Решение № 218 от 25.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901390 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Грийн енерджи България“ ЕООД, гр. София чрез процесуален представител адв. С. С. срещу решение № 301 от 16.05.2023 г. по т. дело № 255/2023 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1410 от 09.12.2022 г. по т. по дело № 2295/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав и „Грийн енержи България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД сумата 12 000 лв. - съдебни разноски. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Грийн енержи България“ ЕООД против „Солар Енерджи Съпорт“ ООД искове с правно основание чл. 134, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 400 000 евро - част от допълнителна парична вноска, съгласно решение на общото събрание на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД от 12.01.2012 г., както и за сумата 144 948.74 лв. - начислено върху главницата обезщетение за забава за периода от 17.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.11.2021 г., и „Грийн енержи България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД сумата 12 000 лв. - съдебни разноски.

1

Касаторът прави оплакване за неправилност на решението на Софийски апелативен съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е пререшил въпроса относно датата на настъпване на изискуемостта на процесното вземане, като не е съобразил, че въпросът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо в процеса по частичния иск на „Грийн енерджи България“ ЕООД - предмет на влязлото в сила осъдително решение от 05.07.2018 г. по т. дело № 8884/2016 г. на СГС.

Касаторът моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на направените разноски в трите инстанционни производства. Прави възражение за прекомерност на направените от ответника разноски.

Ответникът „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, гр. София чрез процесуални представители адвокат А. М. и адвокат Калоян Топалов оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

С определение № 2110 от 25.07.2024 г. по т. дело № 1390/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 301 от 16.05.2023 г. по т. дело № 255/2023 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос:

Обхващат ли се от силата на пресъдено нещо по частичния осъдителен иск за парично притезание изискуемостта на вземането и датата на нейното настъпване и следва ли същата да бъде зачетена от съда, разглеждащ осъдителен иск за останалата част от вземането?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че между „Енергийни колектори“ ООД и „Грийн енерджи България“ ЕООД на 12.01.2012 г. е сключен договор за съвместна дейност, с който страните са постигнали съгласие относно 2 условията на съвместно сътрудничество по изграждането и експлоатацията на Фотоволтаична централа, в качеството си на съдружници в „Солар Енерджи Съпорт“ ЕООД, чийто капитал са договорили да придобият при равни части по 50% от общия размер на дружествените дялове. Установил е, че всяка от страните по посочения договор за съвместна дейност е придобила по 50% от капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ ЕООД въз основа на договори за покупко-продажба на дялове от 12.01.2012 г. с нотариална заверка на подписите на датата на договора, сключени съответно между Тодор Кирилов Тодоров и „Грийн Енерджи България“ ЕООД, както и между Тодор Кирилов Тодоров и „Енергийни колектори“ ООД.

Въз основа на представения по делото протокол от заседание на извънредно общо събрание на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, проведено на 12.01.2012 г., съдебният състав е приел, че съдружниците „Енергийни Колектори“ ООД и „Грийн енерджи България“ ООД, притежаващи 100 % от капитала на дружеството, са взели решение по т. 1 от обявения дневен ред за предоставяне от „Грийн енерджи България“ ЕООД на допълнителна парична вноска в размер 800 000 евро, представляваща самоучастие на дружеството по договор за банков кредит за целево финансиране на изграждане и пускане в експлоатация на фотоволтаична централа, като средствата бъдат преведени по сметка на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД в еднодневен срок от датата на вписване на „Грийн енерджи България“ ЕООД като съдружник в същото. Констатирал е също, че едноличният собственик на капитала на „Грийн енерджи България“ ЕООД на 12.01.2012 г. е взел решение за предоставяне на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД на допълнителна парична вноска в размер 800 000 евро, представляваща самоучастие на дружеството при сключване на договор за банков кредит, като подписът върху протокола, в който е обективирано решението, е нотариално заверен. Установил е, че с преводно нареждане за презграничен превод едноличният собственик на капитала на „Грийн енерджи България“ ЕООД е наредил превод на сумата 800 000 евро към „Солар Енерджи Съпорт“ ООД.

