Решение № 649 от 29.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. гр. Хасково, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640100590 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Й. Т. Х. срещу Г. Х. Х., с която е предявен иск с за осъждане на ответника да заплати сумата от 3000 лева, предявен като частичен от общата сума от 6250 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от част от реализираната полза за отдадени под наем за периода от 22.03.2022г. до 03.04.2023г. самостоятелни обекти в съсобствен между страните в режим на СИО недвижими имоти, ведно със законната лихвата за забава върху сумата, считано от датата на отправяне на покана за плащане , до окончателното изплащане на дължимата от ответника сума, с правно основание чл. 30,ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД.

Твърди се от ищцата, че през периода от 22.03.2022 г. до 03.04.2023 г. страните са били съсобственици при квоти по идеална част за всеки един от тях, на ПИ с идентификатор ******.11.53, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ******.11.53.1, с административен адрес гр. Харманли ул."*********" №*. Сочи се от ищцата, че страните са бивши съпрузи, съгласно влязло в сила съдебно решение за прекратяване на брака им, постановено по гр.дело № 271/2024 г. по описа на Районен съд Харманли, както и че по време на брака си на 23.03.2022 г. те са сключили Брачен договор за уреждане на имуществените отношения между тях. Посочва, че съгласно сключения от тях брачен договор, ищцата прехвърля на вече бившия си съпруг притежаваната от нея идеална част от ПИ с идентификатор 1

******.11.53, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ******.11.53.1 - с административен адрес гр. Харманли, ул. „******" № *.

Сочи, че до 03.04.2023 г. този брачен договор е бил вписан единствено и само в Служба вписвания -Харманли към Агенцията по вписванията, но не и в Регистъра на брачните отношения към АВ, в който е вписан едва на 03.04.2023 г., поради което до този момент той не е породил правни последици. Изложено е, че по тази причина във връзка с образувано изпълнително дело № 1533/2022 г. по описа на ЧСИ К., последната наложила възбрана върху притежаваните от ищцата ид.ч. от този имот, приемайки, че след като брачният договор между страните не е вписан в регистъра, то ищцата е съсобственик на имота. Посочено е, че тези действия на ЧСИ и наложената възбрана са потвърдени като правилни и законосъобразни от Окръжен съд Хасково и Апелативен съд - Пловдив именно на това основание, както и че посоченото изпълнително дело е приключило с постановление на ЧСИ от 19.02.2024 г., поради изплащане на сумите, на 08.03.2024 г. възбраната била вдигната, а на 21.03.2024 г. ищцата получила искова молба за прекратяване на брака й с ответника. Твърди се, че в имота е построена сграда с идентификатор ******.11.53.1, състояща се от осем самостоятелни обекта, четири от които се отдавали под наем за процесния период, но от този наем ответникът не е предоставил на ищцата полагащата й се част от наема на помещенията, поради което претендира същата.

Сочи, че към настоящия момент претендира обезщетение единствено и само за следните обекти: СОС с идент. ******.11.53.1.3 - хранителен магазин, стопанисван от Н.Ч. ЕИК ************, с наем в размер на 500.00лв.; СОС с идент. ******.11.53.1.2 - магазин за домашни потреби, стопанисван от „************" ООД ЕИК ************, с наем в размер на 250.00лв. и СОС с идент. ******.11.53.1.4 - фризьорски салон, стопанисван от ЕООД „************" ЕИК ************ - представлявано от Р.Д.З., с наем в размер на 250.00лв, от които ответникът получил месечни наеми в общ размер от 1000.00 лв.

Ищцата твърди, че с отговор по образуваното по искова молба на ответника за прекратяване на брака им гр.дело № 271/2024 г., подаден на 10.04.2024 г., тя е поканила ответника да й заплати полагащата й се част от наемите за времето от 22.03.2022г. до 03.04.2023 г., но плащане на полагащата й ce част от получените от него наеми за тези 3 обекта не е направено.

Поддържа, че тъй като за времето от 22.03.2022 г. до 03.04.2023 г. е притежавала идеална част от ПИ ******.11.53, ведно с построената в него сграда с идентификатор ******.11.53.1 с предназначение „друг вид обществена сграда" с 8 броя самостоятелни обекти в нея, ответникът следва да й заплати сумата от 3000лв. представляваща част от общо дължимата 2 претендирана сума от 6250.00лв.- представляващи получените наеми от тримата наематели на обособените обекти в имот с идентификатор ******.11.53.1, с административен адрес гр. Харманли, ул. "*******" *, ведно с лихвата за забава от датата на отправяне на покана за плащане, до окончателното изплащане на дължимата от ответника сума.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който счита иска за недопустим и неоснователен. Прави възражение за липса на активна легитимация на ищцата, както и за родова неподсъдност на спора пред районен съд, по които съдът се е произнесъл вече.

По същество оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, както и че по време на гражданския им брак, същите са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот. Не оспорва също, че по време на брака си, те са сключили брачен договор, с който са постигнали съгласие този недвижим имот, ведно с построената в него сграда, да преминат в изключителна собственост на ответника. Оспорва обаче изложеното от ищцата, че в процесния период сключеният между тях брачен договор не е породил своите правни последици, поради невписването му в регистъра на имуществените отношения на съпрузите по чл. 19, ал.1 от СК към Агенция по вписванията. В тази връзка излага съображения, че вписването му в този регистър има само оповестително действие, но не и конститутивно такова, поради което брачният договор е произвел правните си последици, считано от датата на неговото сключване между страните. Ответникът оспорва и твърденията на ищцата относно размера на наема, получаван за посочените от нея три търговски обекта през процесния период, като заявява, че в действителност за процесния период наемът за същите възлиза в общ размер на 2 467,50 лева и именно тези доходи от наем са реално получените от него по силата на договори за наем с фирмите-наематели, както и със съгласието на ищеца, утвърдено в сключения между страните брачен договор.

По така изложените в отговора съображения, ответникът моли за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените в производството разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен процесуален представител поддържа исковата претенция.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва иска и моли за неговото отхвърляне като неоснователен и доказан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

3

От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че наследници на Д.П.Г., починал на 20.05.2022г. са ищците В.К. Г. /съпруга/, К.Д.Д. /дъщеря/ и П.Д.П. /син/. Не е спорно, че наследодателят на ищците и брат на ответника К.П.Г..

Не се спори и е обявено за безспорно, че ищецът Й. Т. Х. и ответникът Г. Х. Х. са бивши съпрузи, както и че бракът между тях е прекратен с Решение № 128/11.07.2024г., постановено по гр. дело № 271/2024г. по описа на Районен съд

Харманли, в сила 13.08.2024г. Посоченото се установява и от приложеното Решение № 128/11.07.2024г., постановено по гр. дело № 271/2024г. по описа на РС Харманли.

Видно от приложен отговор на исковата молба по гр. дело № 271/2024г. по описа на Районен съд Харманли от дата 10.04.2024г., Й. Т. Х. е отправила покана до Г. Х. Х. в срок до 30.04.2024г. да й заплати по посочена банкова сметка сума в размер общо 8250 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на получаване на отговора до окончателното й изплащане, съставляващи: дължимата от него сума в размер на 6250 лв., представляваща ½ от получени от него наеми в размер общо на 12500 лв. за времето от 01.03.2022г. до 01.02.2023г., и дължимата от него сума от 2000 лева, представляваща ½ от получени от него наеми в размер общо на 4000 лв. за времето от 01.02.2023г. до 01.05.2023г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на получаване така връчването на така отправената покана.

Страните не спорят, че по време на брака са придобили в режим на СИО недвижим имот, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ******.11.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 12.11.2024г., с административен адрес град Харманли ул."*******" № *, целият с площ от 321 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 614, квартал: 1, парцел: 1, при съседи: ******.11.52, ******.11.423, ******.11.55, ******.11.35, ведно с построена в имота сграда с идентификатор ******.11.53.1.

Не се спори между страните и е обявено за безспорно с доклада по делото, че по време на брака, на 23.03.2022г. между Й. Т. Х. и Г. Х. Х. е сключен брачен договор за уреждане на имуществените отношения, с нотариална заверка на подписите от същата дата – 23.03.2022г. Брачният договор е вписан в Служба по вписванията Хасково на 23.03.2022г.

Посоченото е видно от приложения по делото Брачен договор от 23.03.2022г., сключен между Й. Т. Х. и Г. Х. Х., с вх.рег.№ 558/23.03.2022г., Акт № 67,том 1 4 на Служба по вписвания Хасково. Не се спои мужду страните, че брачният договор е вписан в Регистъра на брачните отношения към АВ, в на 03.04.2023 г. Приложени са по делото удостоверения относно вписването в Регистъра.

От представения по делото брачен договор е видно, че със същият страните са се споразумели да премине в изключителна собственост на Г. Х.

Х. имотът, описан В РАЗДЕЛ I ЧЛ.2 T.I от брачния договор, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ******.11.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед, РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес град Харманли, ул."*****"№*, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 614, квартал: 1, парцел: 1, при съседи: ******.11.52, ******.11.423, ******.11.55, ******.11.35 и построената в имота: СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР ******.11.53.1 със застроена площ от 205 кв.м. с брой етажи: 2.

Страните не спорят и че СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР ******.11.53.1 се състои от няколко самостоятелни обекта, в това число – процесните СОС:

СОС с идент. ******.11.53.1.3, СОС с идент. ******.11.53.1.2 и СОС с идент.

******.11.53.1.4, които се обхващат от така постигната договореност по брачния договор, касаеща цялата сграда с идентификатор ******.11.53.1, в която се намират. По делото са приложени скици на процесните обекти (Скица на поземлен имот № 15-1157051/12.11.2024г. на поземлен имот с идентификатор ******.11.53, издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково; Скица на поземлен имот № 15-1157055/12.11.2024г. на поземлен имот с идентификатор ******.11.53.1.2, издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково ; Скица на поземлен имот № 15-1157062/12.11.2024г. на поземлен имот с идентификатор ******.11.53.1.3, издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково; Схема № 15-1157070/12.11.2024г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.11.53.1.4, издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково).

Не се спори между страните и че същите в процесния период са предоставяни под наем за търговски цели от ответника, което е видно и от приложените по делото данъчни декларации, както и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна (икономическа) експертиза.