Определение № 1813 от 12.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1813 гр. Варна, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100500890 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 изр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Д. Г., чрез адв.М. М., срещу определение № 203/20.02.2023г., постановено по гр.д. № 927/2022 год. на РС Провадия, с което е спряно производството по делото до произнасянето на СЕС по преюдициално запитване, отправено с определение № 31449/21.11.2022 год. по гр.д. № 20221110124262/2022 год. на СРС, по което е образувано дело C-714/2022 год. на СЕС, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК вр. чл.631 и чл.633 ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението на съда поради неприложимост на нормата на чл.229, ал.1 т.4 ГПК, както и поради наличие на вече постановено тълкуване от СЕС по поставените с преюдициалното запитване въпроси.

Ответникът по жалбата „Неткредит“ ООД оспорват жалбата, считайки че въпроси №№2,3 и 6 от преюдициалното запитване имат обуславящо значение по спора. Настоява за потвърждаване на обжалваното определение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството пред РС Провадия е образувано по искова молба на Н. Д. Г. срещу за прогласяване нищожността на разпоредбата на чл. 6 от договор за потребителски кредит №2022061705240430058/17.06.2022г., като противоречаща на добрите нрави и сключването и в отклонение от разпоредбите на чл. 19, ал.4, чл. 21, ал. 1 и чл.33 от ЗПК, като на осн. чл.

143 от ЗЗП. Самата разпоредба на чл. 6 от урежда правото на заeмодателя на неустойка за неосигуряване на гаранция по кредита.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е предявил срещу ищеца насрещен иск за главница и възнаградителна лихва, произтичащи от същия договор за кредит.

1

С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело C-714/2022 год. на СЕС, отправено с определение № 31449/21.11.2022 год. по гр.д. № 20221110124262/2022 год. на СРС като е приел, че доколкото отправеното запитване касае Директива 2008/48/ЕО са налице предпоставките по чл.633 вр. чл.631, ал.1 изр.1 ГПК.

На първо място настоящият състав приема, че частната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване на акт, макар и не такъв, с който делото се спира до приключване на преюдициален спор.С решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Затова националният съд не може да постанови спиране на производството пред себе си поради наличие на връзка на преюдициалност между делата.

От друга страна, разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 ГПК/.

Съгласно чл.631, ал.1 изр.второ ГПК определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото не подлежи на обжалване. Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавачленка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 във вр. С чл.631, ал.1 изр.първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда, отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата-членка. След като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС, като това определение е преграждащо развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1 т.1 ГПК и подлежи на обжалване /в този смисъл, определение 71/12.02.2020 год. на ВКС по ч.гр.д. № 23/2023 год., определение № 99/12.03.2020 год. на ВКС по ч.гр.д. № 648/2020 год. и др./, която практика споделя настоящия състав до постановяване на тълкувателно решение по образуваното т.д. № 2/2022 год. Разпоредбата на чл.631, ал.1 изр.второ ГПК е неприложима в случая, доколкото страните в производството пред националния съд не се конституират пред Съда на ЕС и не могат да изразят становище по допустимостта на отправеното преюдициално запитване. Следователно, основателността на депозираната частна жалба е обусловена на първо място от разрешаване на въпроса дали отговорът на въпросите, включени в обхвата на отправеното преюдициално запитване, по повод на което е образувано дело С-714/2022 год. на Съда на ЕС ще е от значение за правилното разрешаване на повдигнатия през РС спор за нищожност на договори поради неравноправен характер на клаузите му.

Първостепенният съд не е изложил мотиви кои от поставените с преюдициалното запитване въпроси счита за относими към висящия пред него правен спор. С преюдициалното запитване са поставени въпроси относно тълкуването на Директива 2008/48/ЕО във връзка с разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит( въпроси 1 и 4,5); начина на обявяване на годишния процент на разходите ( въпрос 2); пропорционалността на предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, когато договорът не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите ( въпрос 3); и разноските по потребителски спорове (въпрос 6).

2

Нито един от поставените въпроси, предмет на преюдициалното запитване не третира въпроса относно действителността на неустоечна клауза, уговорена като санкция за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. При това положение съдът приема, че решението по въпросното преюдициално запитване няма да е от значение за изясняване предмета на повдигнатия за разглеждане пред ПРС спор. Освен това по въпросите относно начина на формиране и обявяване на ГПР е вече дадено тълкуване на СЕС с решения по дела С-453/10, С-377/14, С-448/17, С-344/14, С290/19, С-535/2020 год.

Въпросът по т. 6 от запитването също е разрешен с решение на СЕС от 16.07.2020 год. по съединени дела С-224/2019 и С-259/2019 год.

Обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 203/20.02.2023г., постановено по гр.д. № 927/2022 год. на РС Провадия, с което е спряно производството по делото до произнасянето на СЕС по преюдициално запитване, отправено с определение № 31449/21.11.2022 год. по гр.д. № 20221110124262/2022 год. на СРС, по което е образувано дело C-714/2022 год. на СЕС, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК вр. чл.631 и чл.633 ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3