Решение № 5248 от 25.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5248 гр. С., 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110148475 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. А. П. , ЕГН **********, срещу Г. И. Я. , ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Ищцата твърди, че с ответника Г. И. Я. са бивши съпрузи, като бракът им е бил прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на 02.08.2022 г. с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 27290/2020 г. по описа на СРС, 92 състав. Посочва, че по време на брака им двамата са закупили следния недвижим имот: апартамент № 96, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл., вх., ет., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община Столична, област С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект от 23.08.2022 г., като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор *** с предназначение на сградата: жилищна многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво с площ от 65,20 кв. м., с прилежащи части: изба № 19 с площ от 4,12 кв. м., заедно с 3,772 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори: ***, ***, ***.

Ищцата посочва, че до януари 2017 г. живели в процесния имот заедно с ответника, но през последните години търпяла грубо и агресивно поведение към нея. Твърди, че поради психическия натиск от ответника напуснала жилището през месец януари 2017 г. и 1 направила искане до него да й заплаща обезщетение за ползването на жилището по време на брака, както при напускането, така и по време на брачния процес, но плащане от ответника не последвало. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Г.

И. Я. да й заплати обезщетение за ползването на собствената на ищцата част от описания имот в размер на 300 лв. на месец за периода от 01.09.2019 г. до 01.09.2022 г. или общо сумата от 10 800 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Признава, че с ищцата са съсобственици на процесния имот, както и че между двамата е настъпил развод на 02.08.2022 г. с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 27290/2020 г. по описа на СРС, 92 състав. Оспорва претенцията като неликвидна и неизискуема. Възразява, че не е пречил на ищцата да ползва имота. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че по време на брака си същите са придобили в режим на СИО процесния апартамент № 96, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл., вх., ет., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община Столична, област С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект от 23.08.2022 г., като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор *** с предназначение на сградата: жилищна - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво с площ от 65,20 кв. м., с прилежащи части: изба № 19 с площ от 4,12 кв. м., заедно с 3,772 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори: ***, ***, *** , което се установява и от приетите писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 24.06.1988 г., сключен между Г. И. Я. и Л. А. П. - Я.а и Столичен народен съвет, ИК на Районен народен съвет „Л.“, видно от който въз основа на Заповед № ДИ-03-1014/27.05.1988 г. на Председателя на ИК на РНС „Л.“, одобрена от Председателя на ИК на СНС процесният апартамент № 96 е бил продаден на страните по делото.

Страните не спорят, че с влязло в сила на 02.08.2022 г. Решение № 20044466/24.06.2022 г. по гр. д. № 27290/2020 г. по описа на СРС, 92 състав, бракът между тях, сключен с Акт за граждански брак № 1212 от 16.11.1975 г. на Ленински районен народен съвет, е бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, на основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49, ал. 1, вр. с ал. 3 СК. Със същото решение е предоставено на основание чл. 56, ал. 1 СК на ответника Г. И. Я. ползването на семейното 2 жилище, представляващо апартамент № 96, намиращ се в гр. С..............

По делото е приет препис от молба вх. № 25137524/01.10.2020 г. по гр. д. № 27290/2020 г. по описа на СРС, 92 състав, подадена от ищцата Л. А. П. – Я.а, с която последната е поискала като привременна мярка, докато трае съдебното производство за развод между страните, съдът да постанови ответникът да й заплаща наем от 250 лв. за нейната част от процесния имот в ж. к. „Л.“, като с молба от 29.09.2022 г., депозирана в настоящото производство ищцата уточнява, че и устно неколкократно е поискала от ответника заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот след напускане на апартамента - през 2017 г. и 2018 г.

По делото е приета и Нотариална покана под общ рег. № 724, том I, акт 48 от 07.02.2023 г. от Г. И. Я. до Л. А. П., чрез нотариус Г. Г.ев, с рег. № 637 в регистъра на НК, връчена лично на Л. А. П. - Я.а на 10.02.2023 г. срещу разписка, с която ответникът е поканил ищцата да му предостави достъп до таванско подпокривно пространство на сграда, построена в дворно място в гр. Б............. или да му заплаща обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на 300 лв. месечно, направено е и изявление, че ответникът никога не е лишавал ищцата от достъп или пречил да ползва процесния имот в гр. С............., ап. 96, че ищцата сама е напуснала имота, престанала е да се грижи за него и да заплаща дължимите за имота такси.

Приет е и отговор на нотариална покана с рег. № 1877, том I, № 128 от 23.02.2023 г. от Л. А. П. до Г. И. Я., чрез нотариус И.И.Ж., рег. № 701 на НК, връчена на Г. Я. на 01.03.2023 г. лично срещу разписка, с който ищцата заявява, че няма претенции за ползване на процесното жилище поради упражнения от страна на ответника тормоз, желае имотът да бъде продаден, като бъде поделена продажната цена, или ответникът да закупи частта на ищцата срещу продажна цена от 50 500 евро, като в противен случай ще предложи собствената си ½ идеална част от апартамента за продажба на трети лица съгласно изискванията на закона.

За установяване на спорните по делото факти са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П.Й. Г.ев, който заявява, че познава Г. Я. от около 40-42 години, живее в ж. к. „Л.“, на 7 - ми етаж, където свидетелят ходил много пъти.

Апартаментът се ползвал от Я. и съпругата му, нямало наематели. Не било разделено кой какво да ползва в имота. Г.ев заявява, че няма впечатления Я. да е гонил бившата си съпруга от имота, да е пречил и ограничавал ползването на имота от нея. Според свидетеля ответникът заплаща консумативите за имота. Добавя, че когато помагал на ответника да премести вещите на майка си, която починала, тръгвайки към хола свидетелят чул от ответника – „Не там, занеси ги в стаята, че това е на Л.“. Според Г.ев ищцата живее в Банкя, има къща там от доста време. Няма представа дали тя сега използва апартамента, но знае, че ответникът не е сменял бравата и ключалката, ако тя иска да се върне и да го използва.

Заявява, че е ходил рядко в апартамента, когато страните са били заедно там - може би преди повече от 5-6 години. С ответника се виждат редовно на работа или на ски училище в събота и неделя, не е в близки отношения с Л.. Добавя, че ответникът му е споделял, че не е сменял 3 патрона, за да има ищцата достъп до жилището, както и че тя не живее там от 5-6 години.

Спомня си за случай, на който присъствал, при който Г. отворил гардероба, за да си вземе едно сако и вътре било пълно с дрехи на Л. и ответникът не успял да си намери сакото.

Според свидетеля ищцата не е изнасяла нищо от там.

Свидетелят В. Г.ева И.а заявява, че познава Л. и Г.. С Л. работили много години заедно и са близки приятелки. Страните се разделили преди около 6 години, през 2017 г. Л. се изнесла от жилището им след като била направила наскоро ремонт и оти шла да живее в едно таванско помещение в наследствена къща, защото предпочела спокойствието пред подобрите условия на живот. И.а добавя, че на ищцата й било много трудно да издържа на психическия тормоз от ответника, почти ежедневен. Знае, че той пиел доста и след това правил вкъщи скандали, държал се грубо с Л., викал й. Добавя, че Л. идвала сутрин на работа много разстроена, често пъти неспала през нощта, случвало се да се разплаче, че не издържа на тези ежедневни скандали, викове и обиди. Поради това се изнесла с малка част от дрехите си – една, две чанти, а вещите, които била купила след ремонта, не взела, единствено поискала да си вземе телевизора и била помолила внучка си да й го вземе, но тя казала, че дядо й не е дал телевизора и казал, че няма да вземе нищо от там. И.а добавя, че не знае дали има вещи на Л. в жилището, не е ходила там, но би трябвало да има, защото тя не си взела всичко. Твърди, че Л. била предложила на Г. , тъй като той имал наследствен апартамент, да се изнесе там, да продадат този апартамент и да си разделят парите или да го отдават под наем и да си делят наема , но ответникът отказал и тогава ищцата му направила предложение да се споразумеят, нещо да й плаща за това, че той ползва цялото жилище, а тя не може да го ползва. Според свидетелката ищцата не е изявявала желание да се върне в апартамента и няма такова желание, иска само парично обезщетение. Добавя, че не знае ответникът да е пречил на ищцата да влиза в жилището, н о тя не желае да ходи там, предпочита по-лошите условия на живот.

От приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че средната пазарна наемна цена за процесния апартамент № 96 с площ от 65,20 кв. м. за исковия период е в размер на 18 917,40 лв., съответно за ½ част – 9 458,70 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че процесният имот е съсобствен между страните, че ответникът ползва имота или площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, че ищцата е отправила писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, която е достигнала до своя адресат, както и ползата, която е пропуснала след поканата.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи със съсобствената вещ изцяло съобразно нейното предназначение, стига да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Вземането 4 по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността.