Решение № 353 от 21.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Козлодуй, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440101323 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от М.

Ц. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Хърлец, общ. Козлодуй, ............, и настоящ адрес: гр. Козлодуй, ........., действаща чрез процесуален представител адвокат М. М. С. от Адвокатска колегия – Враца, със съдебен адрес: гр. Козлодуй, ул. „Васил Коларов“ № 1, ет. 2 (сграда на АПК), против „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5.

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – за прогласяване на недействителността (нищожността) в неговата цялост на сключения между страните Договор за потребителски кредит MAX 500077277 от 26.08.2024 г., поради неспазване на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 ЗПК (включително посочване на непълен, неверен и заблуждаващ годишен процент на разходите /ГПР/ и обща дължима сума), заобикаляне на законовия праг на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК (съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК) чрез начисляване на допълнителни такси за „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“, и наличие на неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК и чл. 34 ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да възстанови на ищцата заплатената без правно основание парична сума над чистата стойност на отпуснатия кредит (главницата), ведно със законната 1 лихва върху главницата на паричното вземане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2026 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба и в представеното по реда на чл. 144 ГПК писмено становище ищцата поддържа, че е физическо лице – потребител, а ответникът е небанкова финансова институция (кредитор). На 26.08.2024 г. между тях е сключен процесият договор за заем с чиста стойност на главницата от 511,29 евро (1 000,00 лева) и срок 12 месеца. Твърди се, че към кредитния дълг ответникът е начислил такса за „бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 205,78 евро (402,48 лева) и такса за „динамично плащане“ в размер на 308,68 евро (603,72 лева), или общо 514,46 евро (1 006,20 лева), които са били включени разсрочено във всяка месечна вноска. Поддържа се, че тези такси представляват прикрит разход по кредита и възнаграждение за действия по отпускане и администриране на кредита, които по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не подлежат на заплащане, като невключването им в обявения по договора ГПР от 62,46% води до отразяване на невярна и занижена стойност на ГПР, докато действителният размер на разходите надхвърля многократно законовия предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това се претендира прогласяване на недействителността на договора и реституция на платеното над главницата.

Първоначално осъдителният иск е бил предявен за сумата от 741,37 евро (1 450,00 лева). В проведеното на 21.10.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е депозирал писмено становище с вх.

№ 7752/21.10.2026 г., с което, след запознаване с представената от ответника счетоводна справка (удостоверяваща общо заплатени от потребителя суми в размер на 931,41 евро), на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е направил процесуално искане за изменение на иска, като е намалил размера на осъдителната претенция от 741,37 евро на 420,12 евро.

С протоколно определение от 21.10.2026 г. съдът е допуснал така заявеното намаляване на размера на иска и е прекратил производството по делото за разликата над 420,12 евро до първоначалния размер от 741,37 евро (за сумата от 321,25 евро) поради частично оттегляне на иска.

Претендират се съдебни разноски и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Ответникът „Би енд Джи Кредит“ ООД, чрез юрисконсулт Юлия Буртева, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете изцяло като неоснователни. Поддържа, че договорът е валидно сключен, съдържа предписаните в чл. 11, ал. 1 ЗПК реквизити и съответства на изискванията за форма. Твърди, че клаузите са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП чрез подписването на единен документ. Навежда доводи, че услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ са допълнителни и доброволни действия, заявени по изрично желание на потребителя, не са условие за отпускане на заема и правилно не са включени в ГПР. Счита, че евентуална неточност в изчислението на ГПР не прави целия договор недействителен, а засяга само отделните клаузи. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2024 г. в гр. Козлодуй между „Би енд Джи Кредит“ ООД, в качеството на кредитор, и М. Ц. М., в качеството на кредитополучател, е сключен бланков Договор за потребителски кредит MAX 500077277. По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемна сума (главница) в размер на 1 000,00 лева (с официална равностойност от 511,29 евро), със срок на издължаване 12 месеца. В чл. 5 от договора са посочени следните базови финансови параметри: брой погасителни вноски – 12; размер на погасителната вноска – 106,51 лева (54,46 евро); обща стойност на плащанията – 1 278,12 лева (653,49 евро); фиксиран годишен лихвен процент – 47,92%; обявен годишен процент на разходите (ГПР) – 62,46%.

В чл. 9 от индивидуалния договор е инкорпорирано съгласие за ползване на две допълнителни услуги срещу възнаграждение: 1) „Бързо разглеждане на искането за кредит“ на стойност 402,48 лева (205,78 евро), разсрочена на равни части в 12-те месечни вноски; и 2) „Динамично плащане“ на стойност 603,72 лева (308,68 евро), също разсрочена на равни части в погасителните вноски. Сборът от двете допълнителни такси възлиза на 1 006,20 лева (514,46 евро), което надвишава размера на самата предоставена главница (1 000,00 лева). В резултат на начисляването на тези такси общата месечна вноска е определена в размер на 190,36 лева (97,33 евро), а общо дължимата от потребителя сума по договора е увеличена от 1 278,12 лева на 2 284,32 лева (1 167,95 евро), съгласно приложения в чл. 9, ал. 3 от договора разширен погасителен план.