Във въззивното решение е констатирано наличието на влязло в сила решение от 05.07.2018 г. по т. дело № 8884/2016 г. на СГС, ТО, VI-13 състав, с което по предявен частичен иск на основание чл. 134, ал. 1 ТЗ „Солар Енерджи Съпорт“ ООД е осъдено да заплати на „Грийн енерджи България“ ЕООД сумата в размер 400 000 евро - част от допълнителна парична вноска 3 съгласно решение на общото събрание от 12.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната инстанция се е аргументирала с т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС и е приела, че в конкретния случай със сила на пресъдено нещо е установено вземане на ищеца за невърната допълнителна вноска, която е заплатил към ответното дружество, определена по реда на чл. 134 ТЗ, като е присъден половиният размер на вземането.

Поради това е направила извод, че от релевираните от ответника възражения по иска е допустимо да бъде разгледано единствено възражението за погасяване на претендираното вземане по давност. Останалите възражения за недължимост, касаещи правопораждащите вземането факти - оспорване сумата по вноската реално да е била изплатена от ищеца и наличието на валидно взето решение на общото събрание на дружеството, се явяват преклудирани и е недопустимо тяхното разглеждане в производството за останалата част от вземането. Възраженията, свързани с наличието на предпоставките за възникване на материалното право, е следвало да бъдат направени по предходното дело за присъдената част от вземането по чл. 134, ал. 1 ТЗ.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск за разликата до пълния претендиран размер на вземането за връщане на заплатената допълнителна парична вноска, въззивният съд е приел, че вземането е погасено по давност и следователно е погасено правото на ищеца да иска събирането на останалата част по образуван съдебен или изпълнителен процес. В подкрепа на този извод съдебният състав е изложил следните аргументи:

Приел е, че приложима по отношение на това задължение е общата 5годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. В процесния случай задължението на дружеството да върне предоставените от ищеца средства няма определен падеж - в решението на общото събрание, представляващо основание за плащането на допълнителната парична вноска, не е определен срок, независимо, че законът изисква такъв да бъде определен.

Поради липсата на определен срок са неотносими доводите във въззивната жалба в чия полза е същият.

4

Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Не е споделила доводите на ищеца за приложимост на правилото на чл. 69, ал. 2 ЗЗД, тъй като в решението на общото събрание липсва посочване, че изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на ответното дружество, както и поради това, че с допълнителните парични вноски се предоставят временно средства на дружеството от страна на съдружниците, поради което връщането им не може да бъде предоставено на волята и възможностите на дружеството. От една страна, кредиторът не може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок, а от друга страна, по делото липсват доказателства да е било инициирано такова производство.

Поради обстоятелството, че процесното задължение е без срок, въззивният съд е направил извод, че същото е изискуемо от момента на възникването му или от датата, на която ищецът е предоставил на дружеството паричните средства по допълнителната вноска - 29.03.2012 г., от която дата по отношение на ищеца е възникнало правото да иска изпълнение на вземането си. Приел е, че давностният срок за погасяване на вземането е започнал да тече от датата на изискуемост /чл. 114 ЗЗД/ и е изтекъл на 29.03.2017 г. Посочил е, че по делото не е установено давностният срок да е спирал или да е бил прекъсван и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС предявяването на иск за парично вземане като частичен няма за последица спирането и прекъсването на течението на давността за останалата непредявена част.

Възражението, че правоотношението по предоставяне на допълнителната парична вноска е претърпяло обективна новация с извършените вписвания на заличаването на ищеца като съдружник в Търговския регистър и с вписването на същия обратно като съдружник през 2020 г. и 2021 г., е прието за неоснователно поради липса на задължителните предпоставки за новиране по чл. 107 ЗЗД, тъй като старият дълг не е погасен.

Вписванията в Търговския регистър не променят основанието или предмета на задължението, поради което не променят вида и размера на задължението на ответника, както и не представляват признание на вземането.

Поради погасяване на главното вземане на ищеца по давност се явява 5 погасено по давност и акцесорното му вземане за обезщетение за забава под формата на законна лихва /чл. 119 ЗЗД/.

По релевантния правен въпрос:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите към даденото разрешение е прието, че независимо от ограничения обем на търсената с частичния иск защита, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащ от същото право. Съображенията в подкрепа на отговора по т. 2 от посоченото тълкувателно решение са основани на белезите, индивидуализиращи всяко субективно материално право, представляващи обективните предели на силата на пресъдено нещо: юридическите факти, от които произтича спорното право, неговото съдържание и правната квалификация. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти