Решение № 156 от 20.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. ХАСКОВО, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600043 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.1 НПК, вр. глава ХХІ НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. С. Ш., в качеството й на служебен защитник на осъдения С. А. П., против протоколно определение № 786/15.12.2025г. постановено по ЧНД № 908/2025 г. по описа на РС Свиленград, с което в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и на основание чл. 25, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е групирал наказанията, наложени на С. А. П. по НОХД 787/2016 г. по описа на РС Свиленград и НОХД 1339/2022 г. по описа на РС Пловдив, като му е определил едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.

На основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединил към така определеното общо наказание „Лишаване от свобода”, наказанието „Глоба” в размер на 180 лв. С определението съдът на основание чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 от НК е групирал и наказанията, наложени на осъдения П. по НОХД 233/2025 г. по описа на РС Свиленград и НОХД 834/2025 г. по описа на РС Свиленград, като по тях му е определил едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, към което на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК, е присъединил наказанията „Глоба” в размер на 500 лв. и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 (една) година и 10 (десет) месеца. На основание 1 чл. 25, ал. 2 НК, съдът е приспаднал изтърпяната част от всяко от наказанията по делата, включени във всяка една от двете съвкупности.

В частната жалба са развити съображения за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се ,че съдът неправилно извършил кумулирането на наказанията на осъдения, като в първата съвкупност било включено наказание, чието изпълнение е погасено по давност и съдът не се е произнесъл по всички видове наложени на осъдения, санкции. С жалбата се иска, въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго, с което законосъобразно да извърши кумулиране на всички наложени на С. П., наказания.

В съдебно заседание пред ОС - Хасково, представителя на ОП – Хасково, оспорва жалбата и взема становище за правилност на обжалваното определение, което намира за законосъобразно и иска да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, защитникът на осъдения - адв. Ш. поддържа частната жалба и излага подробни съображения в подкрепа на изложените в нея твърдения. Счита, че за едно от осъжданията включено в първата съвкупност, е изтекла абсолютната давност по чл.82 от НК, за изпълнение на наложеното на доверителят й наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение било отложено по реда на чл. 66 от НК. В тази насока посочва, че съдебният акт по това осъждане – НОХД № 787/16 г. на РС – Свиленград, е влязъл в сила през 2016 г. и от тогава започнала да тече изпълнителската давност, като абсолютната в случая била 7 години и била изтекла към момента на определяне на общото наказание. Счита, че това било съобразено и при влизане в сила на присъдата на доверителя й от 2022 г., постановена от РС - Пловдив доколкото по същата не била извършена кумулация с посоченото му първо осъждане. Също така се поддържа, че РС Свиленград пропуснал да се произнесе по размера на наложените глоби, за да определи една обща такава. С тези доводи иска въззивната инстанция, да извърши наново кумулация, без да включва в никоя от групите наказанието, наложено на П. по НОХД № 787/2016 г. по описа на РС - Свиленград и да кумулира наложените му глоби.

Осъденият С. П., поддържа заявеното от служебния му защитник, а в последната си дума не взема становище.

Окръжен съд Хасково, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК, намира, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Видно от събраните данни за осъжданията на С. А. П., същият е осъден както следва:

С одобрено споразумение по НОХД № 787/2016 г. по описа на Районен съд Свиленград, влязло в сила на 20.10.2016 г., е признат за виновен в извършено на 19.10.2016 г., престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като са му наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК, с изпитателен срок 2 от 3 години и „Глоба” в размер на 180 лв.

С присъда постановена по НОХД № 1339/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязла в сила на 13.06.2023 г., е признат за виновен в извършено на 29.05.2016 г., престъпление по чл.194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК, с изпитателен срок от 3 години.

С одобрено споразумение по НОХД № 233/2025 г. по описа на Районен съд Свиленград, влязло в сила на 01.09.2025 г., е признат за виновен в извършено на 31.01.2025г., престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като са му наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца ефективно при първоначален „общ” режим на изпълнение, „Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца, като е приспаднато времето на задържането му и това през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява посоченото право. По същото дело с определение постановено по реда на чл. 68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение при първоначален „ общ режим“, наказанието от 8 месеца „ лишаване от свобода“ наложено му по предходното осъждане.

Последното осъждане на П. е по НОХД № 834/2025 г. по описа на Районен съд Свиленград, по което с одобрено и влязло в сила на 23.08.2025 г. споразумение е осъден за извършено на 23.08.2025 г., престъпление по чл.

