Решение № 53 от 23.12.2021, Районен съд - Чепеларе

Решение № 53/23.12.2021г. по гр.д. № 47/2021г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.439 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от .... ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул. .... №…, представлявана от А.Д. - председател, срещу Г.И.К., ЕГН ...., с адрес: гр. Ч., ул. .... № …, с предявен иск с правно осн.чл.439 ГПК, по който се иска признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 1 898,50 лева, от които вземане за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на Районен съдЧепеларе в размер на 1 398,50 лева присъдени с решение № 78/17.06.2019г. на РС-Чепеларе и сумата от 500 лева разноски по в.гр.д№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд Смолян присъдени с решение № 15/17.01.2020г. на ОС-Смолян, всички представляващи вземане по изпълнителен лист от 26.02.2021г. и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 4/2021 г. по описа на СИС при Районен съд-Чепеларе, поради погасяване на вземането чрез извършено прихващане с насрещно вземане на .... към М.Г.К., ЕГН ...., породило действие към 20.10.2020 г.

Ищецът сочи, че срещу него е образувано изп.д.№ 4/2021 г. по описа на СИС към Районен съд гр.Чепеларе от взискателя Г.И.К., като претендираните суми са в размер на 2 505,78 лева. от които: 1 898,50 лева- неолихвяема сума, 25,00 лева разноски по изпълнителното дело, 202,28 лева такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК и 380,00 лева други суми в т.ч.

ДТ, адвокатско възнаграждение и др. Излага, че правният си интерес за образуване на изп.д.

№ 4/2021 г. по описа на СИС към Районен съд - гр. Чепеларе взискателят Г.К.- ответник в настоящото, обосновава със сключен договор за цесия от 12.02.2021 г. с М.Г.К., съгласно който М.К. прехвърля на Г.К. своите вземания от ... в общ размер от 1898,50 лева, от които вземане за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на Районен съд-Чепеларе в размер на 1 398.50 лева присъдени с решение № 78/17.06.2019г. на РС-Чепеларе и сумата от 500 лева разноски по в.гр.д№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд Смолян, присъдени с решение № 15/17.01.2020г. на ОС-Смолян. С уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД М.К. уведомява кооперацията за извършената от нея цесия с Договор за цесия от 12.02.2021г.

Кооперацията твърди, че връчва на М.Г.К. писмено изявление за прихващане на взаимно дължимите, изискуеми и ликвидни суми до размера на по-малкото от тях съгласно чл.104 от ЗЗД, съгласно което дължимата от ... сума от 1 898,50 лева се прихваща от дължимата сума от М.Г.К. в размер на 2 935,68 лева, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, като след извършеното прихващане М.К. дължи на ... сумата от 1 037,18 лева за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на РС Чепеларе и в.гр.д.№349/2019г. по описа на ОС-Смолян, която сума ищецът сочи, че я поканил да заплати наред с останалото задължение към него, за което е образувано изп.д.№ 20209170400100 по описа на ЧСИ С.Д., както и дължимите разноски по гр.д. № 1524/2020г. по описа на ВКС в размер на 728,35 лева.

Ищецът излага, че на 09.03.2021 г. получава покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 4/2021 г. по описа на СИС към РС гр.Чепеларе, съгласно която общото задължение към 05.03.2021г. на кооперацията е в размер на 2 505,78 лева. Счита, че тези вземания към момента не подлежат на принудително събиране. Твърди, че след като е получил уведомление за процесната цесия е извършил прихващане на задължението си при условията на разпоредбата на чл. 103 ЗЗД. По аргумент на противното от разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД, ако длъжникът не се е съгласил с прехвърляне на вземането, той може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Съгласно Решение № 247/02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016 г. на ВКС, ТК II отд., правото на длъжника, при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл.103 ал.3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията от длъжника. За упражняването на това право на компенсация е достатъчно 1 длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея. Кооперацията сочи, че като длъжник по вземането за разноски не само не се е съгласила с извършената цесия, но е изразила и изрично несъгласие със същата.

Правноирелевантно е времето на това противопоставяне на цесията предвид разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД.

Счита, че в случая са налице и предпоставките за извършване на прихващане съгласно чл.103, ал.1 ЗЗД, според която когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление.

Ищецът навежда доводи, че съгласно съдебната практика прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях - чл.104, ал.2 ЗЗД. Прихващането има прекратително действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за прихващане. При извънсъдебното прихващане, за да настъпят последиците от прихващането, изявлението на длъжника трябва да достигне до насрещната страна. В настоящия случай изявлението за прихващане е получено лично от М.К. на 22.02.2021г.

