Решение № 35 от 27.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500625 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Р. К. М. срещу Решение № 99 от 13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 519/2024 г. по описа на РС – Ботевград, с което съдът е уважил предявените от ищцата В. С. Т. искове с правно основание по чл. 28, ал. 2 във вр. ал. 1; по чл. 30, ал. 1 и по чл. 2, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, като е развалил сключеният между страните Договор за аренда на земеделски земи от 09.05.2014 г., осъдил е жалбоподателката да предаде на ищцата владението върху имотите, предмет на договора за аренда, както и да й заплати сумата в размер на 605,50 лв., представляваща дължими по договора за аренда арендни възнаграждения за стопанските 2021-2022 г. и 2022-2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно.

Счита се, че първоинстанционният съд не е преценил всички доказателства по делото, тъй като от представените разходно касови ордери се установявало плащане на дължимите арендни възнаграждения в общ размер на 250 лв. за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. Твърди се, че съдът неправилно е установил и размера да уговорените арендни възнаграждения, като е приел, че арендно възнаграждение се дължи не на декар обработена земя, както е посочено в процесния договор, а върху цялата площ на земеделските земи, предмет на процесния договор за аренда. По същество се моли обжалваното 1 решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна В. С. Т. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.

От изискана служебна справка за гражданския статус на лицето В. С. Т. се установява, че същата е починала на 14.10.2025 г., поради което с Определение № 1418 от 29.10.2025 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на В. С. Т. и е конституирал призованите към наследяване нейни наследници – И. Т. Т. и С. И. Т..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от страна с право на обжалване и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Решението е правилно. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционният съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи по отношение правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

С Договор за аренда на земеделски земи от 09.05.2014 г., вписан в Агенция по вписванията под вх. № 1044/10.05.2014 г., с нотариална заверка на подписите, ищцата В. С. Т. в лично качество като арендодател е предоставила на ответницата Р. К. М. – В.Х. за временно и възмездно ползване процесните шест имота, подробно индивидуализирани по – горе в изложението. Имотите са изрично посочени в договора в чл. 1 в табличен вид като „арендувани обекти“ и в таблицата фигурират с цялата си площ, така както е по титул за собственост и по скица, или както в обобщение е посочено в договора – общо 20.183 (двадесет декара сто осемдесет и три квадратни метра).

В чл. 3 от договора е уговорен начин на извършване на арендното плащане, което следва да се заплаща за стопанската година – 50 % до края на м. март на съответната стопанска година и 50 % до първия работен ден (вкл.) след изтичане на съответната стопанска година. Относно размера на арендното плащане, в чл. 5 е уговорено, че арендното плащане е в размер на 15 лв. на декар обработена земя.

Същата година, на 20.03.2014 г. страните са сключили друг договор за аренда на земеделски земи (л. 70 от делото), вписан в Служба по вписванията – Ботевград с вх. рег. № 626/24.03.2014 г., при същите параметри, с идентични условия, но касаещ други земеделски имоти.

По делото не е спорно, че договорът за аренда е сключен през 2014 г., т. е. при действието на Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), преди изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, обнародвано в ДВ бр. 13 от 07.02.2017 г. Преди изменението разпоредбата на чл. 3 в старата си редакция е позволявала 2 договор за аренда да се сключва от всеки един съсобственик, независимо каква е квотата му в съсобствеността, вкл. ако е под 50 %. Именно при действието на тази разпоредба ищцата в лично качество, самостоятелно е сключила процесния договор за аренда, поради което е налице валидно договорно правоотношение между страните.

Съгласно чл. 28, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗАЗ, арендодателят може да развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, като когато се касае за договор със срок повече от 10 години, какъвто е настоящият случай, развалянето се извършва по съдебен ред.

Изискуемостта на годишното арендно плащане и за двете процесни стопански години – 2020/2021 г. и 2021/2022 г. е настъпила на два етапа – първо след края на месец март за половината от сумите и окончателно в първия работен ден след изтичане на съответната стопанска година (м. октомври).

Правилно първоинстанционният съд е разпределил в доказателствена тежест на ответницата плащането на дължимите по договора за аренда възнаграждения.

По делото за ангажирани като доказателства разходни касови ордери, издадени от ответницата - РКО № 5/28.03.2014 г.; РКО без номер от 01.10.2015 г.; РКО без номер от 15.11.2016 г.; РКО без номер от 24.11.2017 г.; РКО без номер от 04.01.2019 г.; РКО без № от 20.10.2019 г.; РКО без номер от 29.12.2020 г. и РКО без номер от 17.09.2021 г. Почти всички така посочени ордери касаят плащания преди исковия период, за предходни стопански години, които не са предмет на настоящото производство. Изключение правят последните два ордера от 29.12.2020г. и от 17.09.2021 г., в които е посочено, че касаят съответно аренда за стопанска година 2020/2021/2022 в размер на 250 лв. и аренда за стопанска година 2022/2023 също в размер на 250 лв.

Въпросните два ордера са подписани от страните по делото, но от съдържанието им не може да се установи с категоричност дали тези плащания са във връзка именно с процесния договор за аренда от 09.05.2014 г. и процесните шест имота, или касаят плащане по другия договор за аренда от същата година и за различни имоти.

В чл. 1 от договора за аренда изрично и подробно са индивидуализирани процесните земеделски имоти като „арендувани обекти“, и те неслучайно фигурират с цялата си площ. Предмет на договора са имотите в тяхната цялост, така както са описани и предадени за ползване на арендатора. Никъде в договора не са посочени конкретните реално обработваеми площи, а още по – малко се сочи, че предмет на договора, респ. арендувани обекти са конкретни редуцирани площи от целите имоти, поради което правилен се явява изводът на първоинстанционният съд, че се дължи арендно плащане за целите имоти, а не на декар обработена земя.

Следователно по делото е установено, че в случая е налице забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, поради което и на основание чл.

28, ал. 2 ЗАЗ правилно съдът е развалил договора.

Развалянето на договора от своя страна е основание по арг. от чл. 30, ал. 1 3

ЗАЗ арендодателят да поиска връщане на обекта на договора в състоянието, в което арендаторът го е приел.

Владението върху земеделските имоти е предадено от ищцата на ответницата, съгл. клаузата на чл. 22 от договора, за която страните изрично са се съгласили, че служи като приемо – предавателен протокол, поради което съдът правилно е уважил и иска по чл. 30, ал. 1 ЗАЗ.

Изложеното обуславя неоснователност на въззивната жалба, поради което и след като изводите на двете инстанции съвпадат, то обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззиваемите страни И. Т. Т. и С. И. Т. имат право на сторените по делото разноски пред настоящата инстанция за един адвокат, с оглед на което и предвид представените по делото списъци по чл. 80 ГПК (стр. 57 и 58 от делото) и договори за правна защита и съдействие въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите съдебни разноски за въззивната инстанция в общ размер на 511,3 евро или от по 255,65 евро. за всеки един от тях.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 13.03.2025 г., постановено по гр. д.

№ 519/2024 г. по описа на РС – Ботевград.

ОСЪЖДА Р. К. М. с ЕГН ********** да заплати на И. Т. Т. с ЕГН ********** сторените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 255,65 евро.

ОСЪЖДА Р. К. М. с ЕГН ********** да заплати на С. И. Т. с ЕГН ********** сторените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 255,65 евро.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4