Решение № 140 от 22.08.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Бяла, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510100331 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Постъпила е искова молба от В. И. Я., чрез адвокат Д. Г. против „К.“ ЕООД, с която моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 990138/28.12.2023г., сключен между ищцата и ответното дружество е недействителен поради неточно посочен в него ГПР.

В съотношение на обусловеност от главния иск,моли на основание чл.55 ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата в размер на 4213.91 лева, платени при изначална липса на основание.

Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА в полза на адвокат Д. Г..

Твърди, че на 28.12.2023г. сключила с ответника „К. ЕООД, Договор за потребителски кредит №990138 за сумата от 2600,00 лева, при 47,00% годишен лихвен процент и 58.16% годишен процент на разходите /ГПР/. Заемът следвало да се погаси за 12 месеца, като общата дължима сума възлизала на 3440.73 лева.

Ищецът се задължил в срок от два дни от сключването му да предостави на ответника едно от следните обезпечения /според чл. 6, ал. 1 от Договора/: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният 1 доход следва да е в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за страната.; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

При липса на представено обезпечение ищецът се задължавал за неустойка, която възлизала на 3343.97лева. Ищецът твърди, че поради невъзможността да предостави обезпечение към общото задължение по Договора била включена и въпросната неустойка, разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. Общата дължима сума възлизала на 6784.70лева, а не описаната в Договора 3440.73 лева.Поддържа,че по договора заплатила сумата от 4790.00лв., за което представя заверени преписи от платежни нареждания и след това е рефинансирала заема с последващ от дружеството

/№1196475/29.11.2024г./,видно от който били рефинансирани още

2023.91лв./чл.3,ал.7/ или общо платените суми по процесния договор били в размер на 6813.91лв.Счита,че предвид недействителността на договора за заем,сумата от 4213.91лв. била платена при изначална липса на основание ,за което претендира връщането й.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответната страна депозира писмен отговор на исковата молба, с който заема становище за неоснователност на исковите претенции, по подробно изложени съображения. Счита, че е налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл.213 ГПК, тъй като ищцата е депозирала идентични искови молби в РС Бяла. Излага подробни съображения за валидност на облигационното правоотношение и за спазване на специалните изисквания на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора. Условията по Договора, включително за плащане на неустойка, били уговорени индивидуално с потребителя, като на последния била дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита още преди сключването на Договора. Процесният договор за кредит съдържал всички реквизити по ЗПК и ЗЗП, а клаузите му били съставени на ясен и разбираем език, като формулировката и тълкуването им създавали яснота и информираност у потребителя какъв ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера.

Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори между страните, че е сключен Договор за потребителски кредит № 990138 от 28.12.2023г. /л. 6-11/ за сумата от 2600.00лева, 2 като е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия. Посочен е фиксиран лихвен процент – 47% и ГПР от 58.16%. Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 61-64/, в който е посочен ГПР в същия размер от 58.16% и фиксиран лихвен процент от 47%, както и неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 3343.97лв. Установява се от Лог файл по договора за паричен заем ,че на 29.12.2023г г. в 16.52 часа плащането е обработено ,а кредитът - активен.

Ответника не е оспорил с отговора на исковата молба,че ищцата е заплатила по кредита сума в общ размер 4790.00лв.,факт за който по делото са представени надлежни и неоспорени писмени доказателства /л.12-л.20 от делото/.

В исковата молба ищцата твърди,че заема по процесния договор бил рефинансиран с последващ договор за потребителски кредит №1196475 от 29.11.2024г., сключен между ищцата и ответното дружество,видно от който били рефинансирани още 2023.91лв.,или общо платените суми по договор за потребителски кредит № 990138 от 28.12.2023г. били в размер на 6 813.91лв.

Този довод не се споделя от настоящия съдебен състав,т.к. се опровергава от представените по делото доказателства,конкретно приетия в заверен препис по делото Договор за потребителски кредит №1196475 от 29.11.2024г.,сключен между ищцата и ответното дружество.

Видно от същия на ищцата в качеството й на кредитополучател е предоставена сумата от 260.00лв.,при условия подробно посочени. В чл.3,т.7 от този договор са посочени условията за рефинасиране, а именно :

„3.7.1.С подписване на настоящия договор страните се съгласяват да се рефинансира сключеният на 02.01.2024г. Договор за паричен заем №990138 между потребителя и Ситикеш ООД /ЕИК 202531869/, като Заемателят заявява изрично,че желае да погаси изцяло задълженията си по посочения по-горе договор ,в това число дължимите главница,лихви,такси и неустойки,възлизащо на 2023.91лв.

3.7.3 С подписването на настоящия договор Заемателят се съгласява съществуващите негови задължения по Договор за паричен заем №990138 към С.

ООД да бъдат погасени чрез извършване на плащане от страна на Заемодателя по банкова сметка със IBAN: BG58IORT80481090001900

3.7.4.Заемодателят се задължава да изплати на заемателя дължимия след извършеното плащане остатък от заемната сума по настоящия договор в размер на 576.09лв.“

Изложеното по-горе по безспорен начин установява,че действително е налице рефинсиране със сумата от 2023.91 лв.,но не по процесния договор за потребителски кредит № 990138 от 28.12.2023г., а по друг такъв , сключен между ищцата и С. ООД, ЕИК 202531869, който идентификационен номер 990138 съвпада с договора по който се твърди да е направено плащане,посредством рефинасиране, но датата на сключване/02.01.2024г./ и страните по него са други.

Така изложеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

3

Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК ,а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста от ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са и специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.

Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че съответната клауза е договорена индивидуално.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед на горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от разстояние. Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ.

Същият е представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано сключването между страните на договор за потребителски кредит с посоченото в представения документ съдържание.

Съдът намира, че клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства,тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 ЗПК.

4

Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи.