Разпореждане № 4373 от 11.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4373 гр. Благоевград, 11.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101433 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седА.ще и адрес на управление: гр.

С***, чрез юрк. Н. Г., срещу длъжника А. М. Д. с ЕГН: ********** от гр.

К***, за вземания, съставляващи неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, неустойки и мораторна лихва, произтичащи от сключен между заявителя и длъжника Договор № 502630237 от 24.09.2020г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Заявителят е представил към заявлението копие от цитираните в него договор, приложения, общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е нА.це обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и за него приложение намират нормите на ЗЗП съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради 1 пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираните суми, представляващи начислени неустойки - 3 месечни такси, неустойка за невърнато оборудване, неустойка за отстъпки от цена на услуги, за прекратяването на договора по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите за отговорност на приложенията към договора, като договорът е прекратен, поради забавата на плащането на дължимите суми от абоната продължила повече от 124 дни, както и претендираната мораторна лихва върху тези суми, съдът намира, че същите са вероятно неравноправни.

В приложения към заявлението договор, ведно с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Според клаузите в договора, в случай на прекратяването на договорното правоотношение преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, в допълнение на посочените неустойки за предсрочно прекратяване, абонатът дължи да възстанови на оператора и частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на представения договор, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в 2 договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Така уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по - силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства заявителят е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.

Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице - потребител, имат неравноправен характер. В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Поради горното, заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата от 231,26 евро, начислена неустойка за прекратяване на Договор № 502630237 от 24.09.2020г. по вина на абоната, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите за отговорност на приложенията към договора, като договорът е прекратен, ведно със законната лихва върху сумата от 231,26 евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.06.2026г. до окончателното изплащане, както и сумата от 39,73 евро - мораторна лихва върху сумата за неустойка от 231,26 евро, следва да се отхвърли.

В останалата част заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в 3 заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 5,00 евро - държавна такса и 18,82 евро - юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 40,90 евро, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление, подадено от заявителя „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седА.ще и адрес на управление: гр.

С***, срещу длъжника А. М. Д. с ЕГН: ********** от гр. К***., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, за следните суми:

- сумата от 231,26 евро /двеста тридесет и едно евро и 26 евроцента/, представляваща начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, по силата на който договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, като за начислените задължения са издадени следните счетоводни документи: фактура № 655172125/22.05.2024г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 14.74 евро, с падеж 22.05.2024г.; фактура № 655172124/22.05.2024г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 51.99 евро, с падеж 22.05.2024г.;

655995775/02.10.2024г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 2.46 евро, с падеж 02.10.2024г.; фактура № 655995826/02.10.2024г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 9.93 евро, с падеж 02.10.2024г.; фактура № 903618257/02.10.2024г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 71.58 евро, с падеж 16.11.2024г.; фактура № 655995828/02.10.2024г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 2.83 евро, с падеж 02.10.2024г.; фактура № 903618242/02.10.2024г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 71.58 евро, с падеж 16.11.2024г.; фактура № 655995774/02.10.2024г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 6.15 евро, с падеж 02.10.2024г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 231,26 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 10.06.2026г. до окончателното изплащане;

- сумата от 39,73 евро /тридесет и девет евро и 73 евроцента/, представляваща мораторна лихва върху сумата от 231,26 евро, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор, начислена за периода от 23.05.2024г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 09.06.2026 г.;