Решение № 11866 от 16.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 928/2026
- Вид
- Решение № 11866
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 344, ал.1, т.1,2,3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1,2,3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1,2,3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 11866 гр. София, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20261110100928 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от С. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, чрез адв. А., срещу С.
Г. С., с адрес: /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 10250,00 EUR, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване в разумен срок на възз.гр.д. № ****/2019г. по описа на СГС, IV в с-в, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.01.2026 г. до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е въззиваема страна по възз.гр.д. № ****/2019г. по описа на СГС, образувано по въззивна жалба на „Л. С.“ ЕАД срещу Решение №******/17.12.2018г. по гр.д. №*****/2018г. на СРС, постановено по иск по чл. 344, ал.1, т.1,2,3 КТ, като с определение от 03.10.2019г. постановено в открито съдебно заседание, делото е обявено за решаване и към настоящия момент няма постановено решение. Ищеца счита, че изтеклият от обявяването на делото за решаване период от повече от 6 години, е извън разумния срок за разглеждане и решаване на делата, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, още повече, че спора представлява бързо производство по см. На глава 25 от ГПК. Излага подробни съображения за претърпени неимуществени вреди, които определя в размер на 10250,00 EUR.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска, като излага подробни съображения за неоснователност. Оспорва иска и по размер поради прекомерност и като определен в нарушение на изискването за справедливост. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се явявя лично и с адв. А., която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника, редовно призован, не изпраща предствител. Депозира молба, с която 1 поддържа писмения отговор.
СРП се представлява от прок. Н., който счита, че иска е доказан и следва да бъде присъдено обезщетение.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на ищеца е въззиваема страна по възз.гр.д. № ****/2019г. по описа на СГС, образувано по въззивна жалба на „Л. С.“ ЕАД срещу Решение №******/17.12.2018г. по гр.д.
№*****/2018г. на СРС, постановено по иск по чл. 344, ал.1, т.1,2,3 КТ, като с определение от 03.10.2019г. постановено в открито съдебно заседание, делото е обявено за решаване. Не е спорно и това, че към настоящия момент, по в.гр.д. № ****/2019г. на СГС няма постановено решение.
От показанията на св. Л. Р., се установява, че през всичките години ищцата трудно си намирала постоянна работа, работела на граждански договори, нямала платени осигуровки и имала финансови затруднения, което много я притеснявало.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване в разумен срок на в.гр.д. № ****/2019г. на СГС.
По иска с правно основание чл. 2 б, ал.1 ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е страна по в.гр.д. № ****/2019г. на СГС, че разглеждането и решаването на делото е продължило извън разумния срок по см. на чл. 6 КЗПЧОС, вида и настъпването на описаните в исковата молба претърпени от него неимуществени вреди и наличието на причинната връзка между тях и продължителността на разглеждане на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и Софийски градски съд се разглеждат като едно цяло.
Съдът намира, че следва да се посочи, че е налице съдебна практика на ВКС, съобразена с практиката на ЕСПЧ, според която по отношение на неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството винаги причинява такива. В този смисъл- Решение № 122/28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 611/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 6/11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 60242/13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г. В посочените актове се приема, че по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
2
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че образуваното в.гр.д. № ****/2019г. на СГС, по реда на глава 25 от ГПК "Бързо производство", с предмет иск по чл. чл. 344, ал.1, т.1,2,3 КТ, е обявено за решаване с определение от 03.10.2019г., постановено в открито съдебно заседание, като и към настоящия момент няма постановено решение, а от тогава са минали повече от 6 години и 8 месеца. Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличава с правна и фактическа сложност, а страните не са имали виновно, недопустимо процесуално поведение, което да е довело до забавяне на делото.
Засегнатият интерес на ищеца /същият не може да си намери постоянна работа, разчитайки, че ще бъде възстановен на предходно заеманата длъжност, като не може да има относително нормален и спокоен живот/, съвместно с установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че времето, от когато делото е обявено за решаване, продължава повече от 6 години и 8 месеца, което изключително надвишава разумния срок за разглеждане на гражданско дело от такъв тип, образувано по реда на глава 25 от ГПК "Бързо производство", още повече, че и към настоящия момент по делото няма данни да е постановено решение. Поведението на съда изцяло е довело до забавяне на производството, поради което обезщетение от 10 000,00 евро е в размер, който може да се оцени като справедлив, съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД. За разликата до пълния предявен размер от 10250,00 евро, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 10 ЗОДОВ, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 5,11 € за заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.А., сумата от 1000 евро – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по реда на чл. 7, ал.2, т.3 Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. С., с адрес: /адрес/, да заплати на С. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 10 000,00 EUR (десет хиляди евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване в разумен срок на възз.гр.д. № ****/2019г. по описа на СГС, I V в с-в, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.01.2026 г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10250,00 EUR, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. С., с адрес: /адрес/, да заплати на С. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 5,11 EUR (пет евро и 11 евроцента), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА С. Г. С., с адрес: /адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3 ЗАдв. на адв. Я. С. - А. от САК, личен №*********, сумата от 1000,00 EUR (хиляда евро), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца С.
К. Н..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4