Решение № 227 от 18.11.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. С., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. С. при участието на секретаря Пенка Сп. И.а като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242200600387 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. П. Н. от АК - С., повереник на частния тъжител Д. П. Г., срещу присъда № 26/31.01.2024 г. постановена по нчхд № 1484/2020 г. по описа на Районен съд -С..

С атакуваната присъда подсъдимият К. С. Т. е признат за невиновен в това, че на 20.08.2022 г. около 22.30 часа в с.Т., общ.С. умишлено причинил на Д. П. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в „Хондрално счупване на медиалната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка“, което му е причинило „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. „разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.130 ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият К. С. Т. е признат за невиновен в това, че на 20.08.2022 г. около 22.30 часа в с.Т., общ.С. нанесъл публично обиди на Д. П. Г. чрез думите „Майка ти ще еба“ и „Копеле мръсно“ и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият К. С. Т. е признат за невиновен в това, че на 20.08.2022 г. около 22.30 часа в с.Т., общ.С. отправил закана против личността на Д. П. Г., изричайки думите „Ще те добия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.144 ал.1 от НК.

Частният тъжител Д. П. Г. е осъден да заплати на подсъдимия К. С. Т. сумата от 500 1 лв., представляваща направени по делото разноски.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния съд, депозирана в устантовения от закона срок за обжалване, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен. Заявява се, че така постановената оправдателна присъда е категорично неправилна, съдържаща допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона, както и необоснована. Твърди се, че обвинението е било доказано от приобщените по делото гласни и писмени доказателства, поради което се настоява за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за вменените му престъпления и осъден, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски. Алтернативно се обосновава искане за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процусеални нарушения.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат конкретни възражения и съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на присъдата на СлРС. По отношение на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правилата се сочи, че при изграждане на фактическите си и правни изводи, първостепенния съд недопустимо е приел, че на 20.08.2022 г. тъжителят П. Г., заедно със свид. М.Р. са набили две деца, едното от които било синът на подс. К. С., като за това си деяние те са били подсъдими, признати за виновни и осъдени с присъда по нчхд № 1174/22 г. на Районен съд – С., с уточнението, че същата не е влязла в сила. В тази връзка се твърди че мотивите към присъдата са както израз на предубеденост, така и съдържат диаметрални противоречия и неясноти, което предпоставя неяснотата и необосноваността на обжалваната присъда. По повод на оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт се сочи, че районният съд крайно бланкетно и в защита на подсъдимия е игнорирал неоснователно тотално доказателствата в подкрепа на обвинителната теза Заявява се, че изготвените съда мотиви не отговорят на изискванията на закона и следователно е налице липса на такива.

Твърди се, че не е направен анализ на събраните доказателства, че липсва каквото и да е посочване от съда на основание на какви доказателства е формирал вътрешното си убеждение за да постанови атакувания съдебен акт. По отношение на приобщеното по делото съдебно-медицинско удостоверение се оспорва извода на съда, че не се установявало, че телесната повреда на частния тъжител била причинена от подсъдимия, тъй като прегледа бил извършен 10 дни след инцидента. Същевременно се сочиу че съдът ни най-малко е коментирал представените по делото рентгенография на посоченият четвърти пръст на лявата си ръка, съдържаща констатирано „счупване на четвърти пръст на лявата ръка“, което е изрично отразено в „Резултати от образното изследване“, издадени от д-р Мирчо Попов, както и извършеният на тъжителя медицински преглед, имащ за резултат установено „Хондрално счупване на медиална фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка“. Този преглед е обективиран в амбулаторен лист N: 000000002596/30.08.2022 г., съставен от д-р Атанас Хайдутов, специалист по ортопедия и травматология, извършил преглед на състоянието на 2 травмираната част от ръката на пострадалия, в който е отбелязано и обективното състояние на травмираното място, а именно „Оточен 4-ти пръст на лява ръка. Болка при палпация и движение. Хематом“. По този повод се акцентира върху обстоятелството, че още при подаването на частната тъжба в нея изрично е отбелязано, че в следващите дни след описания инцидент тъжителят е очаквал да спадне отокът от травмираният му от подсъдимия четвърти пръст на лявата ръка, но поради липсата на настъпило подобрение се наложило да потърси медицинска помощ т.е. налице е основателна причина извършените медицински прегледи и удостоверителните медицински документи са били извършени в покъсен момент, което обаче не е нито достатъчно, нито вярно основание да се счита, че твърдените в частната тъжба травми не са причинени от подсъдимия. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за вменените му престъпления и осъден, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски. Алтернативно се обосновава искане за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процусеални нарушения.

