Определение № 622 от 19.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Варна, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500251 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на К. М. Б., чрез адв. Г. /ВАК/ против Протоколно определение от 21.12.2023 година, постановено по гр.дело № 5423/2022 година, по описа на ВРС, с което съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя за определяне на привременни мерки в производството по делото, като процесуално недопустими.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и не отчита, както наличната законова уредба, така и доказателствата по делото. Твърди се, че единствено в интерес на детето е съществуващите мерки да бъдат променени, като по този начин бащата ще може да премести детето в град Пловдив и да осъществи пълноценна грижа за него. Цитира се Определение на ВРС, с настояване атакувания съдебен акт да бъде отменен.

С нарочен отговор Диана Н. Ч., чрез адв. Бъчварова /ВАК/ намира жалбата за недопустима, в евентуалност за неоснователна.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС съдебното производство е било образувано по предявен от К.

Б. по иск с правно основание чл.59 от СК.В исковата си молба той сочи, че по силата на Решение № 705 от 16.05.2016 година, по гр.дело № 2627/2015 година на ПОС, родителските права по отношение на детето Милена Б.а, са били предоставени на майката – ответницата Ч.. Предвид обстоятелството, че в ответницата е било установено наркотично вещество и с оглед поведението на детето, което е заявило желание да живее при него, ищеца е заявил исковата си претенция за промяна, като е поискал родителските права.

С нарочна молба – ответницата, а в съдебно заседание и ищеца, са сезирали ВРС с искане да бъдат постановени привременни мерки, като всяка 1 от страните е посочила аргументи в тази насока. За да откаже, ВРС е възприел позицията, че е налице влязло в сила решение на ПОС, което определя режима на родителските права и че в това производство подобно искане, се явява недопустимо.

Становището на ВОС е следното:

Безспорно константна е съдебната практика, че целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за упражняването на родителски права /чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на мерките, поради което случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са изрично посочени от законодателя в разпоредбите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 СК и чл. 133, ал. 3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата. По отношение на производството по чл. 59, ал. 9 СК няма изрична законова уредба, поради което и липсва възможност за постановяване на привременни мерки. В процесния случай, обаче се касае не за постановяване на привременни мерки, а за промяна на съществуващия режим на лични отношения между бащата и детето. Съдебните решения в частта за режима на лични отношения – а е налице влязло в сила Решение № 706 от 16.05.2016 година, по гр.дело № 2627/2015 година по описа на Окръжен съд-Пловдив, имат характера на спорна съдебна администрация и не се ползват със СПН, налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и детето, която има действие докато не бъде установено по съдебен ред наличието на ново настъпили съществени обстоятелства, даващи основание за промяната им, в който смисъл е и постановеното.По отношение на висшия интерес на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.

При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е найдобрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК , постановените мерки относно режима на личните отношения между детето и родителя, подлежат на промяна, само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които те са определени. При това, съгласно трайно установената съдебна практика с т. V от ППВС № 1/1974 г. , за да се измени определеният режим, не е достатъчно само да е настъпило някакво изменение в обстоятелствата, а е необходимо така настъпилото изменение съществено да засяга интересите на детето. Визират се както нови обстоятелства, влошаващи положението на детето, така и такива, с които би се подобрило положението 2 му, при евентуално ново разрешение /вж. решение по гр. д. № 2246/2018 г. на IV г. о. /. Извън всякакво съмнение е, че връзката на детето с всеки от двамата му родители е от изключителна важност за формиране на неговата личност, поради което е желателно и следва да се насърчават всякакви форми на контакт.

Въззивният съд намира, че следва да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молбата ищеца за постановяване на привременни мерки като упражняването на родителските права по отношение на децата бъде предоставено на него, да бъде определено местоживеенето на децата при него, а на майката бъде определен режим на лични отношения с децата, както и майката да заплаща издръжка на децата, при висящност на настоящия процес по реда на чл. 59, ал. 9 СК . Съвсем правилно решаващия съд е приел, че целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за упражняването на родителски права /чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на мерките. Така случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са изрично посочени от законодателя в разпоредбите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 СК и чл. 133, ал. 3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата. Посочените разпоредби са специални и не могат да бъдат тълкувани разширително, за да се приеме, че и в други хипотези, не посочени изрично в закона, биха могли да бъдат постановявани привременни мерки. От изложеното следва, че щом като по отношение на производството п о чл. 59, ал. 9 СК няма изрична законова уредба, следва, че липсва и възможност за постановяване на привременни мерки. В процесния случай, вече има постановено и влязло в законна сила решение, т. е. налице е трайна уредба на отношенията на родителите с децата. Макар съдебните решения в частта за упражняването на родителските права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето да имат характера на спорна съдебна администрация и затова не се ползват със СПН, налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и детето, която има действие докато не бъде установено по съдебен ред наличието на ново настъпили съществени обстоятелства, даващи основание за промяната им.

Определените мерки са приложими до момента на постановяването на нови такива с влязло в сила решение. Ето защо молбата за определяне на привременни мерки е процесуално недопустима. В тази смисъл ВОС се позовава на Определение № 4420 от 21.12.2022 година, по ч.гр.дело № 4522/2022 година на ВКС, както и на Определение № 1469 от 06.06.2023 година по гр.дело № 146/2023 година на ВКС.

Ето защо с тези мотиви, настоящата инстанция приема, че атакуваното определение се явява правилно и е редно да бъде потвърдено.

3

Предвид изложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 21.12.2023 година, постановено по гр.дело № 5423/2022 година, по описа на ВРС, с което ВРС е оставил без разглеждане искането на К. М. Б. за определяне на привременни мерки в производството по делото, като процесуално недопустимо.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едноседмичен срок от връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4