Решение № 11 от 11.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000580 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № ***г. от А. Ж. А. ЕГН ********** и М. Ж. И. ЕГН **********, и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. , ул."К." №* – чрез пълномощника им адв. М. Р., със съдебен адрес: гр. С.З., ул."Ц.К." №*, вх.*, ет.*, ап.* против решение № 221 от 30.06.2023г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по т.д. № 473/2022г., поправено с Решение №287/15.08.2023г., постановено по т.д. №473/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В ЧАСТТА с която преди акта да бъде поправен са осъдени, а след поправката - е признато за установено по отношение на А. Ж. А. ЕГН ********** и М. Ж. И. ЕГН ********** и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. в условията на пасивна солидарност, че дължат на „П.И.*“ АД - гр. С. сумата 40 624.40 лева, от които 27 522.63 лева - главница , 6664.72 лева възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 22.09.2016 г. до 12.03.2020 г., 263,64 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г., 2662 .07 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за 1 периода от 14.05.2020 г. до 12.06.2022 г., 3 320.21 лева - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 25.06.2020г. до 12.06.2022г. и 191.13 лева - законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.06.2022г. до 07.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ***г. по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Харманли, ведно със законната лихва върху главницата - 27 522,63 лева от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане и с което са осъдени А. Ж. А. ЕГН ********** и М.

Ж. И. ЕГН ********** и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. в условията на пасивна солидарност, да заплатят на „П.И.*“ АД - гр. С. разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд Харманли: 824.05 лева - държавна такса и 49.69 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 1840.48 лева - разноски в производството пред ОС – Стара Загора.

Жалбоподателите считат решението /преди то да бъде поправено/ за недопустимо, тъй като при предявени установителни искове, съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив. Считат, че е налице произнасяне свръхпетитум и молят решението да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. Ако съдът намери обжалвания акт за допустим, молят съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове. В противоречие с изводите на съда, поддържат, че са налице неравноправни клаузи в договора за банков кредит – клаузите на чл.4.1 б. „б“ и чл.4.8 от договора - касателно определяне размера на договорната лихва върху непогасената главница за периода след 25.02.2018г. Твърдят, че клаузата на чл.4.1 б. „б от договора не позволява на потребителя да прецени икономическите последици при сключване на договора и позволява на Банката едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Считат, че клаузата на чл.4.8 от договора не позволява на потребителя да предвиди какъв би бил реалния размер на възнаградителната лихва по кредита, което е в нарушение чл.143 т.19 и чл.143 т.11 от ЗЗП и в нарушение на правилото по чл.33а от ЗПК. Считат, че представената от Банката Методика за определяне на референтен лихвен процент не е част от подписания между страните договор, а представлява вътрешен акт на Банката, който не е установено да е изменен или отменен и дали е в сила. Считат за неравноправна клауза и възможността 2

Банката едностранно да променя размера на дължимата лихва, като дори и при повишаване на стойностите потребителят няма право да се откаже от договора или да измени неговите клаузи. Поддържат, че е неравноправна и клаузата на чл.10 и чл.10.1 от договора, тъй като с нея се договоря допълнително олихвяване на просрочени плащания като към възнаградителната лихва се прибавя и наказателна надбавка, ведно със законна лихва, което според жалбоподателите противоречи на чл.143 т.5 от ЗЗП и чл.33 ал.2 от ЗПК. Поддържат, че е неравноправна и клаузата на чл.11 от договора, предвиждаща възможността Банката да променя едностранно общия разход по кредита.

Постъпила е въззивна жалба вх. №10338 от 24.08.2023г. от А. Ж. А.

ЕГН ********** и М. Ж. И. ЕГН **********, и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З., ул."К." №* – чрез пълномощника им адв. М. Р., със съдебен адрес: гр. С.З., ул."Ц.К." №*, вх.*, ет.*, ап.* против Решение №287/15.08.2023г., постановено по т.д. №473/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 221 от 30.06.2023г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по т.д. № 473/2022г. като вместо осъдителния диспозитив е прието, че се признава за установено дължимостта на сумите, а именно, че А. Ж. А. ЕГН ********** и М. Ж. И. ЕГН ********** и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. в условията на пасивна солидарност, дължат на „П.И.*“ АД - гр. С. сумата 40 624.40 лева, от които 27 522.63 лева - главница , 6664.72 лева възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 22.09.2016 г. до 12.03.2020 г., 263,64 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г., 2662 .07 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 14.05.2020 г. до 12.06.2022 г., 3 320.21 лева - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 25.06.2020г. до 12.06.2022г. и 191.13 лева - законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.06.2022г. до 07.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № *** г. по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Харманли, ведно със законната лихва върху главницата - 27 522,63 лева от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателите считат, че по реда на чл.247 от ГПК не може да бъде поправено едно недопустимо решение. Счита, че не е 3 налице очевидна фактическа грешка, а до порок на обжалвания съдебен акт – произнасяне свръхпетитум, който води до неговата недопустимост. Молят Решение №287/15.08.2023г., постановено по т.д. №473/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 221 от 30.06.2023г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по т.д. № 473/2022г., да бъде обезсилено, а ако се приеме, че същото е допустимо – да бъде отменено като неправилно.

