Решение № 419 от 29.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Несебър, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20262150100168 по описа за 2026 година

Производството по делото се образува след изпращането на делото по подсъдност от Окръжен съд-Бургас по подадена от ET “****** срещу Х. Т. Д. иск с правно основание чл.

109 от ЗС за осъждане на ответника Х.в Д. да възстанови премахнатото от него общо за страните стълбище, находящо се върху ПИ с идентификатор 11538.***** от което ищецът притежава ½ ид.ч. съгласно договор за продажба на общинска комисия по приватизация – гр. Несебър № 15, том I от 01.10.1*** г., което стълбище дава възможност на ищеца да упражнява правото му на собственост върху кафе-сладкарница „П.“ с идентификатор 11538.***** състояща се от търговска зала на площ 118,2 кв.м., тераса на площ 118 кв.м. и стопански двор 54,2 кв.м.

Твърдения в исковата молба:

Ищецът твърди, че съгласно договор за продажба на общинска комисия по приватизация- гр. Несебър № 15, том 1/01.10.1***г. е собственик на кафе-сладкарница „П.“, състоящо се от търговска зала на площ от 118.2кв.м., тераса на площ от 118кв.м. и стопански двор 54.2кв.м., ведно с ½ ид. ч. от общото стълбище с кафе „Б.“, ведно с право на строеж върху 290.40кв.м. върху застроеното място, намиращо се в гр.С.В.с- център и представляващо обособена част от имот пл. № *** в кв. 13 по плана на С.В.с. Понастоящем кафе-сладкарница „П.“ била сграда с идентификатор № 11538.***** с адрес гр. С.В.с, ул.

„Ц.С.“, разположена в поземлен имот с идентификатор 11538.**** който е общинска собственост. До сградата, собственост на ищеца от площада, който бил общинска собственост водели стълби отдолу, които били общи със собственика на съседния до него недвижим имот с идентификатор № 11538.***** в който имот се намирало кафе „Б.“.

1

Собственик на недвижимия имот с идентификатор № 11538.***** на намиращото се в поземлен имот кафе „Б.“, представляващо сграда с идентификатор 11538.501.*** и съсобствен на ищеца на ½ ид. част от стълбището се явявал ответникът Х. Д.. Стълбището осигурявало достъп до сградата на ищеца и до втория етаж на сградата на ответника Д.. На 13.01.2025г. ответникът Д. започнал реконструкция и събаряне на общото им стълбище и ограничил достъпа на ищеца до сградата. В рамките на три дни били разрушени напълно стълбищата към имота на ищеца. Отделно от това ответникът напълно отрекъл правото му на собственост на ½ ид. част от общото им стълбище. От информационната табела, поставена в близост до сградата ставало ясно, че се касае за: обект „преустройство, пристройка и надстройка на сграда с идентификатор 1138.501.***, с местонахождение: УПИ XX-***, ***/ПИ с идентификатор по кадастралната карта 15538.***** в квартал 14 по плана на гр. С.В.с, възложител: Х. Д., строител „Х.Р.“ ЕООД, технически ръководител: Д.Б., строителен надзор: „А.“ ЕООД гр. Бургас и разрешение за строеж № 20/24.01.2024г. на Община Несебър. Макар ответникът да имал разрешение за строеж, то неговите действия били неоснователни и незаконни. Срещу разрешение за строеж № 20/ 24.01.2024г. на Община Несебър била подадена жалба с вх. № 687/21.01.2025г. в Административен съд – гр.

Бургас. На следващо място се цитира съдебна практика. Ищецът заявява, че ответникът не разполага с право и възможност да премахва общото им стълбище, както и да ограничава правото му на собственост. Поради гореизложеното моли за уважаване на иска.

Твърдения в писмения отговор:

Ответникът по делото с отговора си оспорва иска. На първо място счита исковата молба за нередовна, тъй като ищецът не индивидуализирал процесното стълбище. На следващо място счита иска за недопустим, тъй като процесното стълбище според ответника е изцяло собственост на последния. След сравняване на доказателствата, представени от ищеца ставало ясно, че се касае за оспорване право на собственост на ответника върху имоти, които само граничат с поземления имот, собствен на ищеца. Категорично обаче не можело да се говори за един и същ урегулиран поземлен имот или поземлен имот, а още помалко съществувала съсобственост, каквито твърдения са заявени с исковата молба.

Последното било видно от удостоверение 282/ 04.09.2012г., издадено нa ищеца, в уверение за „търпими строежи, в което e посочено и придобито от последния право на строеж, като конкретно е записано, че договорът се отнася за част от имот пл. № *** в кв. 13, от който се образували УПИ XIX – **** на площ от 477кв.м. в кв. 14, като последното се отреждало за „кафе сладкарница и КОО“ с посочени граници: улица, УПИ XX-11538.501.***, УПИ XVIII*** и УПИ XXI-*** и приложената с исковата молба снимка от информационното табло, която сочи „Преустройство, пристройка и надстройка на сграда с идентификатор 11538.501.*** с местоположение УПИ XX-11538.501.***,***“. На следващо място се оспорва твърдението, че премахнатата стълба е част от „обособена част на ЕООД Черно море“ общинска фирма- с уговорката направена погоре, че от исковата молба не ставало ясно за кое точно стълбище се отнася спора. Уточнява се, че преди 1***г. в имота е имало друго стълбище, а праводателят на ищеца никога не е бил собственик на премахнатото от 2 ответника. За ищеца било добре известно, че понастоящем е в сила заповед № 482/ 23.03.2018г. за изменение на ПУП- ПР по отношение на УПИ XX-*** с идентификатор 11538.501.*** и УПИ XVIII-*** с идентификатор 11538.501.*** в кв. 14 по плана на Св.

Влас, с която е одобрено изменение на ПУП в частта му план за регулация за УПИ XX-*** с идентификатор 11538.501.*** и УПИ XVIII-*** с идентификатор 11538.501.*** в кв. 14 по плана на Св. Влас, с което изменение се предвиждало западната граница на УПИ XX-*** с идентификатор 11538.501.*** да се премести с 3 метра на запад, при което се променяли и площите на двете УПИ и притежаваното от ответника понастоящем представлявало УПИ XX-***,*** с площ 332 кв.м., включваща 57 кв.м. придаваема площ от УПИ XVIII-***. От тази заповед обаче било очевидно, че самото УПИ XVIII-*** и преди промяната на ПУП- ПР и сега е собственост на друг правен субект, а не на ищеца. Още по-малко можело да се счита, че достъпът до премахнатото от ответника стълбище е бил от „площад, който е общинска собственост“. Ответникът заявява, че е собственик на УПИ XX-***,*** с площ от 332кв.м., която придобил по силата на договор за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост от 29.12.2009г., вп.№2, том 1, вх. рег. № 2/04.01.2010г.- на 275 кв.м.

УПИ XX в кв.14, представляващ ПИ с идентификатор: 11538.501.*** по КККР на гр. С.В.с, в качеството си на собственик на законно изградена сграда в посоченото УПИ XX в кв.14 и нотариален акт № 116, т. V, рег. № 5433, дело № 823/14.05.2018г.- за покупко-продажба от собственика „Оникс- 95“ ООД на 57 кв.м.- придаваема реална част от УПИ XVIII-*** с идентификатор: 11538.501.*** в кв. 14. Изменението на ПУП-ПР с цитираната по-горе заповед № 482/23.03.218г. по отношение на процесните два УПИ било съобразено с предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ/21.02.2018г. между ответника и „Оникс – 95“ ООД. Разрешение за строеж № 20/24.01.2024г. за „преустройство, пристройка и надстройка на сграда с идентификатор 11538.*** в УПИ XX-***,***ПИ с идентификатор: 11538.***** в кв. 14 по плана на гр. С.В.с ответникът получил в качеството си на изключителен собственик, както на поземления имот, така и на сградата, на която извършвал преустройство. Разрешение за строеж № 20/24.01.2024г. за „преустройство, пристройка и надстройка на сграда с идентификатор 11538.*** в УПИ XX-***,***ПИ с идентификатор:

11538.***** в кв. 14 по плана на гр. С.В.с ответникът получил в качеството си на изключителен собственик, както на поземления имот, така и на сградата, на която извършвал преустройство. Допълва се също така, че през ****г. достъпът до кафесладкарница „П.“ бил възможен освен директно- както и понастоящем и през несъществуваща вече тераса на недвижим имот, собственост на „Оникс – 95“ ООД, което дружество след придобиване на собствеността направило преустройства и затворило достъпа до имота на ищеца. След придобиване на собствеността от „Оникс – 95“ ООД и затваряне на достъпа през имота на ищеца последният въпреки противопоставянето на ответника започнал да ползва макар и непостоянно и изградената от него стълба за втория етаж на постройката, доколкото и от нея имало достъп до покрита негова тераса. Това обаче, че някога ищецът ползвал стълбището, водещо до втория етаж не било основание да претендира каквито да било права над него. Поради гореизложеното се моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски. С уточнителна молба с вх. № 3

3925/31.03.2026 г. ищецът уточнява, че административното производство по оспорване на издаденото разрешение за строеж евисящо пред административен съд-Бургас. Уточнява се, че ищецът не разполага с вход за клиенти до търговския си обект, представляваща сграда с идентификатор № 11538.***** с оглед премахнатото стълбище, а само с вход за зареждане, който се намира отзад на сградата откъм улица без изход. С молба с вх. № 5266/08.05.2026 г. ответникът не оспорва наведените в молба с вх. № 3925.31.03.2026 г. твърдения, освен наличието на висящо адм. производство, като се излагат съответните аргументи.

В о.с.з. страните се представляват от своите процесуални представители.

Пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Представителят на ответника поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 109 от ЗС като ищецът носи тежестта да установи пълно и главно факта, че е собственик кафе-сладкарница „П.“, представляваща сграда с идентификатор № 11538.**** ведно с ½ ид.ч. от премахнатото вече от ответника външно стълбище, водещо до имотa на ищеца и първия етаж (кота +3,30) на имота на ответника Бистро „Б.“– фактът, че стълбището е премахнато от ответника не е спорен по делото, но и това се установява от всички доказателства по делото. От свидетеля Н.П.-син на ищеца се установява, че външното стълбище се премахва в началото на 2025 г.

Ищецът основава искането по чл. 109 от ЗС с твърденията, че придобива кафесладкарница „П.“, ведно с ½ ид.ч. от общото стълбище с кафе „Б.“, въз основа на договор за продажба от 01.10.1*** г., сключен между ЕТ „******“ и Община Несебър. Представя се и удостоверение от 04.09.2012 г., издадено главния архитект на Община Несебър.

От разпита на свидетеля С.П. (бивш кмет на гр. С.В.с от ****-**** г.) се установява, че процесното външно стълбище се създава по време на изграждането на бистро „Б.“, което е през есента **** г. (преди него съществува друго стълбище – метално с дървени стъпала, построено през 1993-1994 г., но впоследствие се премахва, поради изграждането на бистрото). В този смисъл са и показанията на св. Н.П.-син на ищеца по делото, който също заявява, че първоначално съществува стълбище, водещо до кафе-сладкарницата, което се разрушава и се изгражда ново стълбище от железобетон с изграждане на заведението „Б.“ през ****-**** г. Показанията на св. Д. също са в същата насока, който е участвал в изграждането на процесното стълбище.

Предвид това, следва да се приеме, че предмет на договора за продажба от 01.10.1*** г., сключен между ЕТ „******“ и Община Несебър, е именно ½ ид.ч. от процесното стълбище, водещо до първия етаж на бистро „Б.“ и до имота на ответника, което съществува към онзи момент.

Договърът за покупко-продажба, обаче, не е представлява оригинерен способ за придобиване на вещни права, а деривативен такъв, поради което от значение по делото е дали общината е собственик на процесното стълбище към момента на сключване на договора през 1*** г.

4

От приетите по делото скица от ищеца № 211 от 02.03.2004 г. и извадка от действащия план за регулация (л.34-35), от строителните книжа и скици, представени от ответника (архитектурен проект за дървен покрив на съществуваща тераса – л. 88, 90, 91, скица от 02.12.2004 г., архитектурен проект от 09.02.2005 г. за преустройство на съществуващо помещение от търговска сграда в Бистро-л.59, 63; ръчна скица на бистро „Б.“л.67; скица № 843 от 1999 г.-л.68), както и от снимковия материал, представен от ищеца с исковата молба, вкл. от изготвения от вещото лице по приетата СТЕ снимков материал (л.379), вкл. от разпита на св. С.П. (бивш кмет на гр. С.В.с от ****-**** г.) е видно, че това външно стълбище, преди премахването му от ответника през 2025 г., е било изградено и свързано изцяло по външната западна стена (с изглед към площада) на притежавания от ответника имот с идентификатор 11538.501.***. (бистро „Б.“), като първото стъпало попада върху общинския терен с пл. № *** (към който впоследствие се отреждат отделни УПИ).