Определение № 1716 от 03.07.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1123/2025
- Вид
- Определение № 1716
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Веселка Георгиева Узунова, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1716 гр. Бургас, 03.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселка Г. Узунова
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20252100501123 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По делото е постъпила частна жалба от „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, Район Красно село, бул.
„Цар Борис III“ № 85, ет. мецанин против определение № 2271 от 16.04.2025г. по гр.д.
№5279/2023г. по описа на БРС, с което е оставено без уважение искането му за изменение на основание чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело протоколно определение № 546/11.02.2025 г., в частите му за присъдените в полза на двамата ответници деловодни разноски, с искане молбите им по чл. 78, ал. 4 от ГПК бъдат оставени без уважение, а в условие на евентуалност размерите на адвокатските възнаграждения бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение по чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, с мотив, че в случая, тъй като прекратяването на делото е стА.ло поради направено ищеца оттегляне на иска,поради новонастъпили независещи от него причини, то в случая последният не дължи на ответниците направените от тях разноски по делото на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. При условията на евентуалност, ищецът счита, че дори и да се следват разноски на ответниците на посоченото основание, то същите следва да бъдат намалени поради прекомерност, доколкото независимо от броя и цената на исковете защитата на ответниците се е изразила единствено с посочване на обстоятелството, че са направили отказ от наследството на починалия им наследодател. Предвид това в жалбата се възразява, че е налице несъответствие между размера на присъденото възнаграждение и усилията на защитата им при упражняване на процесуалните им 1 права. По горните съображения се иска отмяна на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК и постановяване на ново, с което да бъде оставено без уважение искането на ответниците за присъждане на разноски в първата инстанция на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като евентуално да бъде намален техния размер поради прекомерност съобразно материалния интерес и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
В дадените в едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците, чрез адвокатските им представители писмени отговори се излагат съображения за неоснователност на частната жалба, с искане за оставянето й без уважение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е депозирА. в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
РазгледА. по същество, настоящата инстанция за намира частната жалба за частично основателна, по следните съображения:
Пред районният съд ищецът е предявил срещу ответника Я. П. Б. три кумулативно обективно съединени иска за приемане за установено по отношение на последният, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 916,67лв. – главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010280/01.03.2022 год., 327,98 лв. – договорна лихва за периода 01.05.2022-01.03.2023 год., и 115,28 лв. – обезщетение за забава за периода 02.05.2022- 20.06.2023 год., както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2023 год., до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед № 1809/22.06.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с искане за присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.
В хода на първоинстанционното производство на 26.12.2023г./преди първото по делото съдебно заседание/ ответникът Я. П. Б. е починал, като след издирване на неговите наследници – Д. Я. А. и А. Я. Б., с определение от 23.10.2024г. същите като конституирани като ответници по делото с предоставен срок за писмен отговор по чл.
131 от ГПК.
В дадените срокове по чл. 131 от ГПК всяка от ответниците Д. Я. А. и А. Я. Б., чрез упълномощените си адвокатски представители е подалА писмен отговор с искане за прекратяване на производството по делото, поради извършен отказ от наследството на починалия наследодател. Представени са удостоверения, издадени от БРС за вписани откази от наследство под номера 28 и 29/ 26.01.2024г. в особената книга на 2
БРС. Всяка от ответниците е поискала присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първата инстанция съгласно представени договори за защита и съдействие- 800 лв. – за Д. Я. А. и 500 лв. за А. Я.
Б..
С последвала молба от 07.02.2025г. ищцовото дружество е направило изявление,че на основание чл. 232 от ГПК оттегля исковата си молба и моли производството по делото да бъде прекратено. Посочило е, че счита, че разноските по делото следва да остА.т за сметка на страните, така, както са направени, като в случай, че съдът прецени, че на ответниците се следват разноски за адвокатско възнаграждение е направило искане за намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК поради прекомерност.
С протоколно определение № 546 от 11.02.2025г. първоинстанционният съд е прекратил исковото производство на основание чл. 232 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, след преценка за неоснователност на възраженията на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е присъдил в полза на всяка от ответниците в пълен размер направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, както следва 800 лв. – за Д.
Я. А. и 500 лв. за А. Я. Б..
С последваща молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е поискал изменение на определението от 11.02.2025г., в частта за разноските с мотив, че въпреки прекратяване на делото не дължи на ответниците направените от тях разноски по делото на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. При условията на евентуалност, ищецът счита, че дори и да се следват разноски на ответниците на посоченото основание, то същите следва да бъдат намалени поради прекомерност, тъй като е налице несъответствие между размера на присъденото възнаграждение и усилията на защитата им при упражняване на процесуалните им права.
С обжалваното определение от 16.04.2025г., постановено в производството по чл. 248 от ГПК районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното по същото дело протоколно определение № 546 от 11.02.2025 г., в частите му за присъдените в полза на двамата ответници деловодни разноски за адвокатско възнаграждение както в частта досежно искането такива разноски да не бъдат присъждани на основание по чл. 78, ал. 4 от ГПК, така и в частта касаеща искането при условие на евентуалност за намаляване прекомерност на размерите на адвокатските възнаграждения на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд, свързани с приложението на чл. 78, ал. 4 от ГПК, което дава възможност на ответникът да иска присъждане на разноски и при прекратяване на делото.
Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната стрА. за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В 3 случая с действията си по предявяване на искове срещу ответниците, които впоследствие са оттеглени ищецът неоснователно ги е въвлякъл в образуваното срещу тях съдебно производство, което впоследствие е прекратено по негово искане.
Причината, поради която ищецът е преценил да оттегли исковата си претенция, довело до прекратяване на делото няма отношение към отговорността му за разноски, тъй като за приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК единственото изискване е делото да е прекратено. Ето защо в случая ищецът следва да понесе санкционните последици за направените от ответниците разноски, следващите се поради прекратяване на делото, които съгласно представените доказателства по смисъла на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС съставляват платени в брой адвокатски възнаграждения в размер на 500 лв. и на 800 лв. По тези съображения обжалваното определение по чл. 248 от ГПК се явява правилно в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на ищеца да не бъдат присъждани в полза на ответниците разноски на основание по чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Що се касае обаче до искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК настоящата инстанция намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от стрА.та възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната стрА. да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителния характер на даденото от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и практиката на ВКС определените с НМ РА В № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват и база за определяне на дължимата на стрА.та според изхода на делото възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., а основният критерий при преценката за това е дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото. Оттук следва извода, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги /която трябва да е справедлива и обосновА./, вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Настоящата инстанция намира, че в случая фактическата и правна сложност на делото е ниска, а обема на свършена от процесуалните представители на всеки от ответниците работа се изразява единствено в подаване на писмен отговор, съдържащ искане за прекратяване на делото поради направени от ответниците откази от 4 наследство, се налага извода, че с оглед извършените процесуални действия от пълномощниците платеното възнаграждение съответно от 500 лв. и 800 лв. се явява прекомерно. Предвид това присъждане на претендираното от всяка от ответниците на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК адвокатско възнаграждение, дори и да отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги и да е съобразено с НМРАВ с оглед материалния интерес на исковите претенции следва да се откаже частично, доколкото нарушава забрА.та на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики по чл.
101, пар. 1 от ДФЕС, във връзка с т. 3 от диспозитива на решението на СЕС.
Изложеното дотук обосновава извода, че размера на адвокатското възнаграждение следва да се намали като прекомерно до 200 лв. за всеки ответник, поради което определението по чл. 248 от ГПК следва да се отмени в частта, с която се е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200лв. за ответницата А. Б. до присъдения й размер от 500 лв. и за разликата над сумата от 200 лв. за ответницата Д. Я. А. до присъдения й размер от 800 лв. В остА.лата част над намалените размери от по 200 лв. на адвокатското възнаграждение за всяка ответница определението по чл. 248 от ГПК следва да се потвърди като правилно.
С оглед частичната основателност на частната жалба разноските за страните следва да остА.т за тяхна сметка, така както са направени.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2271 от 16.04.2025г. по гр.д. №5279/2023г. по описа на БРС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на „Кредит Инс” АД, ЕИК: 205997727 за изменение на основание чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело протоколно определение № 546/11.02.2025 г., в частта за разноските досежно искането му за намаляване на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК поради прекомерност на размера на разноските за платено адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв. до присъдения размер от 500 лв. в полза на ответницата А. Я. Б. и над сумата от 200 лв. до присъдения размер от 800 лв. в полза на ответницата Д. Я. А., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: