Решение № 694 от 05.05.2026, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Административно дело 564/2025
- Вид
- Решение № 694
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Танка Цонева
Цитирани разпоредби
- чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 213 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.267, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 2, т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 268, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 100 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
- чл.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 11а, ал. 1, т. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 17а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- §1, т.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- §1, т. 50 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 11 · Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета
РЕШЕНИЕ
№ 694
Ловеч, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ТАНКА ЦОНЕВА
При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА административно дело № 20257130700564 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 във вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на В. С. И. от [населено място], общ.Тетевен, обл. Ловеч чрез пълномощника му -адв.С. Г. срещу Решение № 168/27.11.2025 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна, подадената от него жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0132659/10.11.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Ловеч.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото в него ПНПОМ, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че е регистриран като земеделски производител, който по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПЗП бил нефинансово предприятие. Във връзка с дейността си като земеделски производител жалбоподателят И. кандидатствал по различни схеми и мерки за подпомагане, при което в банковата му сметка в „ОББ“ АД постъпили определени суми. Същите били получени целево за подпомагане на дейността му и представлявали средства от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз. Излага аргументи за несевестируемост на сумите, постъпили от ДФ“Земеделие“ по запорираната му банкова сметка, като счита, че тези средства не могат да се използват за обезпечаване и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания. Позовава се на разпоредбата на чл. 100 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., както и на чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Счита, че неправилно публичният изпълнител при ТД на НАП -[населено място], офис Ловеч, е издал разпореждане за изпълнение на запорно съобщение за принудително събиране на публични вземания от постъпила сума в размер на 20 375.01 лева от сметката му в „Обединена Българска Банка“ АД, тъй като вземането е несеквестируемо и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделските производители със средствата от фондовете на ЕС изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение не само за публични задължения, но и за такива към трети лица.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Г., който в дадения ход по същество пледира за отмяна на оспорения акт, предвид изложените в жалбата аргументи и прави искане за присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – директор на ТД на НАП – Велико Търново чрез процесуалния си представител юрк. А. изразява становище за неоснователност на жалбата. При такъв изход на правния спор претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 евро. Представя писмени бележки с допълнително изложени аргументи за законосъобразността на оспорения административен акт.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Образувано е изпълнително дело № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, срещу В. С. И. за събиране на неплатени публични задължения.
Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0132659/10.11.2025 г. от Т. К.– публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, като е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „Обединена Българска Банка“ АД за сума в размер на 20375,01 лева. Постановлението е връчено срещу подпис на В. С. И. на 11.11.2025 г.
Издадено е и Запорно съобщение № [рег. номер]-003-0094501/10.11.2025 г. на основание чл. 202, ал. 1/ал. 7 от ДОПК, изпратено до ТБ „Обединена Българска Банка“ АД за наложен запор върху налични постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити на името на В. С. И., в размер на 20375,01 лева, обезпечаващи задължения към 10.11.2025 г., от които главница: 71914,98 лева, нелихвоносна част: 5569,72 лева и лихва: 7613,31 лева.
На 14.11.2025 г. В. С. И. подал жалба вх. № Ж-11-12/14.11.2025 г. до директора на НАП – Велико Търново срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0132659/10.11.2025 г., издадено от Т. К.– публичен изпълнител в ТД на НАП -[населено място], офис Ловеч.
С Решение № 168/27.11.2025 г., постановено от Х. И. В. – Директор на ТД на НАП -[населено място] е оставена без уважение подадената жалба от В. С. И. и е потвърдено като правилно и законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-022-0132659/10.11.2025 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП- [населено място], офис Ловеч. Това решение е връчено на В. С. И. на 15.12.2025 г., видно от приложеното на л. 8 от делото известие за доставяне.
В законоустановеният 7-дневен срок от получаване на решението, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, В. С. И. подал жалба вх. № 3438/22.12.2025 г. по регистъра на Административен съд -[населено място], срещу Решение № 168/27.11.2025 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите на представената от ответника административната преписка, въз основа на които съдът формира фактическите и правните си изводи.
По искане на адв. Г. - процесуален представител на оспорващия по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М. С. К.. От поддържаното в съдебно заседание от вещото лице и прието като доказателство по делото заключение се установява, че средствата, предмет на наложения запор са от целево подпомагане на В. С. И., в качеството му на земеделски производител за извършваната земеделска дейност. Вещото лице е установило, че тези средства, платени от Държавен фонд „Земеделие“ са получени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и се отнасят до подпомагане доходите за устойчивост /ОПДУ/, плащане за планински райони, плащане земи от Натура 2000 и др., подробно описани в заключението.
В заключението е отразено, че за периода 01.01.2025 г.-31.12.2025 г. от ДФ “Земеделие“ за целево подпомагане на земеделския производител В. С. И. по определени схеми и мерки са постъпили суми в общ размер на 44 289,81 лева. Процентът на постъпилите суми от ДФЗ (44 289,81 лева) към размера на всички постъпили суми ( 70031,95 лева) за посочения период е 63,24 %.
Според вещото лице върху сумата от 12888,44 лева (20380,21 х63,24%) не следва да има запор, а запорът следва да бъде наложен върху сумата от 7491,77 лева (20380,21-12888,44) лв.
Съдът кредитира с доверие експертното заключение като компетентно, обективно и професионално изготвено, даващо обоснован отговор на поставените въпроси.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от съдебно оспорване, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред, съгласно чл. 268, ал. 1 във вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, в законоустановеният срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и пред компетентния да разгледа спора съд. Ето защо, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за този извод са следните:
Съдът с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да извърши преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
В конкретиката на настоящия казус оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на Териториалната дирекция на НАП – Велико Търново и в срока по чл.267, ал. 2 ДОПК, в предвидената писмена форма и съдържа подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали органа да потвърди обжалваното пред него постановление за налагане на обезпечителни мерки. Последното е издадено от компетентен публичен изпълнител в компетентната ТД на НАП, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, вр. чл. 202 от ДОПК и съдържа изрично посочване на размера на публичното задължение и правните основания по ДОПК за налагане на обезпечителните мерки. Същото съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, поради което съдът намира, че формата на оспорения административен акт е спазена.
На следващо място, извършената от съда проверка установи, че при постановяването на акта на директора на ТД на НАП-Велико Търново не са допуснати съществени процесуални нарушения и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.
Същевременно, съдът намира обжалваното решение за материално незаконосъобразно.
По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателят В. И. има непогасени публични задължения, като и че е получавал безвъзмездна финансова помощ за дейността си, като земеделски производител, като последното се установява и от приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
Основният спорен между страните въпрос се свежда до това дали плащанията от Държавен фонд „Земеделие“ представляват секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично на чл. 444 от ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон, съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. От своя страна специалната норма на чл. 213 от ДОПК не предвижда такива изключения, като в частност субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“ към земеделските производители, не са посочени изрично в специалния закон. В този смисъл съдът намира за основателни изложените от ст.юрк. А. аргументи в представените писмени бележки.
Съдът счита обаче, че приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка и включва както националното право, така и правото на Европейския съюз. В чл.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение.
По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на земеделските производители, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно §1, т. 50 от ДР на ЗПЗП, предоставянето им съставлява публично финансиране. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика.
Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0310c98-94d9-418f-ab26-5d5f2a2f038c