Въззиваемата страна „П.И.*” АД - гр. С., район "М.", бул."Ц.ш." №*** , ЕИК*** чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Х. е депозирала отговор по въззивната жалба против основното решение, с който оспорва същата и моли обжалваното решение да се потвърди. Счита, че след поправката на очевидната фактическа грешка в диспозитива на решението, не може да се твърди произнасяне по непредявен иск и да се обоснове неговото обезсилване. Посочва, че от мотивите е видно, че съдът разглежда предявени установителни искове по чл.422 от ГПК, че петитумът е за установяване вземанията на Банката по издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, а едновременно с това постановеният диспозитив не е установителен, а осъдителен. Поради това счита, че се касае за противоречие между мотиви и диспозитив, което подлежи на поправка въз основа на решение по чл.247 от ГПК.

Счита за неоснователни оплакванията за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Счита, че клаузите относно възнаградителната лихва са ясни и разбираеми, а уговарянето на такава е в съответствие с чл.430 ал.2 от ТЗ. Обстоятелството, че лихвата се формира от два компонента, според страната, не води до неясното, тъй като изисква едно аритметично действие за изчисляването и. Посочва, че размерът на годишната възнаградителна лихва към датата на сключване на договора е изрично посочен и след тази дата не е бил увеличаван от Банката. Намира, че дори и да се приеме, че уговорката в чл.4.1 от договора за кредит относно измененията на годишната възнаградителна лихва са неравноправни, то тогава ответниците биха дължали лихва, в размера, уговорен при сключване на договора. Намира, че разпоредбата на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП е неприложима към казуса, тъй като нормата е приета след сключване на договора за кредит, а Директива 93/13 няма директно приложение към 4 частноправните субекти, а дори и да има – тя не съдържа разпоредба, съответстваща на нормата на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП. Поддържа, че в методиката, която е неразделна част от договора, е посочен начина на изчисляване на лихвата, ясно е посочена изчислителната формула, както и къде са обявени стойностите на СЛП. Счита, че Банката не би могла да влияе на данните, които се обявяват от БНБ, нито да ги променя едностранно.

Намира за неоснователно и оплакването относно нищожността на клаузата на т.10 от договора да кредит, поради противоречие с чл.33 ал.2 от ЗПК. Счита, че длъжникът е недобросъвестна страна в отношенията, тъй като не е изпълнил поетите задължения да заплаща месечните вноски за погасяване на предоставения му кредит, поради което следва да бъде санкциониран за това неизпълнение чрез заплащане на наказателна надбавка.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца да се признае за установено по отношение на ответниците, че А. Ж. А. ЕГН ********** и М. Ж. И. ЕГН ********** и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. в условията на пасивна солидарност, дължат на „П.И.*“ АД - гр. С. сумата 40 624.40 лева, от които 27 522.63 лева главница, 6664.72 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 22.09.2016 г. до 12.03.2020 г., 263,64 лева възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г., 2662.07 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 14.05.2020 г. до 12.06.2022 г., 3 320.21 лева - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 25.06.2020г. до 12.06.2022г. и 191.13 лева - законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.06.2022г. до 07.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ***г. по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Харманли, ведно със законната лихва върху главницата - 27 522,63 лева от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане.

Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите на 06.10.2022г. възражения с вх. №*** и ввх. №** по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д.

№591/2022г. на Районен съд – Харманли.

5

Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по Договор за банков кредит № *** по който се твърди да е допуснато просрочие от страна на кредитополучателя А. Ж. А. и по който М.

Ж. И. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя като поръчител.

От страна на ответниците е подаден отговор на исковата молба. С него предявените искове се оспорват. Прави се възражение за недействителност на клаузите на чл.4.1 и 4.8 от договора за кредит, поради тяхната неравноправност по ЗЗП, противоречие със закона – чл.146 от ЗЗП и чл.58 от ЗКИ, както и недействителност на клаузите на чл.10.1 и 11 от договора, поради противоречие с чл.33 ал.2 от ЗПК и чл.58 ал.2 от ЗКИ.