Определение № 1203 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 28.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601514 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 06.11.2024г. по НОХД № 1091/2024г. на Окръжен съд- Благоевград постановено в разпоредително заседание, с което на основание чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителен акт, като наред с това е оставено без уважение искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, действащата спрямо подсъдимия К. К. Л..

Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-Благоевград, с който се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, в частта, с която са констатирани допуснати процесуални нарушения, дали основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Застъпва се позицията, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, като в обстоятелствената част са описани всички действия на подсъдимия и причинените от нанесените от него удари на пострадалата, а в диспозитива са посочени само двата удара, причинили проникване в 1 черепната кухина, които са могли да доведат до летален изход. Поддържа се разбирането, че липсва противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт и се иска отмяна на съдебния акт в атакуваната част като неправилен и незаконосъобразен.

Определението, в частта, с която е отказана отмяна на действащата спрямо подсъдимия К. Л. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБ“, е обжалвано с частна жалба от защитника на подсъдимия адв. М. Н.. Развити са доводи за липса на опасност от укриване на подс. Л. извън територията на страната, които са аргументирани с липсата на данни за осуетяване от страна на подсъдимия на провежданите в ДП процесуалноследствени действия, трайна уседналост на територия на РБ и трудова ангажираност. Отправя се претенция за отмяна на определението в обжалваната част, както и отмяна на наложената на подс. Л. ограничителна мярка.

Съдът, като съобрази доводите, изтъкнати в частния протест и частната жалбата на подсъдимия, и като провери събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частните протест и жалба са подадени в срока по чл.249, ал.3 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, от активно легитимирани страни и са процесуално допустими.

Разгледан по същество частният протест е основателен, а частната жалба - неоснователна.

С обвинителния акт, спрямо К. К. Л., е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 10.10.2023г.в гр. Благоевград, като извършител, в съучастие с неустановено лице, действало като подбудител, е направил опит умишлено да умъртви С. Н. Т., като й нанесъл в главата /в лявата челно-теменна област/ два удара с метален прът, тип „кози крак“ с дължина 0,75 м., проникващи в черепната кухина, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.

В разпоредителното заседание, проведено на 06.11.2024г. съдът служебно е установил, че в обвинителния акт е налице противоречие при описанието на фактите в обстоятелствената част и повдигнатото обвинение в заключителната част по отношение на целта на подсъдимия с нанасянето на 2 последващи удари, извън ударите в областта на главата, описани в обстоятелствената част, но не и в диспозитива на обвинението. Окръжният съд е съзрял противоречие, което според него рефлектира върху възможността на подсъдимия ефективно да упражни правото си на защита и е преценено като съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Настоящият съдебен състав намира изводът на първостепенният съд за допуснат порок в обвинителния акт водещ до противоречие за неправилен.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. На л.2 /следвайки номерацията на обвинителния акт/ са подробно описани фактическите действия на подсъдимия, тяхната насоченост и последователност. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието, което в случая се изразява в поредица от действия, с определена насоченост и резултат. Описаните удари, от които са причинени всички телесни увреждания на пострадалата запълват фактическата обстановка и не създават объркване, доколкото в обстоятелствената част е направена връзка между действията на подсъдимия, нанесените удари и причинените от тях телесни увреждани.

Тук е мястото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти обезпечават или са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние е въпрос, който прокурорът решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото. Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие, е обвинителния акт. С него подсъдимия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти и е посочена правната квалификация на деянието съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на подсъдимия не е нарушено, защото по този начин той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях може да организира защитата си и 3 да се брани в открития състезателен процес.

Въззивният състав не констатира и възприетото от първоинстнационния съд противоречие между обстоятелствена част и диспозитив. Действително, в диспозитива на обвинението са включени обстоятелствени пояснения относно два от ударите, проникващи в черепната кухина, които според държавното обвинение са могли да причинят смъртта на пострадалата. Тези обстоятелства не са част от състава на престъплението по чл.115 НК и с включването им в диспозитива прокурорът е надхвърлил изискванията относно конкретизация на обстоятелствата на обвинението, което е за извършен в съучастие опит за умишлено умъртвяване. Безспорно, обстоятелствата за това как са причинени уврежданията и в резултат на какви действия, следва да намерят отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт, където в случая присъстват.

Подобно описание не е нужно за диспозитива на конкретното обвинение, но в случая това не създава противоречие или неяснота, която да пречи да се разбере обвинението. В крайна сметка подсъдимият следва да се защитава срещу факти. Какво е конкретно субективно отношение на дееца към двете, проникващи в черепната кухина увреждания и останалите, причинени на пострадалата е въпрос по същество, които се решава при постановяване на крайния съдебен акт.

Ето защо, първата инстанция като е счела, че обвинителния акт не покрива критериите, заложени в разпоредбата на чл.246 НПК незаконосъобразно е прекратила съдебното производство и е върнала делото на прокурора.

Неуважаването от първоинстанционния съд на искането за отмяна на наложената спрямо подс. Л. мярка за процесуална принуда, е правилно.

Основателно е отчетено, че с оглед повдигнатото на подс. Л. тежко умишлено обвинение и данните за обремененото му съдебно минало, наложената ограничителна мярка по чл.68 от НПК, се явява законосъобразна и към момента, тъй като наказателното производство не е приключило, а понататъшното му разглеждане в съдебно производство следва да бъде обезпечено така, че да не се допуска неоправдано забавяне. Поради това, че към момента на подсъдимия е наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ единствено, ограничаващата придвижването на подсъдимия Л. извън страната мярка за процесуална принуда, каквато е забраната по чл.68 от 4

НК, би могла да гарантира своевременното разглеждане на делото в съдебна фаза. Не могат да бъдат споделени доводите в частната жалба за безукорно процесуално поведение на подсъдимия до момента, тъй като в рамките на ДП същият е бил ограничен от действащите спрямо него мерки за неотклонение, като не може да се пренебрегне факта, че до задържането си е бил обявен за ОДИ. Опасността от укриване извън пределите на Република България по никакъв начин не е опровергана от данните за трудова ангажираност на подсъдимия, съдържащи се в представения трудов договор от 01.11.2024г.

Същият не доказва трайна трудова обвързаност с конкретния работодател, тъй като е сключен едва няколко дни преди датата на първоинстанционното съдебно заседание. Не могат да се споделят и възраженията, че по този начин би се препятствала възможността на подсъдимия да работи, тъй като тази възможност не е ограничена на територията на Република България.

С оглед изложените съображения напълно законосъобразно, окръжният съд е приел, че следва по отношение на подс. К. К. Л. да продължи да действа забраната за напускане пределите на страната.

Водим от гореизложеното и на основание чл.345 от НПК, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 06.11.2024г. постановено по НОХД № 1091/2024г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, 4-ти н.с., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА определението, в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, наложена на подс. К. К. Л..

Определението не подлежи на обжалване и протест.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6