Решение № 422 от 10.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Плевен, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500491 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание Въззивна жалба, изпратена чрез Куриерска агенция на 15.05.2023г., регистрирана с Вх.

№15463/18.05.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от въззивния жалбоподател „Вива Кредит“-АД, ЕИК-207343548, като универсален правоприемник на „Вива Кредит“-ООД, ЕИК-201995287, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, с ЕИК-201995287, представлявано от изп.директор С. П. П., чрез пълномощника адв. А. Г.

Н.,

МАС с адрес за съобщения и призоваване:

Гр.София, ***,

– ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№752/2023г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против постановеното по делото съдебно Решение №551/21.04.2023г. от І-ви гр.с-в.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи исковата претенция на ищеца и да извърши прихващане между присъдените на ищеца суми и сумите, които подлежат на връщане за двете цитирани такси до размера на по-малката от тях. Жалбата е подробна. В нея се излагат оплаквания за пороци на обжалваното решение, които се свеждат до това, че неправилно 1 първоинстанционният съд е приел нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит.

В постъпилия Отговор на въззиванта жалба, изпратен с п.к. на подателя от 05.07.2023г., регистриран с Вх.№18698/07.07.2023г. по регистъра на ПлРС, подаден от ответницата по същата П. Х. В., чрез пълномощника адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, с адрес за призоваване в гр.Пловдив, ***, се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.

Страните не са заявили доказателствени искания и пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.Същите не са участвали в открито съдебно заседание на въззивната инстанция, а са подали писмени становища.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба , обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема следното:

Въззивната жалба, изпратена чрез Куриерска агенция на

15.05.2023г., регистрирана с Вх.№15463/18.05.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от въззивния жалбоподател „Вива Кредит“-АД, ЕИК-207343548, като универсален правоприемник на „Вива Кредит“-ООД, ЕИК-201995287, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, с ЕИК-201995287, представлявано от изп.директор С. П. П., чрез пълномощника адв. А. Г. Н., МАС с адрес за съобщения и призоваване: Гр.София, ***, – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.

№752/2023г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против постановеното по делото съдебно Решение №551/21.04.2023г. от І-ви гр.с-в., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д. № 752/2023г.по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно съединени искове за парични вземания с правно основание по чл. 240 от ЗЗД - за изпълнение задължение за плащане на уговорени суми по договор за заем, предявен от ищеца „ВИВА КРЕДИТ“-ООД, ЕИК-201995287 със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,чрез пълномощника адв. А. Н. от АК-М., чиито правоприемник е въззивния жалбоподател „ВИВА КРЕДИТ“-АД, ЕИК-207343548, същото седалище и адрес на управление, срещу ответницата( понастоящем ответница по въззивната жалба) П. Х. В., ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.Плевен, ***, представлявана в процеса от пълномощника адв. Д. М. от АК-Пловдив.

В исковата молба се твърди следното:

На 18. 10. 2021 год. ответницата е сключила с ищеца договор за кредит 2

„Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на кредитния лимит, който е 3 000 лв.

Кредитополучателката е изплатила по договора суми в размер общо на 1 171, 93 лв., като след 16. 08. 2022 год. не е извършвала плащания. Към момента на подаване на ИМ е останало непогасено задължение на ответницата в размер на общо на 4 305, 40 лв.

Петитумът е съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от сключения между тях договор за кредит:

-сумата от 3 000, 00 лв., представляваща главница;

-сумата от 261, 21 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19. 03. 2022 год. до 18. 10. 2022 год.;

-сумата от 438, 90 лв., представляваща такса ангажимент;

-сумата от 89, 73 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоворения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора;

-сумата от 104, 50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора;

-сумата от 358, 00 лв., представляваща неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от договора;

-сумата от 31, 50 лв., представляваща начислени такси по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие и -сумата от 21, 56 лв., представляваща законна лихва за забава върху просрочените вноски на основание чл. 20 ал. 3 от договора за периода от 16. 08. 2022 год. до 18. 10. 2022 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

В отговора на исковата молба, ответницата,чрез процесуалния представител адв. Д. М. от АК-Пловдив, е изразила становище за неоснователност на исковата претенция. Възразила е, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен, като противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК , поради което не е породил правни последици.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от спорещите страни.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, се е произнесъл с обжалваното Решение №551/21.04.2023г., с което частично е уважил исковата претенция, като е постановил следното:

Осъдил е ответницата П. Х. В. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на ищеца „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от С. П. П., сумата от 1 828, 07 лв., 3 представляваща непогасен остатък от главница по договор за кредит „Violeta“ с дата 18. 10.

2021 год.

За разликата до претендираните 4 305, 40 лв., включваща сумата от 1 171, 93 лв.- главница, сумата от 261, 21 лв.- договорна лихва за периода от 19. 03. 2022 год. до 18. 10. 2022 год., сумата от 438, 90 лв.- такса ангажимент, сумата от 89, 73 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоворения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора, сумата от 104, 50 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора, сумата от 358, 00 лв.-неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от договора, сумата от 31, 50 лв.- начислени такси по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие и сумата от 21, 56 лв.- законна лихва за забава върху просрочените вноски на основание чл. 20 ал. 3 от договора за периода от 16. 08. 2022 год. до 18. 10. 2022 год.,е отхвърлил иска/исковете като неоснователен/неоснователни.

Осъдил е ответницата да заплати на ищеца сумата от 900, 15 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковата молба.

Осъдил е ищеца да заплати на адв. Д. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 1 834, 39 лв.

За да постанови горния резултат, съдът е приел, че поради нарушаване на редица изрично посочени повелителни правни норми,сключеният между страните договор на 18.10.2021 е недействителен и като такъв не поражда уговорените права и задължения.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав приема, че в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря в същия вид.

Безспорни между страните са следните факти и обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства, направените признания и влязлото в сила съдебно решение, постановено между същите страни:

На 18.10.2021г. страните по делото

4 са сключили Договор за кредит

„Violeta“, по силата на който кредиторът – ищец в първата инстанция - "ВИВА КРЕДИТ“ООД със седалище в гр. София е предоставил на ответницата П. Х. В., кредит в размер на 3 000 лв. под формата на разрешен кредитен лимит. Същият е сключен за една година при фиксиран годишен лихвен процент- 15 %. Съгласно чл. 4 ал. 1,върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0, 042 %.В писмената форма на договора са уговорени и различни други парични задължения на кредитополучателя.

Заемополучателката (длъжницата) П. В. е заплатила на ищеца общо сумата от 1 171, 93 лв., - за погасяване на договорното задължение.

С влязло в сила съдебно решение № 282/ 06.03.2023год, постановено по гр.д.№4822/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, образувано между същите страни, е прогласена на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 и 3 от ЗЗД нищожността на клаузите на чл. 4 ал. 1 т. 2. 2. и т. 2. 3.( относно такса „ангажимент“) и чл.

20 ал. 4 ( относно разходи за събиране на задълженията и такси за действия по ограничаване на негативните последици) от договор за кредит „Violeta“ от 18. 10. 2021 год.

Съгласно вписванията в Търговския регистър, въззивният жалбоподател „Вива Кредит“-АД, ЕИК-207343548, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, е универсален правоприемник на кредитора по договора за кредит „Violeta“ - Вива Кредит“-ООД, ЕИК-201995287, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***.

Спорни са следните въпроси:Действителен ли е сключеният между страните на 218.10.2021г. Договор за кредит „Violeta“? Дължи ли кредитополучателката П.

Х. В. на кредитора „Вива Кредит“-АД - правоприемник на „Вива Кредит“-ООД, плащане по договора за кредит, на какво основание и в какъв размер?

За да се произнесе по спорните въпроси, въззивният съд съобрази следното:

Договорът за кредит се сключва по инициатива на ищеца, който кандидатства по начин, определен в Общите условия, предложени от кредитодателя.Тези Общи условия представляват задължителна неразделна част от договор и според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК при липсата им договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния случай по делото не са представени общите условия към договора за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл. 11 ал. 2 от ЗПК, от което следва, че договорът и недействителен съгласно императивната разпоредба на чл.22 от ЗПК.