Решение № 4619 от 23.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4619 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504229 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1923 от 11.03.2022 г. на СРС, 85 с - в, по гр. д. № 36262/2021 г. e признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, че С. Б. Д., ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *******, сумата от 54. 51 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 13158538002/23.10.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" (БТК) ЕАД и С. Б. Д., начислена с Фактура № **********/01.02.2018 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61745/2020 г. по описа на СРС, 85 с-в.

Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедно производства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от С. Б. Д., чрез особеният й представител, с доводи, че е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Излагат се основно съображения, че неоснователно съдът е приел, че ищецът е надлежен нов кредитор на длъжника, след прехвърляне на вземането за неустойка от страна на „БТК“ ЕАД в негова полза. Сочи, че връчването на исковата молба на ответницата не може да се приеме за надлежно уведомяване на ищеца за цесията по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Счита, че не е установено, дали цесионерът е надлежно упълномощен да уведомява длъжника и длъжникът е поставен в неравностойно положение при изпълнение на задълженията си. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска изцяло.

Въззиваемата страна - ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, чрез представителя си, в отговор по реда на чл. 263 ГПК поддържа, че решението на СРС е законосъобразно постановено и обосновано. Неоснователни са възраженията, че ответникът не е 1 уведомен за двете цесии, тъй като към исковата молба са приложени доказателства за уведомяване от страна на „С. Г. Г.“ ООД от негово име и от името на мобилния оператор, за първата цесия. Районният съд е обсъдил възраженията на особения представител за липсата относно упълномощаването на цесионера да уведоми длъжника за цесиите, за което са представени доказателства по делото. Сочи, че уведомяването, приложено към исковата молба, изхожда от цесионера, но е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера, по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, да го извършва от негово име. Поддържа, че няма пречка с едно уведомление да се уведоми длъжника и за двете цесии и длъжникът може да прави такива възражения само ако твърди, че е изпълнил доброволно на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати на новия. Законосъобразно СРС е приел, че са изпълнени всички условия по чл. 99 ЗЗД за прехвърляне на вземането. Поддържа, освен това, че в производството ответникът е представляван от назначен от съда особен представител, на който редовно са връчени преписи от книжата към исковата молба, включително от уведомяването на длъжника, поради което също следва да се приеме длъжникът за редовно уведомен за цесията и да се съобрази този факт, като настъпил в хода на процеса. Освен това, с определението по насрочване на делото, е прието за безспорно, че вземането за неустойка за прекратяване на договора е прехвърлено в полза на ищеца. Излага и съображения, че в негова полза е възникнало вземане срещу ответницата, която не твърди и не доказва да е изпълнила в срок задълженията си за заплащане на месечни абонаментни такси, поради което договорът е бил прекратен от „БТК“ ЕАД. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението изцяло Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

По съществото на спора, въззивният съд намира следното :

Въззивният състав споделя изводите на СРС, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество е следвало да установи в процеса, пълно и главно, че спорното право е възникнало - т. е., че са съществували договорни отношения по предоставяне на телекомуникационни услуги на ответницата, по които тя не е изпълнила в цялост задълженията си за плащане на цената, стойността на доставените услуги и валидното прехвърляне на задължението на ответницата към ищеца, посредством договор за цесия. Ответницата е следвало да ангажира доказателства за установяване на правоизключващи или правопогасяващи си възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу неговата изискуемост.

С определение № 10927/15.12.2021 г., с доклада по делото, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „БТК“ ЕАД и С. Б.

Д. е сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 2

13158538002/23.10.2017 г. , по който „БТК" ЕАД е изправна страна, че договорното правоотношение е прекратено на 17.01.2018 г. , като „БТК" ЕАД е начислило на ответницата неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 54. 51 лв. с Фактура № **********/01.02.2018 г, както и че вземането за неустойка е прехвърлено в полза на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД.

Прехвърлянето е извършено, както следва, първо с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № 4600008855/16.10.2018 г. сключен от цедента „БТК" ЕАД в полза на цесионера „С. Г. Т." ООД, както и с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. сключен межу „С. Г. Т." ООД като цедент и „ЮБЦ“ ЕООД, като цесионер.

Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което съществува, към момента на сключване на договора и е прехвърлимо. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера.

Въззивният състав намира за обоснован извода на СРС, че по делото е установено, че в полза на първият цедент - „БТК“ ЕАД е възникнало валидно вземане за неустойка за прекратяване, уговорена в договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 13158538002/23.10.2017 г., сключен с ответницата. Според уговорките в този договор, при прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК" ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Това е компенсаторна неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга.

Обоснован е и извода на СРС, че по отношение на тази клауза не е осъществена никоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП и тя не е неравноправна, нито е в противоречие със закона или добрите нрави, доколкото притежава присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за претендиране на неустойката, като начислената в конкретния случай неустойка е в по - малък от уговорения в договора размер.

Във връзка с възраженията на особения представител на ответницата във въззивната жалба следва да се отбележи, че действително, за да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да му се съобщи от цедента - според изискването на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.

В случая първият цедент „БТК“ ЕАД е упълномощил преобретателя „С. СV Г.“ ООД да извършва от негово име уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията (стр. 17 от делото на СРС). Няма данни за лично връчване на уведомлението на длъжника.

Дори при липса на данни за получаване на уведомлението за цесиите от длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК обаче, трайната практика по въпроса приема, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД . Като факт настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението 3 от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото – арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК. С това прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. (решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).

СРС е съобразил и последователното становище в практиката по въпроса, че редовността на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, отправено до длъжника, не се опорочава от приемането му чрез особения представител, тъй като това уведомяване не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права.

Като се съобрази посочената последователна практика на ВКС по въпроса за уведомяването на длъжника следва, че дори длъжникът да не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането преди предявяване на иска, следва да се приеме, че е уведомен за цесията с получаване на уведомлението с преписа от исковата молба на особения представител. Въззивният състав също намира за неоснователни възраженията в обратния смисъл, направени в жалбата.

По изложените съображения в съвкупност въззивният състав приема за съобразен с доказателствата и материалния закон извода на СРС, че ищцовото дружество е носител на вземането за неустойка, произтичащо от договора за електронни съобщителни услуги с „БТК“ ЕАД, което валидно е прехвърлено в патримониума на ищеца „ЮБЦ" ЕООД и искът за установяване дължимост на вземането законосъобразно е уважен.

Решението е съобразено с материалния закон и доказателствата и следва да се потвърди, включително в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски в производството, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски от ищеца.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски и пред СГС. Според доказателствата за направени разноски, в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. с ДДС за СГС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1923 от 11.03.2022 г. на СРС, 85 с - в, по гр. д. № 36262/2021 г.

ОСЪЖДА, С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес на особения представител : гр.

София, ж. к. *******, чрез адв. Я. да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. *******, чрез адв. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5