Решение № 1423 от 26.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330100297 по описа за 2022 година

Предвид уточненията и конкретизациите на исковата молба, извършени по указания на предходни съдии-докладчици, съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове на Д. И. Т. и Р. Я. Т. против „Юробанк България“ АД, с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ищците, в качеството им на солидарни длъжници, не дължат на ответника сумата от 13 763,04 швейцарски франка, представляваща съответната част от главницата по договор за ипотечен кредит № ***/***г., в общ размер на 82 151,75 швейцарски франка, поради погасяване то чрез извънсъдебно прихващане по чл. 104 ЗЗД от 30.07.2021 г. и 10.08.2021 г. с вземания на ищците за неоснователно обогатяване, породени от получени от ответника без основание суми, въз основа на нищожни клаузи по чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1, и 2 от договор № ***/*** г. в периодите 05.10.2008 г. – 05.11.2011 г. , 05.01.2014 г. – 05.08.2016 г. и 05.04.2013г. - 05.08.2016 г., както следва: курсови разлики във вноски общо от 13 402,21 швейцарски франка и 360,53 швейцарски франка - такса управление, както и за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 11 906,69 швейцарски франка - курсови разлики и такса управление по договор за ипотечен кредит № ***/***г., платени без основание за периода от 05.09.2016 г. до 05.08.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

Ищците твърдят по същество, че между тях и ответника е сключен договор за ипотечен кредит, чиито клаузи са признати за недействителни в приключили между страните съдебни производства. Излагат, че по нищожните клаузи в периодите 05.10.2008 г.

– 05.11.2011 г. , 05.01.2014 г. – 05.08.2016 г. и 05.04.2013г. - 05.08.2016 г. ищците са платили на ответника общо 13 763,04 швейцарски франка, поради което за тях е възникнало вземане за неоснователно обогатяване срещу ответника за тази сума. Именно с това вземане ищците подържат, че са погасили чрез прихващане част от дължимата главница по договора за кредит. Ето защо предявят отрицателен установителен иск за признаване, че не дължат 1 съответната част от главницата като погасена чрез прихващане. По отношение на осъдителния иск сочат, че същият е формиран като сбор от платените курсови разлики и такса управление по договора в различен период, в сравнение с периода на отрицателния установителен иск. Иска се присъждане на разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който развива подробни съображения по допустимостта и основателността на предявените искове. Иска тяхното отхвърляне и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит № ***/*** г., по силата на който на ищците са предоставени заемни средства в размер на равностойността на сумата от 60 000 евро, като кредитът е отпуснат в швейцарски франкове по курса „купува“ за швейцарски франк на „Юробанк“ в деня на усвояване, със срок на погасяване – 420 месеца, т.е. до 05.09.2043 г., начин на погасяване – чрез анюитетни вноски, ГЛП – променлив, съгласно чл. 3 от Договора, образуван като сбор от базов лихвен индекс на банката и непроменлива надбавка от 1 %, като към датата на сключване БЛП е бил с ниво 5 %, което формира начален ЛП от 6 %.

Погасяването на кредита е договорено в швейцарски франк, като рискът от поскъпването на валутата е прехвърлен върху ищците – потребители. Правата по кредита са прехвърлени на трето лице и впоследствие отново са придобити от ответника по силата на т.нар. „обратна цесия“.

С влязлото в сила решение от 13.09.2019 г. по в.гр.д. № 11753/2018 г. на СГС, след частичната отмяна на решение № 380210 от 05.04.2018 г. по гр.д. № 71039/2016 г. на СРС, (л.128 -148) са признати за нищожни и противоречащи на закона - чл. 143, т.3, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите във. вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД на следните клаузи от договора за кредит за покупка на недвижим имот № *** от ***, а именно:

Ч л . 6, ал. 2 „Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главница и/или лихвата по кредита КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в БАНКАТА, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за швейцарски франк към лева/евро, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването на настоящият договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава БАНКАТА“.