343б, ал.1 от НК, като са му наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим, „Глоба” в размер на 500 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 10 месеца. На 24.09.2025 г. П. е бил преведен в Затвора Ст. Загора, за изтърпяване на наказанието по НОХД № 1339/22г. на РС – Пловдив.

Въззивната инстанция намира, че в случая правилно и законосъобразно, районният съд е определил двете групи съвкупности на осъдения в най-благоприятният за него вариант, а и друга възможност за определяне на общо наказание по отношение на същия няма, предвид датите на извършване на съответните деяния и влизането в сила на съдебните актове с които е осъден за тях. Правилно в първата група са включени осъжданията по НХОД № 787/2016 г. на РС - Свиленград и НОХД № 1339/2022 г. на РС Пловдив, доколкото деянията по тях са извършени преди да има влязла в сила по между им присъда, а определеното общо наказание най – тежко наказание измежду наложените, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, е правилно. Същото важи и относно втората група, в която са кумулирани наказанията, наложени по НОХД № 233/2025 г. по описа на РС Свиленград и НОХД № 834/2025 г. по описа на РС - Свиленград и на С. П. е определено за изтърпяване по тях, най-тежкото измежду наложените му по същите, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца. В тази връзка въззивната инстанция не споделя възражението за изтичане на абсолютна изпълнителска давност, по отношение на наложеното по НОХД № 787/2016 г. по описа на РС - Свиленград, наказание. Това е така, защото това наказание е следвало да бъде кумулирано с осъждането на П. от РС Пловдив, по НОХД № 1339/2022 г. на 13.06.2023г. което не е сторено, като от този момент започва да тече 3 изпълнителска давност, понеже при определяне на общото наказание, осъждането е едно. Това не се е случило и поради това към настоящият момент, давност за изпълнение на посоченото наказание по НОХД 787/2016 г. по описа на РС - Свиленград, не е била изтекла, към момента на извършената от Районен съд Свиленград кумулация с обжалваното определение.

Същевременно деянието по НОХД № 233/25г . на РС – Свиленград, е извършено в рамките на изпитателния срок за осъждането по НОХД № 1339/22 г. на РС – Пловдив, поради което е и преведено в изпълнение по реда на чл. 68 от НК. В този смисъл е и разпоредбата на чл.82, ал.2 от НК, относно давността за изпълнение на наказанието, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 от НК, което при приложението на чл.68 от НК тече от влизане в сила на определението, за привеждането му в изпълнение.

Правилно е и приложението на разпоредбата на чл. 23 ал.2 и ал. 3 от НК, по двете групи съвкупности, по отношение на присъдените кумулативно наложени наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, което и според въззивния съд е необходимо, за да се постигне необходимото диференцирано въздействие върху осъденото лице в изпълнение на целите на чл. 36, ал. 1 от НК, като оплакванията на защитата в тази насока са несподелими. По делото е установено, че в първата съвкупност, на осъденият, освен две наказания „лишаване от свобода“, му е било наложено и наказание „глоба“ в размер на 180 лева по НОХД № 787/2016 г. по описа на РС Свиленград и същото правилно е присъединено към определеното му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по двете дела в посочената група.

Във втората група са включени осъждания по две дела, като по НОХД № 233/2025 г. по описа на РС - Свиленград, освен „лишаване от свобода“ са му наложени и наказанията „Глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца, а по НОХД № 834/2025 г. по описа на РС - Свиленград, освен „лишаване от свобода“ са му наложени и наказанията „глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 10 месеца. Така наложените му наказания са кумулирани при присъединяването им към общото най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, като към същото са присъединени единствено найтежката „Глоба“ в размер на 500 лева и най-тежкото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 10 месеца. Няма данни на С.

П. да са налагани други видове наказания, които да следва да бъдат кумулирани в производството, провело се пред РС - Свиленград. Поради това Окръжен съд Хасково счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно закона и е извършил кумулация по отношение на всички видове наказания, наложени на осъденото лице.

В съответствие с материалния закон е и приложението на чл. 59 от НК относно приспадането на времето, през което осъденият е бил задържан и търпял наказание „Лишаване от свобода“, в рамките на осъжданията по всяка от кумулираните групи, съгласно чл. 25, ал. 2 от НК. В тази връзка, правилно е приложена и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК като е приспаднато от присъединеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, времето, през което осъденият е бил лишен по административен, ред от възможността 4 да упражнява това право. Правилно е определен и първоначалният режим на изпълнение на наложените общи най-тежки наказания „Лишаване от свобода“ за всяка една от двете съвкупности, съобразно с изискванията на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, в която част изводите на въззивния съд и контролираната инстанция напълно съвпадат.

При така извършената на основание чл.314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6 НПК, съдът РЕШИ: