Решение № 1230 от 18.11.2019, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№_______

18.11.2019г., гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

При участието на секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №479 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК

131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54 срещу Д.Д.Г., ЕГН **********

*** искове за установяване съществуването на парично задължение на ответника към ищеца, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1757 по описа на ДРС за 2018г. за следните суми: 476,03 лв. - главница по договор за потребителски кредит №**********/05.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното й изплащане; 57,86 лв. - договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г.; 44,01 лв. - обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в размер на законната лихва за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2018 г. и в условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 476,03 лв. - главница по договор за потребителски кредит №**********/05.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 57,86 лв. - договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.06.2018 г.; 47,16 лв. - обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в размер на законната лихва за периода от 05.10.2017 г. до 30.01.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че „ТИ БИ АЙ

Банк" ЕАД е образувало ч.гр.дело № 1757/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Добрич, по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника Д.Д.Г.. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №456/2018 г. по описа на ЧСИ Николай Ников с peг.№810 при КЧСИ. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 15.01.2019 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл.

415 от ГПК, за предявяване иск за установяване на вземането си. Във връзка с предоставената възможност е предявен настоящия установителен иск.

На 05.07.2017 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** с ответника Д.Д.Г.. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 500 лв,, като към отпуснатия кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 32,20 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, съобразен с желанието на Потребителя, материализирано в искането- декларация. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 18,15 лв., както и застраховка безработица в размер на 18.15 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 652,95 лв., която сума е разсрочена на 11 погасителни месечни вноски - 10 вноски в размер на 59,36 лв., ведно с една последна изравнителна в размер на 59,35 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 28,46 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като съответно е пропуснал да изпълни падежиралите си задължения, изразяващи се в три последователни месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.10.2017 г., 05.11.2017 г., 05.12.2017 г.

В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл.

25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. В настоящия случай това се явява постоянен и настоящия адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид. Доказаването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ. Като видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 004YE9 Е, с бар код: 9118150300791, длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес. От изложената фактическа обстановка е видно, че кредитодателят е предприел всички възможни действия и е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 06.12.2017 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 05.10.2017 г., 05.11.2017 г., 05.12.2017 г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 533,89 лв. (476,03 лв. главница и 57,86 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК (03.05.2018 г.), задължението на Д.Д.Г. към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на 533,89 лв.

(476,03 лв. главница и 57,86 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, същата дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 19.04.2018 г. е било в размер на 44,01 лв.

Дори да се приеме, че предсрочната изискуемост не е настъпила, следва да се има предвид, че към датата на подаване на настоящата искова молба, сключеният между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и Д.Д.Г. Договор за потребителски кредит № **********/05.07.2017 г. е изцяло падежирал. Видно от чл. 6 от договора, същият е сключен със срок до 05.06.2018 г., като съгласно чл.86, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата за всяка една просрочена вноска. Дължимата сума при ненастъпване на предсрочна изискуемост би била в общ размер от 581,05 лв., от които: главница в размер от 476,03 лв., договорна лихва в размер на 57,86 лв. за периода от 05.10.2017 г. до 05.06.2018 г.; обезщетение за забава в общ размер от 47,16 лв. за периода 05.10.2017 г. до 30.01.2019 г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване на предявените искове и се настоява за тяхното отхвърляне. Излагат се съображения, че ищецът претендира установяване на вземане за задължения по отпуснат кредит, обявен за предсрочно изискуем. Липсват обаче предпоставките, обосноваващи предсрочна изискуемост на кредита, а именно правото на кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведоми длъжника за това. С оглед специфичния характер на установителното производство по чл. 422 ГПК, за което вече има издадено изпълнително основание, заповед за изпълнение, то след като не са изпълнени предпоставките за предсрочна изискуемост /обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост/ към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, то и вземането в настоящото производство не е изискуемо на предявеното основание. На ответника е изпратено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на 02.04.2018г., недостигнало до длъжницата, което не може да се приеме като доказателство за настъпила предсрочна изискуемост на вземането.

Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а кредиторът следва да уведоми за това длъжника. Според задължителните указания, дадени в т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №4/2013г., съдът е длъжен да установи наличието на предпоставките, водещи до настъпване на изискуемост на вземането преди договорения срок. Решение по чл. 290 от ГПК с № 40 от 17.06.2015г.на ВКС по т.д. № 601 / 2014г. препраща към Решение на Съда на ЕС по дело С - 327 / 10 от 17.11.11г., според което упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

Извън оспорване основанието на иска, в случай че съдът не уважи възражението за неоснователност на исковите претенции, се оспорва иска по размер, като ищецът не е посочил извършени плащания за 05.08.2017г. и 05.09.2017г. за по 59.36 лв.

Оспорва се клаузата „параметрите и условията на кредита„ в сключения договор, като нищожна. Договореният размер на годишния процент на разходите от 49.44% и възнаградителния лихвен процент от 28.46% надхвърлят императивния максимум на допустимия праг на разходите по кредита, определен в нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК. Процесният договор за предоставяне на кредит, на който ищецът основава вземанията си, не представлява валидно сключен договор между страните и не поражда претендираните от ищеца облигационни отношения между тях, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило и задълженията си да предостави информация за общата цена на финансовата услуга, дължима от потребителя, наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор и в какъв срок може да упражни това си право. Съгласно чл. 8 от ЗПК (1) - преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор за овърдрафт, кредиторът и когато е приложимо, кредитният инспектор предоставят своевременно на потребителя въз основа на изразените от него предпочитания и предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация, позволяваща сравняването на различните предложения за сключване на договор за овърдрафт за вземане на информирано решение. ( 2 ) Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт съгласно Приложение №3 от закона. ( 3 ) Информацията се предоставя на потребителя на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от информацията се представят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. (4) Формулярът, съдържащ преддоговорната информация трябва да е изцяло попълнен от кредитора. Нито едно от тези задължения не е изпълнено от кредитора. Всички тези нарушения, на свой ред, представляват самостоятелни основания за липсата на валидно облигационно отношение между страните по посочения договор, тъй като съгласно чл. 22 от ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ,ал. 1 т. 7 -12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9 от ЗПК.

Дори и да се допусне, че има валидно сключен договор за паричен заем, то уговорените в него клаузи относно лихвите и таксите по кредита са неравноправни клаузи по смисъла на Закон за защита на потребителите, респективно и нищожни на основание чл.146 от същия. В разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП законодателят дава дефиниция на клауза, която е индивидуално определена, а именно: „ клауза от индивидуален договор, която е била изготвена предварително от търговеца /доставчика и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. В настоящия случай дори не е спорно, а напротив ответницата е била лишена от каквато и да е била възможност да договаря съдържанието на клаузите на този договор. Не е съществувала възможност отделни клаузи да бъдат изменяни или още повече премахнати по искане на ответницата. Ето защо въпреки презумпцията, че договорите се сключват между равнопоставени страни, такива в конкретния случай липсват по посочените по - горе причини.