По делото са представени Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ) към договора за кредит. В част III, т. 2 от СЕФ е посочен ГПР в размер на 62,46%, изчислен при допускането, че договорът ще се изпълнява точно и няма да възникнат разходи за събиране. В част III, т. 4.3 от СЕФ сумите за „бързо разглеждане“ (402,48 лева) и „динамично плащане“ (603,72 лева) са вписани в графата „Всеки друг разход, свързан с договора за кредит“, като е отбелязано, че съгласието за тях не е задължително условие за получаване на кредит. В чл. 1, т. 7.3 и т. 7.4 от Общите условия е посочено, че „бързото разглеждане“ осигурява произнасяне по искането за заем в срок до 2 часа, а „динамичното плащане“ осигурява възможност за посещение от представител на кредитора на адрес за събиране на вноската след предварителна заявка, като цените за тези услуги се дължат разсрочено само при усвояване на кредита.

С молба вх. № 6989/17.09.2026 г., в изпълнение на задължението си по чл.

190 ГПК, ответникът е представил подробна аналитична счетоводна справка за всички реално извършени плащания по процесния договор за кредит.

От справката се установява по категоричен и безспорен начин, че ищцата е извършила 9 броя плащания в периода от 30.09.2024 г. до 05.05.2025 г., с които е погасила общо 931,41 евро (1 821,68 лева), отчетени от кредитора по следните пера: главница – 511,30 евро (1 000,02 лева); договорна възнаградителна лихва – 124,69 евро (243,87 лева); такса за динамично плащане – 214,33 евро (419,19 лева); такса за бързо разглеждане – 81,09 евро (158,60 лева); законна лихва за забава – 0,00 евро.

3

Правни изводи

Относно приложимия материален закон и правната квалификация:

Правоотношението между страните произтича от сключен договор за паричен заем, по който ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – на кредитор (небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ) съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Договорът попада в материалния обхват на Закона за потребителския кредит, субсидиарно на Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите, както и под действието на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити и Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По установителния иск за недействителност на договора за кредит:

Съгласно императивната норма на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони само за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но няма право да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Същевременно съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общият разход по кредита за потребителя“ включва всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения от всякакъв вид и разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и са дължими от потребителя.

В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, формирана с Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 (S.R.G. срещу Profi Credit Bulgaria EOOD ), Решение от 13.03.2025 г. по дело C337/23 и Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22, както и с практиката на ВКС (Решение № 340 от 09.12.2025 г. по к.т.д. № 1562/2025 г., I т.о.; Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г., II т.о.; Решение № 84 от 19.03.2026 г. по к.т.д. № 1533/2025 г., I т.о.), националният съд е длъжен служебно да извърши цялостна преценка дали уговорените допълнителни услуги съставляват действителни самостоятелни престации или представляват изкуствена договорна конструкция, целяща прикриване на реалната цена на кредита и заобикаляне на императивните законови ограничения.

При анализа на конкретните клаузи съдът приема следното:

Първо, услугата „Бързо разглеждане на искането за кредит“ (на стойност 402,48 лева) по естеството си представлява дейност по администриране, обработка на документите и оценка на кредитоспособността на кандидата.

Тези действия съставляват неразделна част от дейността по предоставяне и усвояване на заема, която лежи изцяло в интерес на самия кредитор за управление на собствения му кредитен риск. Уговарянето на възнаграждение за тях нарушава изричната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Второ, услугата „Динамично плащане“ (на стойност 603,72 лева), състояща се във възможност за посещение от мобилен служител на адрес за приемане на погасителни вноски, представлява разход по обслужване и управление на кредитното задължение. Договорната структура предвижда стойността да се начислява и заплаща предварително и задължително на равни части във всяка месечна вноска, независимо дали потребителят 4 действително е ползвал услугата или е плащал по банков път, EasyPay, FastPay или на каса. Това води до начисляване на възнаграждение за престация, която не е реално предоставена и няма самостоятелна потребителска стойност.

Трето, клаузите за посочените две услуги са включени в предварително изготвени от кредитора бланкови документи и общи условия. Ответникът не е представил каквито и да било доказателства, че тези клаузи са били индивидуално преговаряни с ищцата, поради което доказателствената презумпция по чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена (Решение № 231 от 02.03.2018 г. по т.д. № 875/2017 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 60058 от 04.11.2021 г. по т.д. № 2702/2019 г. на ВКС, I т.о.). Клаузите създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя, тъй като общият размер на таксите (1 006,20 лева) надхвърля размера на самия заем (1 000,00 лева), поради което са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал.