Решение № 219 от 04.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Русе, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20224520202311 по описа за 2022 година Постъпила е жалба от М. И. Г. от гр.Русе ЕГН ********** против наказателно постановление № 22 - 3393- 000637/21.11.2022г. на началник Сектор в ОДМВР РУ 02 Русе,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди постановлението,като твърди,че деянието е непредпазливо и ЗДвП допуска наказания и за нарушения извършени с форма на вина непредпазливост от субективна страна.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС от 1981г. с правоспособност категории „В, М и АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Като водач на МПС към м.октомври 2022г. Г. има наложени три глоби с фиш за маловажни нарушения на ЗДвП,по които е настъпила реабилитация.

Жалбоподателят притежава лек автомобил Тойота с рег№ Р 5177 КА. По 1 делото не са събирани доказателства дали към м.октомври 2022г за този автомобил има действащ сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“.

На 22.09.22г. в 5:18ч. в информационната система на КАТ постъпва информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично прекратява регистрацията на превозното средство,като регистрационните табели остават на превозното средство. Административен акт за прекратяване на регистрацията не е издаван от административен орган и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

На 30.10.2022г. жалбоподателят управлява автомобила в гр.Русе. При движение по бул.“Липник“ е спрян за проверка от патрул на РУ 02 Русе. При проверката се установява, че автомобилът управляван от жалбоподателят е с прекратена регистрация и срещу него е започнала проверка от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С постановление от 16.11.2022г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на престъпление като връща преписката на РУ 02 Русе. Въз основа на постановлението началникът на Сектор в ОДМВР РУ02 ,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на Г. административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач,писмени обяснения,постановление на Районна прокуратура - Русе.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят Г. е извършил деяние,с което е 2 осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това Г. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят е собственик на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца още по-малко на лице,у което не е собственик преди да предприеме неправомерното управление.

Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че Г. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. Г. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища ,а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на нарушението и Г. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.

Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в 3 постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 500 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата, писмено становище и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и следва да се присъди изцяло.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22 - 3393000637/21.11.2022г. на началник Сектор в ОДМВР РУ 02 Русе,с което на М.

И. Г. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца ОСЪЖДА ОДМВР РУ 02 Русе да заплати на М. И. Г. от гр.Русе ЕГН ********** сумата от 500лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4