Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.03.2016, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
1476/2015
Подписан
23.03.2016
В сила
30.06.2016

Цитирани разпоредби

  • чл. 2 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 31 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 206 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 76 ал.4 · Закон за енергетиката
  • чл. 78 ал.2 т.1-2 · Закон за енергетиката
  • чл. 78 ал.2 т.1-2 · Закон за енергетиката
  • чл. 80 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 26 ал.1 · Закон за измерванията
  • чл. 43 ал.4 · Закон за измерванията
  • чл. 81 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Габрово, 23.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски районен съд в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията, АНД №1476 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на “ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ”АД гр. Варна, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет : Петр Тесарж, Павел Ваня, Михеил Боцвадзе и Радослав Цветков, против Наказателно постановление № НП-477 от 17.12.2014г. издадено от председателя на ДКЕВР, с което на осн. чл. 206 ал.1 от ЗЕ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено от ДКЕВР при липса на материална компетентност и като такова е незаконосъобразно. Деянието, за което ДКЕВР е наложило санкция представлява непредставяне на доказателства за извършена последваща метрологична проверка на средство за търговско измерване, от което е направен извод че описаното в наказателното постановление СТИ е с изтекъл срок на метрологична проверка. СТИ на електрическа енергия подлежат на метрологичен контрол, включително и на последващи проверки по реда на Закона за измерванията., компетентни да извършват проверки и да установяват нарушения по ЗИ били длъжностни лица от Главна дирекция “Метрологичен надзор”, определени от Председателя на ДАМТН.

Сочи се, че наказателното постановление е издадено след изтичане на сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН. Видно от описанието на нарушението, същото е извършено с изтичане на 2011г., а нарушението е установено на 18.03.2014г., като е съставен АУАН на 02.07.2014г. Изтекли са преклузивните срокове – тримесечен от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Наказателното постановление било издадено при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съобразно която задължителен реквизит на наказателното постановление трябва да бъдат описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Наказателното постановление било издадено в противоречие на чл. 2 ал.2 във вр. с чл. 31 от ЗАНН и при липса на санкционна норма за твърдяното нарушение в специалния закон.

Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Процесуалният представител на ответната КЕВР гр. София оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.

Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На

18.03. 2015 г. свидетелите Г.П. – главен експерт в ГД “КРС” – ДКЕВР и Д.Г. – външен експерт, в присъствието на К.З. и

Ц.Ц. - специалисти измерване РОЦ Г.

Оряховица и Габрово извършили проверка в обект в гр. Габрово, ул. “******” № 38, абонатен № **********, в изпълнение на правомощията по чл. 76 ал.4 във вр. с чл. 78 ал.2 т.1-2, чл. 80 ал.1 от ЗЕ и чл. 166 ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката длъжностните лица извършили оглед на обекта за установяване на техническото му състояние. Извършен бил оглед на обект – средство за техническо измерване /СТИ/, /електромер/, с фабричен № А *********, тип 5225Е на фирма AMPY за установяване на техническото му състояние, съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета, с ПМС № 239 от 24.10.2003г., посл. Изм. ДВ бр. 54 от 22.07.2011г., и съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г/. На длъжностните лица от ДКЕВР не бил предоставен протокол за последна извършена метрологична проверка на описаното СТИ. В извадка от регистъра на СТИ, поддържана от „Енерго Про мрежи” АД като година за следваща метрологична проверка била посочена 2011 г. Констатирано било, че СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка.

За направената констатация бил съставен АУАН № КРС – 795 от 02.07.2014 г. Същият бил надлежно връчен и подписан. Въз основа не него било издаден и обжалваното Наказателно постановление.

Съгласно т.3 Специални условия, т.3.5 Измерване на електрическата енергия, г. 3.5.2 от Лицензия № Л-130-07/13.08.2004г., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.

Съгласно чл. 41 от Правилата, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл. 26 ал.1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. Съгласно чл. 43 ал.4 от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в Държавен вестник, и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-10 от 05.03.2010г. на Председателя на ДАМТН / обн. ДВ бр. 85 от 2011/, последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на период шест години.

Като лицензирано дружество, “Енерго Про Мрежи” АД е било длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна от потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия , включително и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, тоест и действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок.

По делото са изслушани показанията на свидетеля

Г.П., извършил проверката на дружеството жалбоподател. Същият изцяло потвърди констатациите изложени, както в съставения констативен протокол отразяващ резултата от проверката, както и в съставения АУАН.

Приложени са: съпроводително писмо изх.№

Е-13-45-255/18.12.2015 година на КЕВР с входящ номер за РС - Габрово 9785/23.12.2015 година; жалба от “Енерго - Про Мрежи” АД, копие от наказателно постановление № 477/17.12.2014 година на ДКЕВР; копие от разписка за получаване на посоченото наказателно постановление; АУАН, лицензия, копие от наказателно постановление № 473/17.12.2014 година на ДКЕВР, копие от наказателно постановление № 474/17.12.2014 година на ДКЕВР, копие от наказателно постановление № 475/17.12.2014 година, копие от наказателно постановление № 476/17.12.2014 година, копие от наказателно постановление № 477/17.12.2014 година, копие от наказателно постановление № 478/17.12.2014 година, Наказателно постановление № 477/17.12.2014 година, ведно с разписка за получаването му, АУАН № КРС – 795/02.07.2014 година, констативен протокол № 138-З-Е-2, протокол № 49/17.03.2014 година, писмо от Енерго Про до ДКЕВР, свидетелство за калибриране, извадка от система за администриране на СТИ, заповед № А-441813.10.2011 година, заповед № А- 102/05.03.2010 година, Заповед № З-Е-4/02.01.2014 година, заповед № З-Е-63/11.02.2014 година, Заповед на ДКЕВР-София № З-Е-2/02.01.2014 година; заповед № З-Е 113-/09.04.2014 година, заповед № З – Е – 7/03.01.2104 година ,заповед № З – Е – 17/14.01.2014 година, заповед № З – Е – 41/03.02.2014 година, заповед № З – Е – 90/13.03.2014 година, заповед № З – Е – 105/24.03.2014 година, Решение № ПАМ-5/20.12.2013 година на ДКЕВР, копие от Решение № ПАМ-5/20.12.2013 година на ДКЕВР; копие от извлечение от протокол № 67/12.05.2014 година от проведено заседание на ДКЕВР; копие от одитен доклад вх.№ Е-Дк-169/12.05.2014 година на ДКЕВР; правила за измерване на количеството електрическа енергия; Приложение към чл. 24,35,44 и 46 – Обща точност.

Нарушението за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя е установено при извършена на 18.03.2014г. проверка, в хода на която е констатирано, че дружеството жалбоподател не е поддържало средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер на абонатен № **********, с фабричен № А100551371, тип 5225Е / еднофазен/, на фирма AMPY, пломба за първоначална метрологична проверка, производство 2005г., съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с което е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, съдържаща задължение за лицензиантът да подържа средствата за търговско измерване, в състояние съответстващо на Правилата за измерване, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол. № 138-З-Е-2 от 18.03.2014г. За установеното нарушение е съставен АУАН № КРС-1005 от 02.07.2014г. от св. Г.П. - главен експерт в отдел "Контрол и решаване на спорове – електрически мрежи, търговия и пазари" в Главна дирекция "Контрол и решаване- на спорове" при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), срещу "Енерго-Про Мрежи"АД.

При това положение, АУАН се явява съставен след изтичане на давностните срокове, регламентирани в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В АУАН липсва пълно и точно описание на констатираното нарушение /неизпълнение на възложено по закон задължение / – по място и време на неговото извършване. Отразен е моментът на извършване на проверката, който с оглед останалите факти изложени от актосъставителя, не съвпада със датата на извършване на нарушението. В случая не се касае за продължено нарушение, а се касае за неизпълнение на задължение поето по издадената лицензия, което е обвързано със срок във времето – в случая краен срок за представяне на СТИ за метрологична проверка до края на 2011г. Следователно ако е налице нарушение, то е осъществено, чрез бездействие в момента на изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи дължимото поведение, тоест към 01.01.2012г.

Изводът който се налага, е че от една страна АУАН е съставен извън тримесечния срок от откриване на нарушителя, тъй като нарушението е установено на 18.03.2014г., а актът е съставен на 02.07.2014г., и от друга считано от извършване на нарушението – 01.01.2012 г., до съставянето на акта е изтекъл предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН и едногодишния срок.

Като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а е предприел санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

Съгласно изискванията на чл. 34 ЗАНН съдът служебно следи за изтичането на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В случая, приложение ще намери общата разпоредба на чл. 34, ал. 1, от ЗАНН, тъй като твърдяното за извършено нарушение, към момента на извършване на деянието (01.01.2012 г.) не попада в установените в ал. 2 на цитираната разпоредба хипотези. Този извод се налага от обстоятелството, че в един последващ период, с редакцията на чл. 34, ал.2 от ЗАНН, в сила от 17.07.2012 г. (ДВ. бр. 54), е регламентирано, че за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението.