Решение № 126 от 26.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330205025 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-6207000440/06.06.2023г., издадено от Началник Група в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУТруд, с което на П. С. К., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено 1 на 30.07.2023г., а жалбата е подадена на 07.08.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери от фактическа страна следното:

На 06.01.2020г. А.К. закупила от „Узунов 08“ ООД л.а. Ауди А1 с писмен договор за покупко-продажба на МПС, като продавачът предоставил на купувача белгийските документи на превозното средство. На същият имало поставени регистрационни табели с № ****.

На 23.06.2021г., в 17,40ч., жалб. К., съпруг на А.К., управлявал процесния автомобил Ауди А1 с поставени табели с рег. № **** в с. Труд, по улица „Карловска“. Същият бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които *** Л. Г. Д.. Първоначално не били установени някакви нарушения. Впоследствие била извършена допълнителна проверка, в хода на която се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация от белгийските власти съгласно справка от ДМОС, като от справката се установило, че на 30.11.2018г. били отчислени табелите с регистрационен номер ****.

За така констатираното била сезирана РП-Пловдив, като било образувано ДП № 308/2021г. по описа на РУ-Труд.

На 26.04.2023г. било издадено от прокурор при РП-Пловдив Постановление за прекратяване на ДП № 308/2021г. по описа на РУ-Труд, като материалите по делото били изпратени на началника на РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив за налагане на административни наказания на П. К. и А.К. за извършени от тях нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От Договор за покупко-продажба на МПС от 06.01.2019г. (л. 102 от ДП) се установява закупуването на процесното МПС от жалбоподателката К.

Относно датата, видно от разпита на Н. У. (л. 100 от ДП) и от представената фактура (л. 101 от ДП), в договора е имало техническа грешка, а правилната дата е 06.01.2020г.

2

Доказателствената съвкупност не е еднозначна по факта дали на продадения на 06.01.2020г. автомобил е имало поставени регистрационни табели с номер ****. В тази насока, от една страна, в показанията си от 03.06.2022г., дадени пред орган на разследването в хода на образуваното ДП (л.108-л.109 от ДП), св. М. сочи, че на автомобила не са били поставени регистрационни табели – „колата ни беше продадена без регистрационни табели … А. и П. са закупили автомобила „Ауди“ без поставени регистрационни табели“. В показанията си от ДП от 11.01.2022г. (л. 100 от ДП), Н. У. пък сочи, че няма спомен автомобилът да е бил с регистрационни табели, като обикновено автомобилите, внасяни от чужбина, са дерегистрирани. Същевременно обаче, при разпита на св. М. в съдебно заседание от 15.11.2023г., същият заявява, че „ задължително автомобилът е бил с поставени регистрационни табели… От Белгия…всички коли си идват с техните номера…най-вероятно автомобилът е имал номера, тъй като нямаме такава практика да ги сваляме при положение, че те са си на колата номерата и така си е дошла“. При така посочените противоречия, за да се установи дали на автомобила е имал поставени номера, съдът съобрази, че видно от представения договор за продажба от 06.01.2019г., заедно с автомобила е бил предаден и регистрационният му талон – обстоятелство, което се посочва и от св. М., който в показанията си пред съда изрично заявява, че автомобилът е бил предаден с всички налични документи.

Процесният талон № ***** е приложен към досъдебното производство (л. 146 на чужд език и л. 138 и сл. в превод на български от нидерландски език).

Видно от същия, изрично е посочено, че регистрационния номер на автомобила, е **** (другите идентификационни белези, включително рамата с № ********** съвпадат с процесния спрян автомобил). В талонът за технически преглед, валиден до 26.01.2022г. (л. 141 и сл. в превод на български и л. 148 на чужд език) също е видно, че описаният регистрационен номер **** съответства на регистрационните табели на спрения автомобил.

При така посоченото, съдът намира от фактическа страна, че закупеният от съпрузите К. автомобил е имал поставени регистрационни табели, при това именно с номера ****, удостоверени в документите на автомобила.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните 3 работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице – т.3.9. от Заповедта, като компетентността не се оспорва. НП освен това е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след прекратяване на наказателно производство и изпращане на преписката на административно-наказващия орган. При издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В НП са описани всички съставомерни фактически признаци на процесното нарушение – управлението на автомобил от страна на жалбоподателя, липсата на надлежна регистрация, конкретното основание за ненадлежната регистрация – прекратяването й от белгийските власти съгласно получена справка от ДМОС.

Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Видно от словесното изписване на нарушените норми в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. за първата от двете хипотези на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като конкретното посочено основание е, че автомобилът е бил с прекратена регистрация от белгийските власти.

В настоящия случай, макар да се установява, че процесното МПС е било дерегистрирано от белгийските власти, а регистрационните му табели да са били отчислени на 30.11.2018г., тези обстоятелства няма как да се вменят във вина на жалбоподателя за предприетото от него процесно управление на автомобила, доколкото същите той не е имало как да знае.

При така приетото от фактическа страна, установява се, че жалб. К. заедно със съпругата си, са закупили процесния автомобил, на дата над 1 година по-късно от извършените от белгийските власти отчисляване на табелите, от дружество, занимаващо се с продажба на автомобили. Никъде нито в документите на превозното средство, нито в показанията на свидетелите, няма данни някое от лицата да е знаело за процесното дерегистриране, а още повече да е уведомило за това жалб. К. или съпругата му. Същият е предприел управлението на автомобила, като е бил снабден с 4 редовен регистрационен талон, на който е бил вписан регистрационният номер на автомобила, съответстващ на номера на регистационните табели, с които се е движил. Дори полицейските служители, спрели процесният автомобил, при първоначално извършената проверка не са установили да има някакъв проблем с регистрацията на автомобила, а едва при последваща проверка и допълнително извършена справка в ДМОС са установили наличният такъв.

При така изложеното, налице е хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК (приложим в административнонаказателните производства на основание чл. 11 от ЗАНН). В случая деецът е бил длъжен да знае, че управляваното МПС е дерегистрирано, доколкото такова нормативно задължение е предвидено за него в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същевременно обаче, същият не е могъл да знае това, след като при закупуването не превозното средство от търговеца, същото е било снабдено както с налични регистрационни табели, така и с документи, удостоверяващи надлежната му регистрация, включително удостоверяващи съответствието на номерата на регистрационните табели, а дори и че автомобилът е преминал технически преглед.

Поради това и деянието, осъществено от жалбоподателя, се явява несъставомерно от субективна страна, с оглед наличието на обстоятелства, изключващи вината, поради което и същото не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и за него не следва да бъде налагано административно наказание.

Въз основа на горното, процесното наказателно постановление се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 750 лв. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в две съдебни заседания с 5 разпит само на един свидетел, без да са били назначавани експертизи или да са били разпитвани вещи лица. Поради това и възнаграждението следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно – до размер от 400 лв.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-6207-000440/06.06.2023г., издадено от Началник Група в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ-Труд, с което на П. С.

К., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на П. С. К., ЕГН **********, сума в размер на 400 лв., представляваща сторени разноски в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6