Определение № 3002 от 05.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3002 гр. София, 05.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502804 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 т.6 ГПК.

Образувано е по депозирана от длъжника А. Б. М. срещу определение, обективирано в решение № 5506/17.08.2026г. постановено по ВГД № 4486/2026 г., по описа на СГС, ГО, ЧЖ VІ-г състав, в частта, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. Б. М., срещу Разпореждане от 24.03.2026 г. на ЧСИ Б.Б.. за отказ от прекратяване на изп.д.№749/2019г., като се признае за установено наличието на липса на Правно основание за упражняване на принуда от Топлофикация, поради липса на валиден Изпълнителен лист, поради изтекла Петгодишна давност на представения съдебен акт. респ. да се признае за погасено дължимото вземане на основание настъпила ТРИ ГОДИШНА ДАВНОСТ по см.на чл.111 „В“ ЗЗД, изтекла отдавна и правото на принуда е упражнено ненадлежно извън законоустановените срокове.“

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 21.08.2026г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 27.08.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят А. Б. М. изтъква факта, че за да приеме жалбата за недопустима, съдът неправилно възприема, че обжалваният акт на съдебния изпълнител не е сред тези, които подлежат на обжалване съгласно чл. 435. ал. 2 ГПК. Счита това тълкуване за неправилно, доколкото вече е настъпила перемция по смисъла на чл.433 т.8 ГПК, тъй като от образуването на изп.дело през 2019г. до края на 2025г. са изминали цели 6 години на бездействие от страна на Взискателя и едва в началото на 2026г е изпратено Съобщение за насрочване на опис,от ЧСИ, който е погазил напълно Закона,тъй като през целия дългогодишен период не е извършвал каквито и да било изпълнителни действия. На второ място сочи, че е налице драстична Злоупотреба с право и нарушаване на Императивната 1 разпоредба на чл.446 ГПК за несеквестеруемост, тъй като са запорирани пенсия в размер от 274 евро и трудовото възнаграждение от 120 евро за двучасов работен ден,която несеквестеруемост е пропусната от съда. ЧСИ е надвзел сума от 800 лв/ по данни от М. Й.

М./която не е върнала и до настоящия момент и която е изтеглена от неговата Банкова сметка, но не е върната обратно по неясни причини. Отрича да притежава качеството на потребител спрямо Топлофикация АД, в качеството на взискател. Моли да се отмени порочното Решение №5506/17.07.2026г по вд №4486/26г като очевидно неправилно, и дДа се разпореди незабавното прекратяване на изп.д.№749/2019г по описа на ЧСИ Б.Б. на основание настъпила перепция по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, с указания за заличване на наложените Запори върху минималната пенсия и трудовото възнаграждение в нарушение на чл.446 ГПК, ведно със заличаване на всички Запори по банкови сметки, независимо че не са активни.

Ответникът по ч.ж. „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че в случая не е налице перемпция, предвид установените направени искания от взискателя и предприети от ЧСИ изпълнителни действия, които са осъществени в рамките на законовия 2 г. срок. Активността на взискателя е достатъчна за да поддържа висящността на изпълнителния процес. Липсата на резултат от исканите действия не е основание за прекратяване на производството на основание разпоредбата на чл. 433, ат. I,т. 8 ГПК. Евентуално настъпилите правопогасителни факти, в случая твърдяната погасителна давност, не могат да се обсъжда в хода на производство по чл.435 от ГПК. Съдът правилно е намерил искането за недопустимо. В производството по обжалване на действията на ЧСИ компетентността на съда се изчерпва в преценка на законосъобразността на тези действия. Той не може да се произнася по съществуването или несъществуването на изпълняемото право, за което е налице друг ред за защита.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

С решение № 5506/17.08.2026г. постановено по ВГД № 4486/2026 г., по описа на СГС, ГО, ЧЖ VІ-г състав, е оставил по същество без уважение жалбата на А. М. срещу отказа на ЧСИ да прекрати производство, като е посочил, че не е налице перемпция, предвид установените направени искания от взискателя и предприети от ЧСИ изпълнителни действия, които са осъществени в рамките на законовия 2 г. срок. Взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си, като е искал изпълнението да бъде насочено върху имущество на длъжника - движими вещи и вземания. Активността на взискателя е достатъчна, за да поддържа висящността на изпълнителния процес. Липсата на резултат от исканите действия не е основание за прекратяване на производството на основание разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази част решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред САС, въпреки пропуска на съда изрично да го отбележи.

Що се отнася до определението, обективирано в горепосоченото решение, с което без разглеждане е оставено искането за прекратяване на изп.производство, поради липса на 2 годно изпълнително основание и изтекла 5г. давност от неговото издаване, е посочено, че изп.дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, който не е обезсилен и който установява дълга на длъжника. Евентуално настъпилите правопогасителни факти, в случая твърдяната погасителна давност, не могат да се обсъжда в хода на производство по чл.435 ГПК. В производството по обжалване на действията на ЧСИ компетентността, на съда се изчерпва в преценка на законосъобразността на тези действия. Той не може да се произнася по съществуването или несъществуването на изпълняемото право, за което е налице друг ред за защита.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

В разпоредбата на чл. 435 от ал. 1 до ал.

5 от ГПК изрично е посочено кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия.

Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва само изрично предвидените в закона действия на съдебния изпълнител. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител не представлява средство за осъществяване на общ контрол върху законосъобразността на изпълнителното производство, нито предоставя възможност за цялостна проверка на въпросите относно съществуването на изпълняемото право, настъпването на перемпция или погасяването на вземането по давност извън предвидените в закона хипотези. Наведените твърдения, както и представените по делото доказателства са достатъчни за направения в обжалваното определение извод, който се споделя и от настоящата инстанция, че е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като е оспорено правото на взискателя на принудително изпълнение. Искът по чл. 439 ГПК дава защита на длъжника по изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производствата, по което е издадено изпълнителното основание. Твърдения за такива факти и обстоятелства не са изложени от ищеца.

В настоящия случай не е спорно, че е налице висящо принудително изпълнение за парично вземане, въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.06.2017г. по гр.д.№ 35231/2017г. по описа на СРС, 32 състав. И две решения съответно от 03.04.2018г. на СРС и въззивно решение от 21.03.2019г. на СГС, ГО, ІV-А състав.

Правилността на това решение не подлежи на съдебен контрол в рамките на производство по реда на чл.435 ГПК. Паричното вземане вписано в него, може да е погасено по давност, но по този въпрос съдия изпълнителят няма решаваща функция, т.е. възражението поставено пред него и поддържано пред съда, който решава въпросите по чл. 435, ал. 2 ГПК, няма да 3 произведе желаното от длъжника действие - прекратяване на изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител не е компетентен да приложи последиците на погасителната давност служебно или по искане на длъжника, отправено до него. За да постигне правния ефект към който длъжникът се стреми и ако фактът на настъпила погасителната давност се оспорва от кредитора, той следва да сезира съда по общия исков ред, с отрицателен установителен иск и може да иска обезпечаване на този иск, чрез спиране изпълнението по изпълнителното дело.

С оглед изложеното, решението, имащо характер на определение, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Направено е искане за присъждане на разноски от страна на Топлофикация ЕАД. Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски не се дължат.

Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението.

За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело, приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. При така възприето искането на ответника по чатната жалба за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.

Определението е окончателно предвид т. 2 от Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо за производствата по действащия ГПК. Съгласно даденото там разрешение функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно.

Воден от изложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, обективирано в решение № 5506/17.08.2026г. постановено по ВГД № 4486/2026 г., по описа на СГС, ГО, ЧЖ VІ-г състав, в частта, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. Б. М. срещу Разпореждане от 24.03.2026 г. на ЧСИ Б.Б. за отказ да прекрати изп.д.№749/2019г., като се признае за установено липсата на правно основание за упражняване на принуда от Топлофикация ЕАД, поради липса на валиден Изпълнителен лист, поради изтекла Петгодишна давност на представения съдебен акт респ. да се признае за погасено дължимото вземане на основание настъпила ТРИ ГОДИШНА ДАВНОСТ по см.на чл.111 „В“ ЗЗД, изтекла отдавна и правото на принуда е упражнено ненадлежно извън законоустановените срокове.“