Решение № 55 от 09.03.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Сливен, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500053 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1019/20.12.2022г. по гр.д.

№1361/2022г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. И. Н. и Д. Г. Н. против П. И. Н. – Ц. искове с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване право на собственост на основание недобросъвестно давностно владение върху 1/6 ид.ч. от следните имоти: 1. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, с административен адрес: ***, намиращ се в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, площ по документ 102кв.м., състоящ се от спалня, хол, кухнястолова и сервизни помещения, прилежащи помещения: 3 бр. избени помещения и салон в югоизточната част, 1/12 ид.ч. от общите части на сградата; 2. от сграда с идентификатор ***.3 по КККР на гр. Сливен, с административен адрес: ***, с площ 14 кв.м., брой на етажите: 1, начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване; 3. от сграда с идентификатор ***.4 по КККР на гр. Сливен, с административен адрес:

***, с площ 22 кв.м., брой на етажите: 1, начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване; 4. от сграда с идентификатор ***.6 по КККР на гр. Сливен, с административен адрес: ***, площ 16 кв.м., брой на етажите: 1, начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване, ведно с 1/12 ид.ч. от правото на строеж върху 1

ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: ***, с площ 563 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. С решенето са присъдени разноски на ответницата в размер на 600лв.

Въззивната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство И.

И. Н. и Д. Г. Н. чрез пълномощник адв. М. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство П. И. Н. – Ц. чрез пълномощник адв. Е. Х., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

Въззивниците чрез пълномощника си адв. М. посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, като са нарушени материалноправни и процесуални норми. Посочват, че въпреки събраните допустими и относими доказателства, съдът формирал непълна и неправилна фактическа обстановка, въз основа на която достигнал до неправилни правни изводи. Посочват, че са придобили собствеността, като са владели процесните обекти. В тяхна полза била изтекла придобивна давност в периода след 2011г. Твърдят, че от началото на 2012г. са установили владение само за себе си, като са трансформирали държането на процесните идеални части от обектите във владение. Последното било манифестирано пред ответницата и било отблъснато нейното владение в продължение на повече от 10 години. Намират за неправилни извода на първоинстанционния съд, че такова манифестирано не било налице допреди 2-3 години от подаване на исковата молба. В тази насока съдът неправилно ценил свидетелските показания. Посочват, че са извършили редица подобрения в имота, които сочат, че владеят имота за себе си.

Изградили препятстваща ограда. Тези действия достигнали до знанието на ответницата. Още през 2011г. възникнал конфликт с ответницата във връзка с владението, поради което след 2011г. те установили владение и не допускали ответницата до имота. Твърдят, че владението е установено след смъртта на общия наследодател И. Н., починал на 12.07.2011г. Преди смъртта на майката И.ка Н., починала на 13.06.2016г., имало спор за собствеността върху процесните идеални части от жилището, поради което 2-3 години преди това бил изграден зид на имота.

Така демонстрирали владението на жилището и дворното място само за себе си.

Ответницата не се била връщала в имота след смъртта на баща си, като е знаела, че ищците владеят имота достъпа й до него е невъзможен. Плащането на данъци не прекъсвало придобивната давност и владението. Въззивниците посочват, че чрез показанията на свидетелите се доказало по категоричен начин отблъскването на владението на ответницата и че са демонстрирали намерението си за завладяване.

2

Владението продължило 10 години. Посочват, че началния момент на владението им и е 31.01.2012г. – датата на прехвърлителната сделка на ид. части на майката, а ответницата е узнала намерението им за своене още след смъртта на своя баща. С оглед изложеното, въззивниците молят въззивния съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендират присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата П. И. Н. – Ц. чрез пълномощника адв. Х. оспорва същата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Намира за неоснователно възражението на въззивниците за неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства. Посочва, че самите показания били неточни и противоречиви. Прави анализ на същите. Счита, че направените от съда изводи били обосновани, като съдът се е съобразил с указанията на ВКС, изразени в ТР №1/2012г.

Посочва, че ищците обитават процесните имоти, но това не било достатъчно, нито факта, че са извършвали ремонти по имота. Ответницата не обитавала имота, заедно с ищците, защото не живеела в България. Поради това през 2020г. отправила покана за заплащане на наем за ползването на нейната част. Освен това ищецът е декларирал имота като съсобствен с ответницата малко преди завеждане на иска. Така признавал нейните права на собственик.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивниците И. И. Н. и Д. Г. Н., редовно призовани, се явяват лично.

Поддържат подадената въззивна жалба и молят за уважаването й на изложените в нея основания.

В с.з., въззиваемата П. И. Н. – Ц., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Е. Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Жалбата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства /пред 3 настоящата инстанция няма направени доказателствени искания/, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно и субективно активно съединяване положителни установителни искове за собственост на основание давностно владение по отношение на 1/6 ид.ч. от четири броя недвижими имоти: от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, с административен адрес: ***, намиращ се в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; от сграда с идентификатор ***.3; от сграда с идентификатор ***.4 и от сграда с идентификатор ***.6, разположени в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 1/12 ид.ч. от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд по съществото на спора, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззивният съд не споделя оплакванията, изложени във въззивната жалба и намира същите за неоснователни.

Ищците в първоинстанционното производство основават правото си на собственост върху процесната 1/6 ид.ч. от посочените недвижими имоти на изтекла в тяхна полза придобивна давност в режим на СИО периода след 2011г., т.е. от началото на 2012г.

От събраните по делото пред районния съд писмени доказателства се установява, че правото на собственост върху процесните недвижими имоти за двете страни по спора произтича от наследяване на общия наследодетел на ищеца И. Н. и ответницата П. И. Н. – Ц. /брат и сестра/ - И. И. Н., починал на 12.07.2011г. и от сделка – договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 31.01.2012г., сключена между ищците в режим на СИО и майката на ищеца Н. – И.ка Добрева Н. по отношение на 4/6 ид.ч. от процесните имоти. По този начин, безспорно е установено по делото, че ищците И. И. Н. и Д. Г. Н. имат 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти в режим на СИО, ищецът И. И. има по наследство от баща си 1/6 ид.ч. и ответницата П. И. Н. – Ц. има 1/6 ид.ч. по наследство от баща си.

4

За да настъпи придобивния ефект на оригинерния способ давностно владение, следва да са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността - непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобИ.ето по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

В настоящия случай, процесния недвижим имот е съсобствен между страните, като правото им на собственост произтича от наследяване на общ наследодател И. Н. и от прехвърлителна сделка на идеални части от друг сънаследник /майката на ищеца и ответницата/. Ищците, претендиращи придобИ.ето му по давност в периода от началото на 2012г., са едни от съсобствениците, наред с ответницата, като съсобствеността е възникнала през 2011г. в резултат на наследяване на И. И. Н., починал на 12.07.2011г.

В случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. В случая законовата презумпция е неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот.