Решение № 689 от 05.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 3788/2024
- Вид
- Решение № 689
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Дора Запрянова Илиева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл.58, ал.1 · Закон за културното наследство
- чл.147,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 689 гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Иван Ал. Стоилов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100603788 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от В. С. Ч., ЕГН ********** против Присъда, № 332, постановена от Софийски районен съд на 27.05.2024 година по НЧХ дело № 7595/2023 година, с която подсъдимият В. В. М. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнато с частна тъжба обвинение за престъпление по чл.148,ал.2, във вр. с ал.1,т.1,т.2,прдл.2,т.4, във вр. с чл.147,ал.1 от НК.
Претенцията е за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова с обратен резултат.
В съдебно заседание, пред въззивната инстанция тъжителят не се яви, но чрез процесуалният си представител поддържа въззивната жалба. Релевира доводи в нейна подкрепа, имащи насока – незаконосъобразност на присъдата, поради неправилна оценка на доказателствата, от там, неправилна преценка на фактите и като последица неправилни изводи относно приложението на относимия към процеса материален закон. Пледира за постановяване на нова присъда, с която атакуваната да бъде отменена, вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, да му бъде наложено справедливо наказание и да бъдат присъдени деловодни разноски за първата от двете инстанции.
В противовес на тезата на жалбоподателя, подсъдимият, отново не лично, а чрез защитника си оспори въззивната жалба. Изложи доводи в подкрепа на атакуваната присъда. Моли потвърждаването й.
Пред въззивната инстанция бяха събрани единствено писмени 1 доказателства – два броя съдебни решения, установяващи приключили деликтни правни спорове със страна подсъдимият М., който е осъден да заплати материални обезщетения за причинени вреди, вследствие на нанесени клевети на лица, различни от тъжителя Ч.. Въззивният съд прие тези писмени доказателства с оглед установяване на характеристични данни за личността на подсъдимия и които доказателства ще коментира по-долу в настоящото решение.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата, събрани в производството и закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е подадена от процесуално-легитимирано лице /частен тъжител/, в предвидената в закона форма и то в срока, установен от процесуалния закон.
Разгледана „по същество“, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Доколкото въззивният съд изпълнява ролята на „втора първа инстанция“, той е длъжен да разгледа всеобхватно материалите по делото и да ги прецени в контекста на сезирането му от съответна страна по съответен ред, т.е. длъжен е на първо място да изгради самостоятелни изводи относно фактите.
Същевременно, доколкото се контролира постановената от първоинстанционния съд присъда няма никаква пречка въззивният съд да сподели част или изцяло аргументацията по нея, стига разбира се да изрази отношението с дължима мотивировка.
И това се преценява самостоятелно за всеки отделен казус, с оглед на неговата фактическа и правна сложност.
А конкретният такъв изисква самостоятелен, обстоен прочит на доказателствата, от там самостоятелно изградени изводи по фактите и едва след това такива самостоятелни изводи и „по правото“.
И в тази връзка, фактите, които въззивната инстанция установява, поднесени в хронологичен порядък са следните:
Подсъдимият В. М. бил двукратно М. на к. в служебни правителства с М.-председател Г.Д..
Такъв бил и на дата 25.09.2022 година, когато дадено от него телевизионно интервю било излъчено в телевизионното предаване „На фокус“ по Нова телевизия с водещ журналиста Л.К..
Интервюто с В. М. е с продължителност 12 мин. и 58 сек. и по време на него основно е обсъждана работата му в двете служебни правителства и намирането и спасяването на няколко олтарни икони от български граничар, които според професор М. напомняли стила на странджанската икона.
В последната част на този разговор Л.К. се обръща към събеседника си с думите, /тук не може да не бъде забелязана известната журналистическа провокация във въпроса/:
„….Вие сте М.а, който буквално скочи срещу багерите съвсем наскоро.
Занесохте писмо в централата на ГЕРБ. И това го помним в близкото минало.
Изобщо, все нетрадиционни методи използвате като М. на к.. Разбрах обаче, 2 че сте получили и заплахи. Ааа, и сте сезирали...заплахи за живота си, сте сезирали МВР и прокуратурата. Колко сериозни, колко сериозни?....“.
На този въпрос събеседникът й професор М. отговаря:
„Гледайте, едни получават заплахи, други получават апартаментна дупка. Спомняте ли си колко апартаменти на дупка, както се нарича на зелено иначе, бяха раздадени?“.
Водещата малко по-късно продължава да дълбае в темата:
„….Тук в случая тази заплаха от къде идва и успяха ли да установят нещо службите?....“.
На този въпрос подсъдимият М. отговаря:
“….Ами тя идва по линия на собственици, които са изненадани от моето поведение. Някакси са били свикнали, че всичко е тяхно, че кметството е тяхно, че кметът е техен....“.
Следва и директно насочващата реплика на водещата К.:
„Свързвате го с ааа бутането на сграда, която е културно наследство в гр.
Пловдив, нали така?“
На тази „подсказка“ М. отговоря:
„Да, да, точно така“.
Тогава водещата подсилва насоката на въпроса:
„С тази сграда го свързвате? Сигналът, който подавате е вследствие на заплаха, която сте получили лично или нещо което....по какъв начин дойде тази заплаха?“.
В. М. отговаря:
“Ами, първоначално беше пубикувана...иии можеше да бъде прочетена.
Тя се появи в 01:05 часа през нощта. Ситуацията е наистина особена. И аз поисках да се извърши проверка, тъй като не ми е приятно да чувам такива...“.
В този момент водещата К. го прекъсва с думите:
„Как? За да стане ясно на зрителите“.
Тогава професор М. пояснява:
“Всъщност беше изказано съжаление, че не съм бил застрелян на място, там в Пловдив онази същата нощ, когато се появих в 10 часа“.
След това водещата задава въпроса:
“ Публикация от кого?“
В. М. й отговаря:
“Публикация от един сайт, който е собственост на собственика на срутената сграда. Той впрочем е и почетен консул на Молдова и аз ще искам обяснение от моя колега в Молдова, от премиера, от външния М., каква е точно ролята му като почетен консул на Молдова и какъв имунитет му е предложен тук като такъв“.
По-късно в разговора водещата пита събеседника си:
„……С пловдивския, аа с бутането на тази сграда докъде ще стигнете?
Имате ли реално време да реагирате по някакъв начин?“.
Професор М. отговаря:
3
“Има, да. Те нещата тръгнаха.“,
Следва реплика от К.:
Разпечатката съдържа 60 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b034879b-1e6d-4312-a875-fe76abee35fa