Решение № 116 от 15.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Кюстендил, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500023 по описа за 2024 година

„Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „**************** № 64, ет. 2, представлявано от управителя Д.Т., чрез пълномощника адв. М. К. от КАК, обжалва решение № 181/06.04.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №1303/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е отхвърлил като неоснователен иска на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******** гр. Кюстендил ул. „**************** №64 срещу „*************“ ЕООД с.Б., ул. „Ф. №** за заплащане на наем на товарен автомобил в размер на 1800 лв. ведно със законната лихва и разноски; респ. осъдил е ищеца „Д.“ ЕООД да заплати на ответника „*************“ ЕООД деловодни разноски в размер на 300 лева.

Претенцията за обезщетение за забава в размер на 96,35лв. е била отхвърлена с допълнително решение ( наименовано определение) №1252/ 28.12.2023г. по гр.д.

№1303/2022г., което след постановяването му не е било обжалвано и не е предмет на настоящата въззивна проверка.

Въззивникът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решение № 181/06.04.2023 г. като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че предявените искове в хода на първоинстанционното производство са доказани по безспорен начин.

Твърди се, че е имало сключен Договор за наем от 28.05.2021г. между „Д.“ ЕООД и „*************“ ЕООД за ползване на товарен автомобил - влекач, марка:

“************” , регистрационен номер: ********, номер на рама: -******************, номер на двигателя: *****************, срещу наемна цена от 200 лв. с ДДС на месец, 1 която следва да бъде заплатена от наемателя на наемодателя най - късно до 30 - то число на месеца, следващ този, през който е ползвана вещта. Наемодателят „Д.“ ЕООД е предал вещта на наемателя, като е подал и заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, за отписване на соченото МПС от лиценза на дружеството, респ. връща завереното копие от лиценза, за да може МПС, предмет на договора да бъде вписано в лиценза на дружеството наемател, каквото е изискването на Закона за автомобилните превози. На 25.03.2022г. бил сключен Договор за покупко - продажба на МПС, с който „Д.“ ЕООД е продало на „*************“ ЕООД същото превозно средство, с което договорът за наем бил прекратен.

Навеждат се доводи, че наемателят „*************“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по първия договор от 28.05.2021 г., по който не е заплатил наемната цена в размера и сроковете, определени в чл. 5 от Договор за наем от 28.05.2021г. Твърди се, че не са заплатени данъчните фактури за следните месеци: от м. 07.2021 г. до месец м. 03.2022 г.

Същите са на стойност 1800 лв., като се твърди, че са осчетоводени в дневниците по ДДС, което предопределя наличието на договорни облигационни отношения между страните.

Пояснява, че фактурите са издадени в срок съгласно Закона за счетоводството и са предоставени на счетоводството на „*************“ ЕООД. Подчертава се, че управителят на „Д.“ ЕООД е провел многократни разговори с управителя на „*************“ ЕООД, но към момента нямало извършено плащане по издадените фактури.

Заявява се, че въззивното дружество е върнало на въззиваемото дружество сумата от 2254 лв., която е била преведена по сметка на въззивното. Сумата била преведена от въззиваемото дружество по сметката на въззивника на 02.09.2021г. с основание „депозит“, след което на 03.09.2021 г. въззивното дружество е върнало сумата по сметката на въззиваемото с основание – „грешен превод“. Счита се, че с преводът с основание „депозит“, направен от ответника и физическото лице – управител на дружеството, са имали други взаимоотношения с ищеца, които не са предмет на настоящото производство, което се доказвало и от експертизата на вещото лице. Доказвало се още и от разпита на същото в с.з. на 14.03.2023 г., че претендираната сума не е платена на въззивното дружество.Преведена била на 08.09.2021 г. сумата от 2254 лв. по сметка на управителя на въззивното дружество в „Райфайзенбанк България“ АД /понастоящем „ОББ“ АД/, а към момента на представеното извлечение „Кей Би Си Банк“ АД /, с основание „депозит“. За този превод се твърди, че касаел друг вид взаимоотношения между страните, които не кореспондират с процесните договорни.

Излагат се аргументи, че към дата 08.09.2021г. данъчните фактури не са били издадени, не са били изискуеми, с изключение на данъчна фактура № 0000000076/01.07.2021 г. - за наем на влекач за м. 07.2021 г. - платима най - късно до 31.08.2021г. , съгласно чл. 5 от Договор за наем от 28.05.2021 г.

Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендират се сторените разноски в първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „*************“ ЕООД чрез процесуалния представител адв. Н. Н..

Въззиваемото дружество излага становище, че въззивното дружество визира доказателства, в подкрепа на твърденията си за неплатени наеми, фирмата ищец представяла единствено осчетоводени, но неплатени данъчни фактури за съответния период.

В хода на делото пред първоинстанционния съд, била назначена съдебно - счетоводна експертиза, от заключението на която ставало ясно, че процесните фактури са осчетоводени в регистър-Дневник на покупките, за месеците, когато са издадени, от въззиваемото дружество. Същите били включени в Справка-декларация по ЗДДС за месеца, в който са осчетоводени, като за тях бил ползван данъчен кредит и осчетоводяването било извършено със счетоводна операция.

Въззиваемото дружество счита, че от експертизата се установявало, че на 2

02.09.2021г. дружеството „*************“ ЕООД е извършило плащане на дължимия наем по сметка на ищеца, но сумата е била върната, което е станало по собствено нареждане от ищеца, и впоследствие на 07.09.2021г. отново е била преведена, но вече по банковата сметка на управителя на „Д.“ ЕООД - Д.Т.. Това обстоятелство се подкрепяло и от ищеца, като неговият пълномощник представил извлечение от банковата сметка на управителя, с което потвърждавал направения превод в размер на 2254 лева, без да сочи конкретно друго основание за това плащане. От показанията на свид. Г. И. било изяснено, че това последващо връщане и превод на тази сума в сметката на управителя на „Д.“ ЕООД е станало по негово изрично настояване парите да му бъдат преведени там, за да не бъдат осчетоводени и съответно върху тях да бъде начислен данък. От свидетелските показания на И. се установявало, че от страна на Т. липсват каквито и да било претенции при подписването на договора за покупко-продажба на товарния автомобил пред нотариуса, където свид.И. е присъствал в качеството на пълномощник на управителя на „ *************“ ЕООД.

Заявява, че ищецът не представял доказателства за други неуредени отношения между двете фирми.

Намира за неоснователни и недоказани претенциите на ищеца в производството.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на разноските, направени пред въззивната съдебна инстанция.

В случай, че се уважи искът, поддържа възражение за прихващане на сумата от 2254 лв., платени без основание на управителя на „Д.“ ЕООД.

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата1800лв.; представляваща неплатени наемни вноски за периода от м. 07.2021 г. до месец м. 03.2022 г. за ползване на товарен автомобил - влекач, марка: “****”, регистрационен номер: ********, номер на рама: XLER4X20005193744, номер на двигателя:

*****************.

За да отхвърли иска, ДнРС е приел, че е налице плащане, извършено от ответника по иска на 30.09.2021г., като се е позовал и на свидетелските показания на свид.И. при изповядване на сделката за покупко-продажба на същото МПС пред нотариус.

Въззивният съд намира за установена следната фактическа обстановка:

Между страните „Д.“ ЕООД и „*************“ ЕООД на 28.05.2021г. е сключен 3 договор за наем на посоченото МПС с наемна цена 200лв.месечно с ДДС , платими по банков път най-късно до 30-то число на месеца, следващ този, за който е ползвана вещта.

Впоследствие, на 25.03.2022г. за същото МПС е сключен и договор за покупкопродажба за сумата 4200лв., която е уговорено да бъде платена изцяло след подписване на този договор по банков път от купувача чрез своя управител по сметка на дружеството продавач.

Както се установява от заключението на в.л.Н.Ш. , изготвено и прието в първоинстанционното производство, от ищцовото дружество (наемодател) във връзка с процесния наемен договор са издадени отговарящи на ЗСч фактури №№

000000076/01.07.2021г.; 80/02.08.2021г.; 83/01.09.2021г.; 87/01.10.2021г.; 89/01.11.2021г.;

92/01.12.2021г.; 95/04.01.2022г.; 98/01.02.2022г. и 99/01.03.2022г., които са осчетоводени надлежно и при ищеца , и при ответника.

На 02.09.2021г. в ПИБ е преведена по сметка на ищцовото дружество сума в размер на 2254лв. от сметка на ответното дружество в УниКредит Булбанк , като посоченото основание е „депозит“, която сума е преведена обратно от сметката на „Д.“ЕООД по сметката на „*************“ ЕООД на следващия ден – 03.09.2021г. с основание “грешен превод“, като връщането е осчетоводено в Аналитичния регистър на ответното по иска дружество.

Сума в същия размер (2254лв) е постъпила по сметка не на ищцовото дружество, а на управителя му Д.Т. в “Райфайзенбанк“АД , като счетоводно това е отразено само при ответника с основание „доплащане наем“.

В хода на производството пред ДнРС са депозирани показания от свид.Г. И., служител в „*************“, който сочи в показанията си покупката на визираното МПС от продавача „Д.“ЕООД, но първоначално прехвърлянето на собствеността не е било възможно, поради което е сключен договорът за наем, за да може ответното дружество да работи с този камион, а, когато се върнал от чужбина, на Д.Т. му били преведени парите „накуп“, уговорката била да се приспадне от цената , като свидетелят присъствал на изповядване на покупко-продажбата пред нотариус, който не им е задавал въпроси за договора за наем, а ги питал дали е заплатена сумата по договора за продажба и управителят на дружеството-продавач потвърдил, че не е имал претенции.Свидетелят уточнява, че са ходили до банката на управителя на „Д.“ Д.Т. , като е трябвало да се плати, за да се „освободи камиона“ от вписан залог.

При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: