Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 292 от 18.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 183/2022
Вид
Решение № 292
Подписан
18.04.2022
В сила
18.04.2022
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Бетина Богданова Бошнакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600183 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Присъда от 01.10.2021 г., постановена от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав по НОХД № 6208/2021, съдът е признал подсъдимия Б. Г. К. за ВИНОВЕН в това, че около 16:00 ч. на 18.11.2020 г. в гр. Нови Искър, улица ****, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст - В. Р. П. /на девет години/: галил я половия орган и по дупето, след което си свалил панталона и бельото и започнал да си дърпа половия член, поради което и на основание чл. 149, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от две години, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Б.

Г. К. да заплати на В. Р. П. сумата от 5 000 лева - обезщетение за претърпени 1 неимуществено вреди от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 600 лева възнаграждение за повереник, като е отхвърлил иска до пълния размер, като неоснователен.

Съдът е определил веществените доказателства - дискове (л. 24 ДП и л.

87 ДП) да останат по делото, с оглед изхода на делото, съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК, Б. Г. К. да заплати по сметка на СДВР сумата от 392,69 лева - деловодни разноски, както и по сметка на СРС: 250 лева деловодни разноски и 200 лева - държавна такса за разглеждане на гражданския иск.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.

И.Н.И., служебен защитник на подсъдимия К. с която се иска отмяна на присъдата. Защитата оспорва, че подсъдимият е извършил действия, които да целят полова възбуда или полово удовлетворение. Адв. И. прави разбор на доказателствата, които според него подкрепят твърденията на подсъдимия.

Защитата оспорва и факта, че подсъдимият извадил половия си член, като сочи, че доказателства в тази насока няма, изхождайки от показанията на малолетното дете. Сочи се, че съдът не е разпитал жената с която подсъдимия живее на семейни начала, относно това, дали е виждала детето да играе навън след случката, което счита за съществено процесуално нарушение. В заключение се иска отмяна на присъдата и алтернативно – намаляване на наказанието.

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба на подсъдимия К., чрез неговия адв. И.И. в което се прави разбор на доказателствата и се поддържат исканията, изложени в жалбата, като се иска и отхвърляне на гражданския иск или намаляване на неговия размер.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба и от В.

Р. П., чрез нейните родители и законни представители – С. Д. П. и Р. Н. П., които сочат, че не са доволни от присъдата в частта за наказанието, като не са съгласни с размера на определеното наказание и прилагането на чл. 66 от НК, а така също и в частта с която е отхвърлен Гражданският иск над присъдените от СРС 5 000 лева. В жалбата се излагат аргументи, че са налице отегчаващи вината обстоятелства, които налагат определяне на по-тежко наказание, както и ефективното му изтърпяване, а така също и аргументи за това, че 2 справедливият размер на обезщетението е в размер на 20 000 лева, колкото са претендирани. В заключение се иска изменение на присъдата в частта за наказанието и в частта за наказанието, като същото бъде изменено и постановено да се търпи ефективно, а ГИ да бъде уважен в пълния размер.

Постъпило е и допълнение към жалбата в която се изразява несъгласие с подадената от подсъдимия въззивна жалба и се поддържат изложените вече аргументи.

Въззивният съд с определението си за насрочване на делото е приел, че за правилното решаване на същото е необходимо повторно да бъде изслушано вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза, както и да бъде извършен на изследвания от вещото лице запис, материализиран на оптичен носител, приложен към експертизата.

В съдебно заседание Повереникът на ЧО и ГИ В. Р. П. адв. Т. поддържа жалбата и допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

Подсъдимият К. поддържа въззивната си жалба, няма искания по доказателствата и искания за отводи.

Прокурорът от своя страна оспорва и двете въззивни жалби и не прави доказателствени искания.

В хода по същество адв. Т. моли съдът да уважи подадената въззивна жалба и в двете насоки – по отношение на режима на наказанието и неговия срок, а така също и по отношение на гражданския иск. Счита, че въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна и не са допуснати процесуални нарушения от СРС. Оспорва и оплаквания срещу размера на наказанието и уважения размер на гражданския иск.

Адв. И., защитник на подсъдимия К. поддържа въззивната си жалба и допълнението към нея. Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като заявява, че поддържа основанията, посочени в жалбата и допълнението към нея. Алтернативно прави искане за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание с оглед наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, като бъде приложен и чл. 66 от НК. По отношение на гражданския иск, защитата счита, че същият следва да бъде отхвърлен, ако подсъдимият бъде признат за невиновен. Алтернативно се моли неговият размер да бъде намален, по изложените в жалбата мотиви.

3

Моли съдът да отхвърли жалбата на ЧО и ГИ за увеличаване размера на наказанието, както и по отношение на гражданския иск, като счита същите за неоснователни.

Прокурорът счита, че постановената от СРС присъда е правилна и законосъобразна, а наказанието е съобразено с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и правилно е определено при условията на чл. 54 от НК. В заключение се иска потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият К. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат и няма какво да добави.

В последната си дума подсъдимият К. заявява, че не е имал никакви сексуални намерения към това дете, защото го е обичал и отгледал. Отрича да е пипал там, където не му е работа, а само го е гъделичкал. Сочи, че ако това е престъпление, то тогава бил виновен. За останалото поддържа казаното от неговия адвокат.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби и допълненията към тях, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б. Г. К. е роден на **** г. в с. Кумарица, българин, с българско гражданство, със средно образование, пенсионер, разведен, неосъждан, с адрес: гр. Нови Искър, улица **** и ЕГН **********.

Към 18.11.2020 г. подсъдимият К. живеел на адрес: гр. Нови Искър, кв.

„Кумарица“, ул. ****. На същата улица, срещу неговата къща, на № 21 живеела ЧО и ГИ В. Р. П. на девет години, заедно със своите родители С. Д.

П. и Р. Н. П.. Подсъдимият и посочените свидетели поддържали добри отношения, като К. често им гостувал, а жената, с която живеел на семейни начала, помагала с отглеждането на детето.

На 18.11.2020 г., около обяд, подсъдимият К. помолил девет годишната В.П. да залепи със силикон счупените му очила и тя се съгласила, но имала да 4 пише домашни, а и искала да се разходи, поради което се разбрали да направи това по-късно.

Около 16:00 ч. подсъдимият К. отново посетил дома на ГИ и ЧО В. Р. П. и отново помолил тя да му поправи счупените очила. Детето се съгласило, но казало, че пистолетът за силикон е в механата и трябва да отидат там.

Механата се намирала в непосредствена близост до къщата и двамата отишли там, влезли в помещението, като подсъдимият К. седнал на пейката, а свидетелката В.П. седнала в скута му. Докато детето седяло и залепяло очилата със силикон, подсъдимият К. бръкнал с едната си ръка в гащичките й отпред и започнал да я гали по корема на голо под пъпа, като ръката му тръгнала и надолу към половия орган. Детето усетило, че подсъдимия имал големи нокти, защото го одрал и го заболяло. Тя се възпротивила и му казала „Спри“ и станала при което подсъдимият отговорил: „Добре, добре, спирам“, но ръката му останала в гащите й и малко след това пъхнал другата си ръка под бельото й - отзад и започнал да я гали по дупето.

След като залепила очилата, св. В.П. станала от скута на подсъдимия му казала, че трябва да отидат до съседното помещение на механата, за да изреже стърчащите части от силикона по очилата. Тя се отправила натам, а подсъдимият К. я последвал. Веднага след като влязъл стаята, той свалил панталона и бельото си и демонстративно пред детето започнал да гали члена си, който еректирал и да й се усмихва, но не казал нищо. Детето се уплашило, изтичало през вратата на помещението.

На следващия ден - 19.11.2020 г., на връщане от училище, пострадалата В.П. разказала за случилото се на майка си С.П.. Майка й веднага се обадила на съпруга си - св. Р.П., който прегледал охранителните камери на които ясно се виждали действията на подсъдимия К. за които им разказало детето.

В хода на досъдебното производство била изготвена СППЕ на подсъдимия, в която било отразено, към датата на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В хода на досъдебното производство била изготвена СППЕ на св.

Радослава П., в която била отразена психична годност за даване на свидетелски показания, както и липса на склонност към хиперболизация и/или фантастни интерпретации.

5

Била изготвена и Видеотехническа експертиза, която възпроизвела на хартиен носител съдържанието на записите.

По доказателствата

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от Софийски районен съд от събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства а именно :

Гласни : обясненията на подсъдимия К.; показанията на пострадалата свидетелка В. Р. П., прочетени от ДП и приобщени към доказателствения материал със съгласието на страните, показанията на свидетелите Д.Й., С.П., Р.П. и С.Г.;

Писмени : Протоколи за доброволно предаване; Заключения на вещите лица, изготвили СППЕ на подсъдимия и пострадалото лице; Заключението на вещото лице, изготвило ВТЕ, ведно с приложен към него диск; справки за съдимости висящи наказателни производства;

Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ на събраните свидетелски показания, като е анализирал същите както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка, отговорил е на направените от защитата възражения и е извел правилни фактически изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя.

В основата на тези фактическите си изводи СРС е поставил свидетелските показания на пострадалата В. Р. П., която макар и малолетна е със запазена свидетелска годност, а видно от приетата от СРС СППЕ, при същата липса на склонност към хиперболизация и/или фантастни интерпретации. Показанията на детето са последователни, ясни, конкретни, логични, безпротиворечиви. От казаното от него по категоричен начин се установява с подробности времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние, както и участието на подсъдимия К. в него.

Същите категорично се потвърждават както от заключението на ВТЕ, така и от прегледания лично от съда в присъствието на всички страни видеозапис на който се виждат действията на подсъдимия К. точно така, както 6 са описани от детето В.П.. В тази връзка настоящият състав категорично не кредитира обясненията на подсъдимия, че само е гъделичкал пострадалото дете, доколкото неговото твърдение беше опровергано от събраните по делото доказателства и представлява само защитна версия на подсъдимия.

Доказани се явяват и действията на подсъдимия, извършени с цел удовлетворяване на полово желание в съседната стая. От една страна такива действия се съобщават от детето В.П., а също така се наблюдават ясно и на прегледания от съда видеозапис. Действително, в първоначалното заключение на вещото лице не се сочат категорично такива действия, но пред съда видеозаписът беше възпроизведен на голям екран, а изображението, съответно увеличено, при което беше ясно констатирано, че подсъдимия извършва действия на самзозадоволяване с половия си орган, който държи в ръка. В тази връзка съдът още веднъж намери основание да кредитира показанията на пострадалата В.П. и да приеме за опровергана защитна версия обясненията на подсъдимия.