В с.з. пред въззивната инстанция частният тъжител Д. П. Г., редовно призован се явява лично и с упълномощения си повереник. Последният заявява, че поддържа първоначалната и допълнителната жалба против атакуваната присъда на посочените в тях основания и по изложените съображения. Сочи, че в мотивите към атакувания съдебен акт по никакъв начин не са посочени обстоятелствата и доказателствата, въз основа на които е приета за достоверна защитната теза на подсъдимата. Настоява за отмяна на атакуваната присъда, както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за отмяна атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият К. С. Т., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният оспорва жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство и настоява същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заявява, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и настоява същата да бъде потвърдена.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените жалби, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери за основателна жалбата на повереника на частния тъжител по отношение на искането за отмяна на присъдата, като прецени, че са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Районният съд, при разглеждане на делото и при постановяване и обосноваване на присъдата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване 3 на процесуалните права на страните в производството и в частност правото на частния тъжител да разбере въз основа на какви доказателства са направени изводите за невиновност на подсъдимата, както и да получи отговор в мотивите към присъдата на всички наведени доводи и аргументи представени преди съда в подкрепа на отстояваната пред първата инстанция теза за виновност на подсъдимата. По същество тези нарушения се свеждат до следното:

В мотивите към съдебния си акт първоинстанционният съд е изложил накратко констатациите си относно приетото за установено от него от фактическа страна, като същевременно, макар и схематично и не особено задълбочено е посочил доказателствата, въз основа на които е приел за установени тези факти, на кои от тях дава вяра и по какви съображения.

Въз основа на така приетата за безспорно установена от съда фактическа обстановка е направен извода, че подсъдимият не следва да носи отговорност, тъй като според първата инстанция от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, за които е бил привлечен към наказателна отговорност чрез депозирането на частната тъжба от страна на частния тъжител.

Настоящата инстанция не споделя тези констатации относно безспорното установяване на коментираните обстоятелства, тъй като на практика твърдение за това, че същите са се случили респ. че не са се случили се съдържа единствено в обясненията на подсъдимия и показанията на лицата, които са свидетелствали в негова полза, които обаче са възприети безкритично и са преценени едностранчиво. Тези обяснения и показания е следвало да бъдат подложени на адекватна преценка и проверка. Вярно е, че в наказателното производство тежестта на доказване е на този който повдига и поддържа обвинението, но това в никакъв случай не освобождава съда от задължението произтичащо както от принципа за разкриване на обективната истина респ. от конкретната разпоредба на чл.107 ал.2 от НПК т.е. и в производството по дела от частен характер е в пълна сила служебното начало.

При това положение следва констатацията, че на практика от една страна фактите по делото не са били установени обективно, всестранно и в пълнота, а от друга страна доказателствените материали не са били обсъдени и анализирани по начина, по който това се изисква от разпоредбата на чл.305 ал.3 изр.2-ро от НПК.

Доколкото доказателствените материали по делото не са били обсъдени и преценени по начина, по който това се изисква от НПК /арг. от разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК/, това несъмнено е довело до непълноти и пропуски в мотивите към присъдата, което според съдебната практика се приравнява на липса на мотиви

Отделно от това, в хода на съдебните прения от страна на частното обвинение са били наведени съществени доводи и аргументи както по отношение на преценката на събраните доказателствени материали, така и по отношение на доказаността на 4 обвинението, по повод на голяма част от които в мотивите към присъдата на практика липсва адекватно произнасяне.

При положение, че липсва произнасяне от страна на съда по отношение на съществените доводи на повереника на частния тъжител, касаещи преценката на доказателствените материали, послужили за обосноваването на обвинителната му теза респ. наличието въобще на доказателства, подкрепящи я, районният съд на практика и в много голяма степен е ограничил процесуалните права на тази страна в наказателното производство и в частност правото да научи въз основа на какви доказателства приема изложените в мотивите фактически положения, както и какви са основанията за преценката на тези доказателства.