Ищецът излага, че в случая е налице материално изявление за прихващане между насрещни вземания, които са ликвидни и изискуеми, произтичат от едно и също съдебно производство, а именно съгласно решение № 78/17.06.2019г. по гр. д № 18/2017г. по описа на Районен съд Чепеларе и решение № 15/17.01.2020г. по в.гр.д.№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд-Смолян и двете в частта за разноските, влезли в сила на 20.10.2020г. съгласно определение № 704 от 20.10.2020г. на ВКС,ГК, III г.о по к.гр.д. № 1524 по описа за 2020г., към който момент и прихващането на вземанията е възможно. Същото материално изявление за прихващане е упражнено от ... извънсъдебно с валидно изявление за прихващане, което е обективирано в писмо получено от М.К.. Цитира решение № 103/01.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на ВКС IV г.о., съгласно което във всички случаи прихващането поражда действие от предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент, т. е. от деня, в който прихващането е можело да се извърши. Ето защо ищецът счита, че в случая изпълнителното производство насочено срещу него следва да бъде прекратено, тъй като задълженията са погасени чрез извършеното прихващане с насрещно вземане към М.К. и към момента същите не съществуват, поради и което не биха могли да се реализират принудително. Заявява, че изпълнителното дело, образувано от Г.И.К. не е прекратено, въпреки подаденото от името на ... възражение в тази насока срещу наличието на вземане от Г.И.К.. Липсва произнасяне по направеното искане за прекратяване на делото и същото нарушава правната му сфера в нарушение на закона, с възможност за извършване на принудителни действия по изпълнителното дело.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който искът се оспорва изцяло. Счита, че ищецът не е направил изявление за прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД, което да погаси вземането. Намира, че доколкото се касае до изявление, чрез което се погасява вземане, то представлява и вид разпоредителна сделка. Изявлението на председателят на ... от 22.02.2021г. представлява упражняване на потестативно право едностранна разпоредителна сделка с имущество на кооперацията. Съгласно чл.32 ал.2 ж) от Устава на ..., действал към 22.02.2021г. за извършването на разпоредителни сделки с имущество на кооперацията, каквото безспорно представляват вземанията й, е необходимо предварително одобряване на сделката от управителния съвет. Същото изискване е регламентирано и в чл.21 ал.1 т.7 ЗК. Ответникът твърди, че предварително одобряване на 2 заявеното прихващане на 22.02.2021г. от страна на управителния съвет на кооперацията не е извършено. Поради това ищецът не е извършил валидно изявление за прихващане, на 22.02.2021г., а извършеното такова е недействително, респективно не е породило правно действие. Г.К. отбелязва, че в случая са неприложими разрешенията на ТР № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК, касаещи липсата на предварително взето решение за продажба на недвижим имот от общото събрание на кооперацията. На първо място чл.21 ал.1 т.7 ЗК регламентира ограничаване представителната власт на председателя, в случай на разпоредителни сделки, уредени в устава, а уставът на кооперацията сочи като такива всички разпоредителни сделки с имущество на кооперацията. На следващо място в самото тълкувателно решение е прието, че в случаите, при които законът постановява противопоставими на трети лица ограничения на представителната власт на органните представители, предвижда и вписване на тези ограничения в търговския регистър. В случая ограничението на представителната власт на председателят е вписано в устава на кооперацията, който е надлежно обявен в Търговския регистър и третите лица имат възможност да се запознаят с това ограничение.

На следващо място Г.К. моли съдът приеме, че възражението не е извършено надлежно - на новия кредитор/цесионера - ответник, поради което и не е породило правно действие. Счита, че съгласно цитираната в исковата молба съдебна практика и Решение № 330 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2839/2017 г., II т. о., ТК упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане е обусловено от наличие на насрещни, изискуеми и ликвидни парични вземания или вземания за еднородни и заместими вещи. Законодателят е предвидил редица изключения от изискването за насрещност на двете вземания, предмет на компенсацията, сред които е и установеното в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД право на длъжника да извърши прихващане на задължение към цесионера с вземане, което има към цедента.

Такова право обаче не възниква, съответно се погасява при изразено от длъжника съгласие с цесията към момента на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, или в по-късен моментнепосредствено след като цесията е породила действие спрямо длъжника. Цитира съдебна практика съгласно която правото на длъжника, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията; за упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява на изразено съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира.

Ответникът прави извода, че ищецът - длъжник е имал правото да извърши прихващане на вземането си към М.К. - цедент със задължението си към Г.К. - цесионер, но в случая такова прихващане не е извършено. Видно от текста на изявлението за прихващане от 22.02.2021г. ищецът ненадлежно е заявил прихващане на вземането му към М.К. със задължението му към М.К., каквото към този момент вече не съществува, поради извършената по-рано цесия.

Намира, че вземанията, които се погасяват по чл.103 ал.3 ЗЗД не са насрещни - едното е вземане на длъжника към цедента, а другото е вземане на цесионера към длъжника, но закона допуска прихващането поради липса на съгласие за извършената цесия между цедента и цесионера. За да породи обаче действие възражението за прихващане, същото следва да е заявено по отношение именно на вземането, което новия кредитор - цесионер има към длъжника, което в случая не е извършено. Вместо това ... е заявила прихващане с несъществуващото си вече задължение към М.К., което не е породило никакво правно действие.