Определение № 72 от 22.04.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Габрово, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20254200600107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.6 и сл. от НПК.

С определение № 37 от 04.03.2025г., постановено по чнд № 8 по описа за 2025г. на Севлиевски районен съд е отменено Постановление на РП-Габрово от 02.01.2025г., с което на основание чл.243, ал.1, т.2 и ал.2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП сл.д.№37/23г. по описа на ОСлО при ОП-Габрово в частта му относно извършено от обвиняемия З. А. Ф. от гр.Севлиево престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.12 във вр.с чл.194, ал.1 от НК, като необосновано и незаконосъобразно и делото е върнато на прокурора.

Срещу определението е подадена жалба от адвокат И. И., в качеството на защитник на обвиняемия З. А. Ф. от гр.Севлиево. В нея се навежда довод за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на съдебния акт. Сочи се, че при постановяване на съдебния акт, съдът е направил неправилна интерпретация на фактите, за които свидетелстват събраните доказателства.

По делото по категоричен начин се установявало, че обвиняемия не е отнел лекия автомобил без съгласието на владелеца А. А. и с намерението противозаконно да го присвои, като съответно не е осъществил престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.12 от НК.

След анализ на събраните по делото доказателства прокурорът правилно бил приел, че следва досъдебното производство частично да се прекрати досежно повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1 от НК. Не се установявало намерение на обвиняемия противозаконно да свои вещта, като всички 1 доказателства по делото свидетелствали точно в тази насока. Превозното средство било паркирано в дома на сестрата на обвиняемия, където и той живеел. Там автомобилът бил престоял повече от месец, като жалбата е депозирана много време след като се претендира от пострадалия, че му е отнето.

В жалбата се сочи, че не се споделя извода на съда, че присвоителното намерение на обвиняемия се извлича от факта, че е ремонтирал колата, че са липсвали документите, които са се намирали в жабката. Не бил даден и отговор на това по какъв начин обвиняемият е могъл да продаде автомобила, след като не е негов собственик.

В жалбата са изложени и довод и за немотивираност и не правилност на обжалвания съдебен акт.

Направено е искане за отмяна на определението на районния съди да се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение обвинението по чл.195, ал.1 от НК.

В законния срок е подадено писмено становище от адв. П., като пълномощник на пострадалия Ш. Р. Ч.. В него се сочи, че определението на районния съд е законосъобразно. Правилно съдът е стигнал до извод, че били налице достатъчно доказателства, обосноваващи извода, че е налице субективния елемент на деянието- своене. Неправилно защитата на обвиняемия е посочила, че МПС е престояло един месец в двора на обвиняемия. Пострадалия е установил кражбата на 30.08., като веднага е подал сигнал на тел.112 и с помощта на полицията е прибрал автомобила си.Изложени са и други доводи относно несъгласието с позицията на защитата на обвиняемия относно липсата на състава на престъплението. Сочи се, че съдебния акт, с който е отменено постановлението е правилен и моли същия да бъде потвърден.

Въпреки дадената възможност прокурорът не е взел становище по подадената жалба.

Настоящият въззивен състав разгледа подадената жалба и с оглед данните по делото приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от легитимна страна, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

2

Досъдебното производство е образувано на основание чл.212,ал.1 от НПК.

С Постановление от 15.07.2024г. З. А. Ф. от гр.Севлиево е привлечен като обвиняем за това, че на 28.08.2022г. в гр.Севлиево, от имот, находящ се в м.“Крушевски баир“, чрез използване на техническо средство и по специален начин, отнел чужда движима вещ- л.авт. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, на стойност 3 800лв., собственост на Ш. Ч., от владението на А. А. без съгласието й и с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.12 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.

С постановлението Ф. е привлечен като обвиняем и за престъпления по чл.131,ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК; по чл.325, ал.3 във вр.с ал.1 от НК и за престъпление по чл.296, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

С постановление за частично прекратяван, предмет на контрол в настоящото производство, прокурорът е прекратил наказателното производство по отношение престъплението по чл.195, ал.1 от НК, на осн. чл.243,ал.1, т.2 от НПК.

По делото е приета следната фактическа обстановка:

Св. Ш. Ч./ баща на св.А. А./ е собственик на лек автомобил м.“Фолксваген Голф“ с рег. № ******. Към 28.08.2022г. този автомобил се намирал в двора на имот – вила в гр.Севлиево, м.“ Хоталич- Крушевски баир“, ул.******, обитавана от пострадалата. Автомобилът бил със задно счупено стъкло и имал технически проблем. Към тази дата регистрацията му била прекратена, като документите му – малък талон, талон за ГТП и за заплатен данък се намирали в жабката на същия.

На 28.08.2022г. пострадалата А. се намирала на вилата на посочения адрес, като била със свои приятелки- свидетелките А. и И.. В този ден обвиняемия Ф., заедно със свидетелите Б. и К., отишли на вилата, като до там се придвижили с лек автомобил „Пежо“. Обвиняемият знаел къде се съхраняват ключовете от процесния автомобил. Той влязъл в двора на имота и взел ключовете. След това св. К. вкарал лекия автомобил Пежо в двора на вилата и с него издърпал лекия автомобил Фолксваген, тъй като той не можел да запали. След това му подал ток, автомобила запалил и обвиняемия Ф., въпреки изричното несъгласие на св. А. потеглил с него. След това го откарал в дома си в гр.Севлиево, ул.******. Бил поръчал резервно стъкло и помолил 3 св. К. да го смени. След това се върнал обратно във вилата.

На 30.08.2022г. св.Ш. Ч. и съпругата му св.Ч.а се прибрали от почивка.

Те посетили пострадалата във вилата, като установили, че тя се намира във видимо недобро физическо и психическо състояние. Тя обяснила, че обвиняемия и е взел телефона и колата, заключил я и не и давал да излиза навън, като през това време е упражнил и физическо насилие над нея.

След като разбрал, че автомобилът му е бил взет от обвиняемия без съгласието на пострадалата, св.Ч. подал за това сигнал на тел.112. След това заедно със св. А. отишли до дома на обвиняемия на ул.******. Там била само сестрата на обвиняемия. Свидетелят установил, че автомобила му се намира паркиран в двора на къщата и бил със сменено задно стъкло. По повод на подадения сигнал на мястото пристигнали и свидетелите К. и Ц.- полицейски служители. Св. Ч. установил, че документите, които са се намирала в жабката на автомобила ги няма. След това със съдействието на полицейските служители си взел автомобила и го откарал до вилата.

При установената фактическа обстановка прокурорът за да прекрати наказателното производство е приел, че от доказателствата по делото не се установявало обвиняемия да е осъществил деянието- отнемане на МПС от владението на пострадалата, с присвоително намерение. Обосновал е това си заключение с последващите действия на обвиняемия спрямо отнетия автомобил.

Съдебния контрол спрямо постановлението на прокурора е в пределите на чл.243, ал.5 от НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност.

Компетентността на съда обхваща преценка относно процесуалната законосъобразност на проведеното разследване. На следващо място следва да бъде преценено и дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, т.е. дали постановлението е обосновано.

След това съдът следва да прецени дали по отношение на установените от прокурора факти е приложен правилно материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че при установената фактическа обстановка съдът е направил правните си изводи, които в по- голямата си част са обосновани и кореспондиращи на доказателствените източници по делото.

Правилно и обосновано районният съд е приел, че правните изводи в 4 постановлението за прекратяване на наказателното производство относно липсата на субективния състав на престъплението по чл.195, ал.1 от НК са необосновани и незаконосъобразни, като напълно споделя изложените от съда доводи.

Наред с това следва да се посочи, че правните изводи в постановлението за прекратяване са изведени при липса на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като не са обсъдени всички доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност.

Постановлението съдържа единствено обобщено позоваване на събраните в хода на разследването доказателствени материали. Липсва пълен анализ на гласните доказателства, които безспорно са противоречиви. Прокурорът е следвало да направи оценка на същите и даде отговор на кои дава вяра и на кои- не, като едва след това да направи правните си изводи по отношение повдигнатото обвинение. Само по този начин при съдебния контрол ще може да се установи дали изводите на прокурора са формирани правилно и на база на доказателствения материал по делото.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство може да бъде прекратено, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Това предполага, че прокурорът следва да извърши проверка не само дали е извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК, а да подложи на анализ дали установените в хода на разследването факти сочат на друг състав на престъпление. Както и при постановяване на оправдателна присъда, в инкриминираното поведение трябва да липсват признаците не само на престъплението, за което се води разследването, а и на всяко друго престъпление,т.е деянието да не съставлява престъпление изобщо.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Определението на съда следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.7 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение № 37 от 04.03.2025г. постановено по чнд № 8 по описа за 2025г. на Севлиевски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6