Чл. 23, ал. 1 „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарски франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаван на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит“. ал. 2 „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21-23 от този договор и е съгласен с настъпването им.“

2

Така постановеното съдебно решение формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, като въпросът за нищожността на оспорените в предходния съдебен процес клаузи от договора не може да бъде предмет на преразглеждане в настоящото производство.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че заплатените по нищожните клаузи суми за курсови разлики и такса управление по договора за ипотечен кредит са получени без основание от ответника, поради което в полза на ищците е възникнало вземане за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Процесуална особеност на казуса е това, че ищците са извършили извънсъдебно прихващане с една част вземанията, които те имат за неоснователно обогатяване срещу ответника, а друга част претендират с осъдителен иск. Това е така доколкото ищците считат, че тази част от вземанията им за неоснователно обогатяване, с които се твърди да е извършено прихващне, са погасени по давност. Тук следва да се посочи, че давността тече от влизане на решението в сила, с което клаузите са признати за неравноправни, с оглед на актуалната практика на СЕС, но това е без правно значение. Ищците се позовават на разпоредбата на чл. 103 ЗЗД, според която прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В този контекст, настоящият съдебен състав намира, че за да бъде зачетено прихващането ищците следва да установят, че са титуляри на активното вземане (това, с което се прихваща), както и, че преди да изтече давността е могло да стане прихващане, т.е., че са имали задължение срещу ответника в размер по-висок от активното вземане. Всички предпоставки на чл. 103 и сл. ЗЗД са налице. От приетата по делото ССчЕ (л.433) се установява, че размерът на вземанията на ищците в периодите, предмет на ОУИ е 13 763,04 швейцарски франка.

Размерът на главницата към края на този период 05.08.2016 г. (пасивното вземане) е повисок, поради което направените изявления за прихващане от 30.07.2021 г. и 10.08.2021 г. са породили правен ефект. Тази част от главницата е погасена чрез прихващане и не се дължи нейното заплащане от ищците.

По отношение на осъдителния иск, размерът се установява от ССчЕ (л.433), която съдът кредитира изцяло. Платените по неравноправните клаузи суми подлежат на връщане.

Всички останали приети по делото доказателства са без правно значение и няма да бъдат обсъждани от съда. От значение за изхода на спора са единствено две обстоятелства – нищожността на оспорените клаузи, която е установена със СПН, и размерът на получените въз основа на прогласените за нищожни клаузи суми, което се установява от ССчЕ.

В допълнение следва да се изтъкне, че от представените по делото доказателства не се установява вземане, съставляващо част исковите периоди на настоящият процес да е отречено в рамките на приключил между страните предходен съдебен процес. Вземанията по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД следва да се присъдят разделно, доколкото става въпрос за извъндоговорен източник на облигационни права, а според чл. 121 ЗЗД солидарност възниква или в определените от закона случаи, или когато е уговорена, какъвто не е процесният случай.

Ищците имат право на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, които възлизат общо на 7 165,67 евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. И. Т., ЕГН ********** и Р. Я. Т., ЕГН **********, в качеството им на солидарни длъжници, не дължат на ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на 3 управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 13 763,04 швейцарски франка, представляваща съответната част от главницата по договор за ипотечен кредит № ***/***г., в общ размер на 82 151,75 швейцарски франка, поради погасяване то чрез извънсъдебно прихващане по чл. 104 ЗЗД от 30.07.2021 г. и 10.08.2021 г. с вземания на ищците за неоснователно обогатяване, породени от получени от ответника без основание суми, въз основа на нищожни клаузи по чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1, и 2 от договор № ***/*** г. в периодите 05.10.2008 г. – 05.11.2011 г. , 05.01.2014 г. – 05.08.2016 г. и 05.04.2013г. 05.08.2016 г., както следва: курсови разлики във вноски общо от 13 402,21 швейцарски франка и 360,53 швейцарски франка - такса управление.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на Д. И. Т., ЕГН ********** и Р. Я. Т., ЕГН **********, разделно по ½ за всеки, сумата от 11 906,69 швейцарски франка - курсови разлики и такса управление по договор за ипотечен кредит № ***/***г., платени без основание за периода от 05.09.2016 г. до 05.08.2021 г. , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на Д. И. Т., ЕГН ********** и Р. Я. Т., ЕГН ********** сумата от 7 165,67 евро.– разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

4