закон низходящия от първа степен Н. И.ова В.а.

На 10.10.2018г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост, намираща се на адрес: ********************** и “Т.С.” ЕАД, по силата на който етажните собственици са възложили на ответното дружество извършването на услугата дялово разпределение в процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици от 30.09.2018г.

Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно 2 заключението на която за отчетните периоди 2022г.- 2022г. и 2023г.- 2024г. ответникът е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и главният отчет е подписан.

В имота има три броя радиатора с три ИРРО. За процесния имот е начислена топлинна енергия за БГВ на база показанията на един водомер за топла вода в имота.

Общият топломр се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца.

Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното количество топлинна енергия е 1686,01 евро (3297,54 лева).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придоби правото на собственост върху процесния имот чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, когато правото на собственост върху определен 3 обект принадлежи общо на две или повече физически или юридически лица вкл. държавата и общините, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение тогава, когато основанието, на което е придобита вещта, не сочи какъв е обемът от права на всеки от съсобствениците и това не може да бъде изведено от естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците. В светлината на изложеното следва да се приеме, че ответникът е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2022г.- м. 04.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ищеца "Т.С." ЕАД.

Количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот се установява от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставена топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Съгласно заключението на СТЕ, стойността на доставеното количество топлинна енергия е 1686,01 4 евро (3297,54 лева).

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач.