Решение № 4883 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4883 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100509092 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на „С.В.“ АД срещу постановление от 03.04.2023 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, издадено по изпълнително дело № 20238510401020, съобщено на жалбоподателя с уведомление изх. № 29474/03.05.2023 г., с което е отхвърлено искането на длъжника „С.В.“ АД да не бъдат възлагани разноските по изпълнението по изпълнително дело № 20228510401020 в негова тежест, както и са приети за събиране разноски в размер на 12 лева с ДДС такса по т.4 от ТТРЗЧСИ (за посоченото уведомление).

Жалбоподателят поддържа, че обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира отмяната им. Препраща към своя жалба вх. № 39528/03.04.2023 г. и оспорва отказа на ЧСИ да отмени приетите за събиране разноски по изпълнителното дело. Излага съображения, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, доколкото е изпратил на взискателя „Т.У.“ ЕООД покана, в която е изразил готовност за доброволно заплащане на вземането по гр.д. № 31868/21 г. на СРС, придобито от последния като цесионер, като го е поканил да предостави банкова сметка. Сочи, че взискателят не е открит на посочения в Търговския регистър адрес. Твърди, че поведението на взискателя представлява злоупотреба с право и цели да увреди длъжника с възлагането на разноски в производството. На следващо място излага съображения, че не се дължи такса по т.4 ТТРЗЧСИ за връчване на уведомлението, с което е отказана отмяна на разноски, още повече, че това уведомление е общо за 14 изпълнителни дела. За подобно уведомление по електронна поща не е предвидено начисляване на такса в ТТРЗЧСИ. Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като не бъдат възлагани разноските по изпълнението по изпълнително дело № 20228510401020 в тежест на „С.В.“ АД, както и да бъде отменено обжалваното постановление в частта, с която се приема за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС 1 по т. 4 от тарифата.

Взискателят „Т.У.“ ЕООД не взема становище по процесната жалба. Оспорва първоначалната такава, приета от ЧСИ за искане за изменение на постановлението му за разноските. Счита, че не е налице забава на кредитора, доколкото не е длъжен да има банкова сметка, а и длъжникът би могъл да изпълни и по друг начин, за да се освободи от последствията на неизпълнението на задължението. Наред с това жалбоподателят не е вложил дължимата сума по банкова сметка съгласно чл. 97, ал. 1 ЗЗД. Твърденията за злоупотреба с права намира за голословни. Претендира разноски.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П., че жалбата е допустима, но неоснователна. Длъжникът дължи таксите и разноските по изпълнението, включително и по т.4 ТТРЗЧСИ за връчване на уведомлението. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като бъдат потвърдени приетите за събиране разноски по изпълнителното дело, както и размера на начислените по него такси.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Изпълнително дело № 20238510401020, по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, е образувано на 22.03.2023 г. по молба на взискателя „Т.У.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез Адвокатско съдружие „Ю.“, въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2022 г. по гр. д. № 31868/2021 г., по описа на СРС, 38 с-в, срещу длъжника „С.В.“ АД, ЕИК *******, за заплащане на сума в общ размер на 300 лв. – присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Н.И. за предоставено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ЗАдв. В молбата за образуване на делото, взискателят е поискал от ЧСИ П. да събере от длъжника, освен изпълняемото вземане, и сумата от 5,91 лв., съставляваща разноски за издаване на изпълнителния лист (5 лв. – държавна такса и 0,91 лв. – такса банков превод), такса за банков превод на такса към ЧСИ, в размер на 5 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

На ЧСИ П. са указани изпълнителни способи, които да се приложат, с оглед събиране на вземането, а именно: запор на движими вещи и дружествени дялове, възбрана на недвижими имоти.

С договор за цесия от 07.12.2022 г. вземането на адв. Н.И. е прехвърлено на взискателя „Т. У.“ ЕООД. Длъжникът „С.В.“ АД е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането с писмо, получено на 09.12.2022 г.

По делото е представено платежно нареждане за заплатена такса в полза на СРС за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и банкова такса в размер на 0,91 лв.

Представена е и вносна бележка за сумата от 71 лв. за образуване на изпълнително дело при ЧСИ П. срещу длъжника „С.В.“ АД, от които 5 лв. банкова такса за извършване на банковата операция.

С молба от 22.03.2023г. взискателят е оттеглил посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането, като е посочил като единствен способ за изпълнение запор на банкови сметки на длъжника.

Съгласно постановление изх. № 20074/22.03.2023 г. от 22.03.2023 г. съдебният изпълнител е приел за събиране в рамките на изпълнителното производство следните вземания в тежест на длъжника: – по т. 1 от тарифата – 24 лв., по т. 3 от тарифата – 6 лв., по т. 5 от тарифата – 24 лв., по т. 9 от тарифата – 18 лв., по т. 26 от тарифата – 61,31 лв., по т. 31 от тарифата – 24 лв., представляваща допълнителни разноски, 200 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и 2

10.91 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси за превод.

ЧСИ П. е връчил на длъжника „С.В.“ АД покана за доброволно изпълнение изх.

№ 20073/22.03.2023 г., ведно с постановление за приети разноски изх. № 20074/22.03.2023 г. на 23.03.2023 г., като му е предоставен 2-семдичен срок за доброволно изпълнение на задължението му, индивидуализирано в поканата.

На 03.04.2023г. жалбоподателят е депозирал по електронен път пред ЧСИ жалба с вх. № 39528/03.04.2023 г. срещу приетите за събиране разноски по изпълнителното дело.

По депозираната жалба съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление от 03.04.2023 г., с което е отказал да отмени приетите за събиране разноски по изпълнителното дело, възложени в тежест на длъжника и е приел за събиране по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за изпращане на обжалвания акт. Постановлението е връчено на длъжника с уведомление изх. № 29474/03.05.2023 г. посредством електронна поща на длъжника на 10.05.2023 г., като жалбата вх. № 57778, с която е сезиран настоящия съдебен състав, е постъпила на 19.05.2023 г. в деловодството на ЧСИ, отново по електронен път – чрез електронна поща.

Взискателят, редовно уведомен, не е депозирал възражение в срока по чл. 436 ГПК по жалба с вх. № 57778/19.05.2023 г.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за частично основателна.

По отказа на ЧСИ П. да отмени приетите за събиране разноски по изп. дело, възложени в тежест на длъжника

С постановление за разноските изх. № 20074/22.03.2023 г. от 22.03.2023 г. ЧСИ е приел за събиране такси по т. т. 1, 3, 5, 9, 26, 31, 200 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и 10.91 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси за превод.

Предвид нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Длъжникът в настоящото производство се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПК, която предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

3

Представя отправена до кредитора „Т. У.“ ЕООД покана № ПИ-3439/16.12.2022г., изпратена на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на дружеството в гр. Хасково, ул. *******, ет. партер. Видно от съдържанието на документа длъжникът „С.В.“ АД признал, че получил уведомлението на адв. Н.И., че последният цедирал вземането си по ч.гр.д. № 31868/2021г. по описа на СРС на „Т.У.“ ЕООД и заявил готовност да плати дължимата сума. Предоставил свой имейл на който да бъде уведомен за банкова сметка на кредитора „Т.У.“ ЕООД, по която да преведе сумата, като му указал и възможността да посочи такава в нарочно заявление, подадено в Център за обслужване на клиенти. В разписката за връчване, на 19.12.2022 г. служителят на „Тип топ Куриер“ удостоверил, че на посочения адрес в гр. Хасково, ул. „******* ет. партер, фирмата не била открита, като установил заключена къща и липса на индикации за фирма от посещение на 19.12.2022 г. в 10 часа.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Отправянето на покана до взискателя за посочване на банкова сметка и неоткриването на същият на адреса според Търговския регистър не е достатъчно , за да се приеме, че е налице забава на кредитора с последиците по чл. 96 ЗЗД. В случая жалбоподателят е длъжник за парично вземане и е следвало да спази чл. 97 ал.1 изр.1 или изр.2 ЗЗД като предаде сумата за пазене според разпореждане на районния съд по местоизпълнението или като депозира сумата в банка по сметка на взискателя и уведоми същия за това. В производството не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е вложил дължимата от него парична сума по банкова сметка, която е могъл да открие на името на кредитора, поради което не са настъпили правните последици на чл. 97 ЗЗД. Не са представени доказателства, че длъжникът е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице. Тъй като не е погасено паричното задължение по издадения срещу длъжника изпълнителен лист, длъжникът е станал причина за образуването на принудително изпълнение срещу него. В този смисъл съдът приема, че на основание чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на жалбоподателя длъжник.

По делото не са ангажирани други доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че длъжникът е направил всичко възможно, за да предотврати извършването на разходи от кредитора за принудително изпълнение. От единственото посещение на пощенския служител на адреса на взискателя и удостоверените в разписката факти не се обосновава твърдяната недобросъвестност на кредитора.

Извън съображенията на жалбоподателя, основани на отправената и неполучена покана до кредитора преди образуването на изпълнителното производство, които по горните мотиви съдът намира за неоснователни, други конкретни възражения относно разноските по изпълнението не са въведени. Предвид гореизложеното в тази част жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По разноските по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно т. 4 от Тарифата, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. (12 лв. с ДДС). В случая ЧСИ твърди, че такава такса се дължи от длъжника във връзка с изпращане на уведомление за постановление на ЧСИ, издадено досежно релевираното възражение на длъжника срещу приетите за събиране разноски. Съдът намира, че такса по т. 4 ТТРЗЧСИ се начислява в случаите, при които е било необходимо изпращането на посочените в разпоредбата документи, посредством използването на пощенски или куриерски 4 услуги, които несъмнено са свързани както с организиране на човешки ресурс по подготвяне и предаване на книжата, така и в заплащането на разходи на съответния оператор. Връчването на книжа на ЧСИ по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на електронната поща на длъжника не може да се приравни на изпращането му по пощата по смисъла на т. 4 от Тарифата, поради което за това действие такса не се дължи, какъвто е и настоящият случай. Освен това, такава такса изобщо не се и дължи, доколкото произнасянето на ЧСИ по релевираното възражение е във връзка с оспорване на негов акт, постановен в хода на принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава и за изготвянето на тези актове, респективно за съобщаването им, не трябва да се начислява такса.