Решение № 668 от 25.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. София, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Александър А.ов

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20211100513441 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Т.С.я“ ЕАД – длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ А. П., по изпълнително дело № 20218490403754, изразяващи се в отказ да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и съответно пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ П. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че действието , което упълномощеният представителна взискателя е извършил е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело , като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил и не са били необходими последващи действия от страна на взискателя. Счита, че на взискателя се дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в чл.10 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело. Моли да се намали определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар до 200лв., както и размера на пропорционалните такси и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Взискателят Н.Р.С. оспорва жалбата. Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е съобразен с процесуалното представителство на неговия защитник.

Счита, че длъжникът е следвало да изпълни доброволно задължението си, и след като срещу него е предприето принудително изпълнение, следва да понесе тежестта на разноските. отделно, възнаграждението му е определено съобразно минималния размер адвокатски хонорар за претендирания материален интерес. Моли съда да остави жалбата без уважение .

ЧСИ П. е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, в които изтъква съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него възнаграждение за 1 адвокат на взискателя не е прекомерно, съответства на правната и фактическа сложност на делото, а таксите са правилно изчислени.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:

Изпълнително дело № 20218490403754 по описа на ЧСИ П. , с рег. № 849 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя Н.Р.С. от 13.10.2021г., подадена чрез пълномощника адв.Г. срещу длъжника „Т.С.я“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 23.08.2021г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение за сумата 300лв. съдебни разноски. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да събере сумата по изпълнителния лист, като извърши действията по чл.18 от ЗЧСИ. Поискал е от ЧСИ да събере също таксата за издаване на изпълнителния лист, както и всички такси, разноски и адвокатски възнаграждения. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400лв. за образуване и водене на изпълнително дело, платено в брой. Представена е разписка за платена сума от 5лв. за издаване на изпълнителен лист, както и вносна бележка за авансово платени на ЧСИ такси в размер на 48лв. – 20лв. за образуване на дело, 20лв. за изготвяне и връчване на покана за изпълнение и 8лв. ДДС.

ЧСИ е образувал изпълнително дело и на 13.10.2021г. е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 13.10.2021г., с подлежащи на събиране суми както следва: 300 лв. главница по изпълнителния лист, 400лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 66лв. разноски по изпълнението и 84,60лв. такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. С разпореждане от 13.10.2021г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника в Общинска банка АД за сумите, посочени в ПДИ.

На 18.10.2021г. длъжникът е превел по сметката на ЧСИ сумата от 855,60лв. и е поискал от ЧСИ да вдигне наложения запор. На 18.10.2021г. длъжникът е подал и възражение за прекомерност на посочените в ПДИ адвокатски хонорар и разноски. Поискал е да бъде намален размера им – адвокатското възнаграждения от 400лв. на 200лв., а пропорционалните такси да бъдат съобразени с намаления размер задължение.

Със становище от 19.10.2021г. взискателят е възразил срещу молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение. Изложил е съображения, че адвокатската защита по изпълнителното дело включва такава не само за образуване на делото, но и за процесуално представителство, каквото е упражнено. Отделно, адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, а длъжникът не е платил доброволно преди образуване на изпълнителното дело и неговото бездействие не следва да се насърчава с присъждане на разноски само за образуване на изпълнително дело.

С постановление от 20.10.2021г. ЧСИ П. е отказал да намали размера на разноските по изпълнението и на размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Посочил е, че адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с минималния размер адвокатско възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения – 200лв. за образуване на изпълнително дело и 200лв. за процесуално представителство. Посочил е, че процесуалният представител на взискателя освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковата сметка на длъжника. Счита, че това активно поведение на взискателя следва да бъде овъзмездено. Не е намерил основание да намали таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Оставил е без уважение възражението на длъжника.

Постановлението е връчено на длъжника на 21.12.2021г.

Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали сумите за прието адвокатско възнаграждение и такси е подадена чрез ЧСИ до СГС на 28.12.2021г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от 2 правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие. Жалбата е подадена в срок.

По същество жалбата е основателна.

Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.

Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси / и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси.

Тъй като изпълнителното дело е образувано преди плащането, то извършените от ЧСИ действия по образуване на изпълнителното дело, връчване на поканата за доброволно изпълнение и налагане на запор върху сметките на длъжника, са все необходими действия.

Поради това и начислените такси по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ се дължат от длъжника. Тези действия са извършени от ЧСИ. Отделно ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на длъжника, за което действие съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ се дължи такса от 15лв. или 18лв. с ДДС. За тази такса няма доказателства да е платена от взискателя предварително, но тя се дължи от длъжника /аргумент чл.79 ал.2 от ГПК/. Така посочения размер разноски по изпълнението за 66лв. е правилно определен от ЧСИ и се дължи от длъжника.

Съгласно константната съдебна практика разноските по издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за изпълнението по см. на чл.79 ал.1 от ГПК и се събират от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист /така и определение № 617/16.12.2013г. по ч.гр.д.№ 6154/13г. на ВКС, І г.о./ . В този смисъл правилно ЧСИ е предприел принудително събиране и на сумата 5лв. разноски за издаване на изпълнителен лист.

Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист, пълномощно и доказателства за извършени разноски по изпълнението. Други действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на взискателя.

Претендираният адвокатски хонорар от 400лв. се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител на взискателя. Посочването на начина на изпълнението е част от съдържанието на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно чл.426 ал.2 от ГПК и не представлява действие по процесуално представителство.

Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали, като се отрази намаления размер приет адвокатски хонорар. Таксата по т.26 се начислява върху сбора от: сумата по изпълнителния лист /300лв./, адвокатското възнаграждение /200лв./, разноските на взискателя за издаване на изпълнителен лист /5лв./. С ДДС таксата по т.26 е 66,60лв.

Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отмени.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство е неоснователно. Разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да 3 се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното делото , който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните „процеса относно разноските” , за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК.

Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на МКС, ІІІ г.о. и цитираната в него друга практики на ВКС/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Постановление от 20.10.2021г. на ЧСИ А. П., рег. № 849, район на действие СГС, по изпълнително дело № 20218490403754, с което е постановен отказ да се намалят приетите за събиране разноски по изпълнението и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение, дължимо за изпълнителното дело, и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както следва: адвокатското възнаграждение от 400лв. на 200лв. , таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ 84,60лв. с ДДС на 66,60 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ без уважение претенцията за присъждане на разноски в това производство.

Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 668/23.11.2021 на Вергиния Мичева, Съдия-докладчик

Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Не съм съгласна с мнозинството на състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват , че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител събира окончателната такса. Паричното вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия 4 съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито съда биха допуснали.