Решение № 242 от 23.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503823 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 84 от 27.07.2020г. постановено по т. д. № 144/2019г. по описа на Врачански окръжен съд, ГО, 4 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като "ЗД БУЛ ИНС" АД, е осъден да заплати в полза на Х. Д. П., сумата 7 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019г. до окончателното й изплащане,

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над сумата от 7000 лв. до сумата от 26 000лв., частичен осъдителен иск от общо 50 000лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като "ЗД Бул Инс" АД, е осъден да заплати в полза на ОСВраца д.т. в размер на 280лв., а в полза на адв.С. С. Ч., възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 816лв. с вкл.ДДС. По компенсация Х. Д. П., е осъден да заплати на "ЗД Бул Инс" АД, разноски в размер на 1 242.30лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник "ЗД Бул Инс" АД оспорва решението в неговата 1 осъдителна част, за разликата над сумата от 3 000 лв. до присъдените 7000 лв. и моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочва, че травма на гръден прешлен няма, не само поради липсата на травма в описанието на повисокоспециализираното образно изследване (компютърна томография), но и поради факта, че няма взето становище от специалисти (ортопед-травматолог или неврохирург) за твърдяната травма на 5-ти гръден прешлен. Аналогично твърди, че в представената епикриза няма никакви данни за наличие на травма в областта на лицето, която да бъде свързвана с избиване на два предни зъба. Описано е единствено наличие на „кръвонасядане в зоната на левия клепач (без да става ясно кой клепач - долен или горен. Охлузване на горната вежда“. Тези зони са далеч от зоната около устните и предните зъби. Няма и никакви описани данни за травма на зъбите. Затова вследствие на инцидента от 22.03.2019г. категоричните травми, които Х.П. е получил са само повърхностните наранявания: кръвонасядане в зоната на левия клепач и охлузване на горната вежда. Диагнозата мозъчно сътресение е приета единствено поради необходимостта да бъдат остойностени направени обстойни образни изследвания. Няма никакви данни за клинични, неврологични и образни изследвания за черепно- мозъчна травма. Описва се, че „Няма ясен спомен за инцидента“, което в никакъв случай не означава, че е изпадал в безсъзнателно състояние или даже, че е имало някаква промяна в съзнанието.

В заключение изтъква факта, че предвид представената медицинска документация и направения анализ, може да се каже, че твърдените в исковата молба телесни увреждания счупен гръден прешлен и избити предни зъби - не почиват на категорични медицински доказателства и не могат да бъдат приети за доказани пълно и главно. В приетата по делото СМЕ са записани следните травми, които се намират в пряка връзка с процесното ПТП:

Лекостепенно мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието; охлузване в областта на челото /за което не се знае на каква площ и с каква дълбочина/; кръвонасядане и оток на клепачите; охлузване и кръвонасядане на лява подбедрица /за която също не се знае на каква площ и с каква дълбочина е/. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Х. Д. П. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че при наличието на открита рана в областта на челото и при получаването на същата по време на ПТП, т.е. със силен потенциал за нанасянето й при силен удар в главата, обичайно следствие, от което е именно мозъчното сътресение, макар и в лека степен, то при прием в спешно отделение и при заявената от самия пострадал и близките му симптоматика, добрите медицински практики и правила повеляват да се извърши рентгенография на глава и гръбнак. А предвид напредналата му възраст това обстоятелство е налице с още по-голяма степен на опасност, поради наличните дегенеративни процеси, характерни за нея.

На следващо място, както в СМЕ, въз основа на която в съдебния акт е прието, че при пострадалия е налице лекостепенно мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието, без да е описано където и да е било в посочените документи наличието на безсъзнателно 2 състояние. За замъглено такова са налице данни, както от снетата анамнеза, отразена в Епикриза към И3№3552 от 22.03.2019г., така и от свидетелските показания на св. Х. С., участник в ПТП-то и пряк очевидец на състоянието на пострадалия непосредствено след настъпване на удара. С. твърди, че дядо му бил неадекватен и викал покойната си съпруга.

В това описание става ясно, че пострадалият не е бил в безсъзнание, но опредлено е бил в замъглено състояние. Що се отнася до коментара за зъбния статус на П., представената по делото документация, напълно се покрива със заявеното от разпитаните двама свидетели, че посочените зъби са фрактурирани именно при процесното ПТП.

От друга страна в заключението на СПЕ се констатира наличието на индиции за преживяна остра стресова реакция и последвало посттравматично стресово разтройство.

Твърди, че към момента се наблюдава присъствието в поведението на П. на негативните емоционални преживявания, характерни за преживяното травматично събитие - ПТП от 22.03.2019г. В каквато насока са и показанията на разпитаните двама свидетели, които описват промяна в поведението на пострадалия. Иначе ведрия старец след ПТП е нервен и често без причина сприхав, много по-затворен и изолиран от околните. Всичко това вещото лице по СПЕ, определя като последици от ПТП , като счита, че пострадалият все още не е възстановил нормалното си ниво на личностно и функционално развитие. Претендира разноските.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Х. Д. П. твърди, че на 22.03.2019г. Т. С. Т. е управлявала л.а. марка "Сузуки", модел "Вагон Р" с рег.№***, като се движила с несъобразена с пътните условия и със законовите ограничения скорост и не контролирала непрекъснато управлението на л.а., вследствие на което загубила контрол и навлязла в насрещната пътна лента, където е реализирала ПТП. В резултат е получил телесни повреди, като пътник на предна дясна седалка, а именно: клиновидно снишаване на тялото на прешлен Т5, охлузване в областта на лявата подбедрица и избити два предни зъба, оплаквал се от болки в областта на главата, левия крак и кръста, бил откаран в Спешен център при МБАЛ"Христо Ботев"-Враца, като след седмичен престой бил изписан с назначено медикаментозно лечение и препоръка за щадящ режим и почивка. Бил силно уплашен, нямал спомен за катастрофата, което предизвиквало силно чувство на обърканост и пълна липса на ориентация за време и място, имал силни болки и скованост както в крайниците, така и в областта на кръста, главата, получил силно главоболие, бил трудно подвижен, движенията му били бавни и премерени, защото всяко ставане, навеждане и обръщане му причинявало болка, имал затруднения в храненето, а липсата на зъби затруднява и бъдещото поставяне на протези. Имал нужда от чужда помощ 3 в ежедневната си дейност, не можел да се навежда и да носи тежки предмети, докато преди катастрофата бил деен и самостоятелен и дори помагал на близките си. След ПТП се променил, станал унил и затворен, изживяното се отразило на емоционалното и психическото му състояние, станал нервен, избухлив, безпричинно тревожен, което довело до остро душевно разстройство и стресова реакция - потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост. Посочва, че л.а."Сузуки Вагон Р" е сключена при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/02/l 19000369895 със срок на валидност от 29.01.2019г. до 28.01.2020г., поради което е предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение вх.№ОК323914/03.06.2019г., на която получил уведомление за отказ от 20.06.2019г. Претендира сумата 26 000лв., част от сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получените телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019г. до окончателното й изплащане.

Ответникът "ЗД Бул Инс" АД оспорва исковете по основание и размер, като оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на Т. С. Т..

Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка между твърдените от ищеца телесни увреждания и произшествието. Твърди, че съгласно констативния протокол за ПТП в произшествието е участвал и л.а., управляван от М. С., и в него липсват данни за обстоятелствата, при което е настъпило същото, за вина на някой от водачите и за пострадалите лица. В протокола е отразено, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване и тази е причината ответникът да не се произнесе по предявената пред него извънсъдебна претенция. Оспорва твърдението на ищеца, че всички описани в исковата молба увреждания са настъпили в резултат от ПТП и се намират в причинна връзка с него. Оспорва и твърденията във връзка наличието на душевно разстройство и стресова реакция и с невъзможност да се упражнява продължителен физически труди. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че последният, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не е бил с правилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл значително за настъпване на вредите. Оспорва и обема на твърдените неимуществени вреди, техния интензитет и периода, през който се твърди, да са търпени. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между всички твърдени увреждания и процесното събитие. Оспорва иска по размер, като твърди, че е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, принципа на справедливост и съдебната практика. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 22.03.2019г. около 12.50ч. на път III101 Враца-Криводол, км. 12+900 е настъпило ПТП с участници л.а. марка "Сузуки", модел "Вагон", рег.№ ***, управляван от Т. С. Т., и л.а. марка "Волво", модел "В40" с рег.№ ***, управляван от М. Х. С..

От заключението на депозираната на л.99 от делото авто-техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че произшествието е настъпило на третокласен път ІІІ-101 гр.Враца-гр.Криводол в светлата част на денонощието, при нормална видимост и сухо пътно платно в условия на продължителен десен завой на хоризонтален участък. Към момента на удара л.а.”Волво" се е движил в полагащата му се дясна лента в посока Враца-Криводол в условия на десен за него завой със скорост от около 73км/ч. Намирайки се на около 37 метра от удара, водачът на 4 автомобила е възприел като опасност на разстояние от около 66.5 метра движещия се в лентата му за движение срещу него л.а."Сузуки", но поради липса на време и разстояние при попадане на мястото на удара в опасната му зона за спиране го блъснал в предната челна част.

Л.а."Сузуки" се е движил в посока Криводол-Враца в условията на ляв за него завой със скорост към момента на удара от около 65.36км/ч. На около 29 метра от мястото на удара същият вероятно е сякъл завоя с навлизане на левите колела на автомобила в лентата за насрещно движение и при достигане на мястото на удара в процес на излизане от нея с челна лява част и със скорост от около 54.36км/ч се е блъснал в предна челна част на насрещно движещия се в полагаща му се лента л.а."Волво". В резултат от удара между автомобилите и настъпилите ударни импулси л.а."Волво" се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и след изминаване на разстояние от мястото на удара от около 2 метра се е установил в покой. Л.а."Сузуки" се е завъртял в посока на движение на часовниковата стрелка, върнал се е в обратна посока и след около 4.5 метра се е установил в покой. Експертизата приема, че ударът е настъпил в лентата, полагаща се за движение на л.а."Волво", и насрещна за движението на л.а."Сузуки". Заключението на вещото лице е, че скоростта на движение на л.а."Волво" в условията на ПТП преди началото на аварийното спиране е била около 73км/ч, а в момента на удара - 55км/ч. Скоростта на движение на л.а."Сузуки" в условията на ПТП и към момента на удара е била около 54.36км/ч. От техническа гледна точка водачът на л.а."Волво" не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на л.а."Сузуки" е навлязъл в лентата за насрещно движение и е имал техническа възможност за възприеме и оцени пътните условия, състоянието е релефа на пътя преди мястото на произшествието и без да навлиза в насрещната лента да предотврати същото.Според експертизата при скорост от около 58км/ч водачът на л.а."Волво" е имал техническа възможност да спре автомобила, но не би избегнал удара с л.а."Сузуки".