Решение № 1142 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100505681 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 2446 от 13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 66499/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, са уважени предявените от М. К. Н. срещу Министерство на външните работи, конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението й извършено със Заповед № Т – 1447/03.11.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ на министъра на външните работи и е възстановена на длъжността “главен специалист“, Отдел “Африка“, дирекция “Близък Изток и Африка“ в Министерството на външните работи, която е заемала преди незаконното й уволнение и осъдителен такъв с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, с който ответникът е осъден да заплати на М. К. Н. сумата от 6202, 08 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение, извършено със Заповед № Т – 1447/03.11.2022 г. за периода от 03.11.2022 г. до 03.05.2023 г., ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното плащане, като искът по чл. чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 6 202, 08 лв. до пълния предявен от 18 228, 18 лв.

Със същото решение ответникът Министерство на външните работи е осъден да заплати на ищеца М. К. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 779, 22 лв., представляваща разноски в производството пред СГС. Ответникът Министерство на външните работи е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски 1 районен съд сумата от 408, 08 лв., представляваща държавна такса и сумата 84, 70 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Пак със същото решение ищецът М. К. Н. е осъдена да заплати на ответника Министерство на външните работи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 66, 12 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част на иска по чл. 225, ал. 1 КТ.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени е подадена въззивна жалба от ответника Министерството на външните работи, чрез пълномощника си – М. Узунова, с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между длъжността, от която ищцата е уволнена “главен специалист“, заемана по трудово правоотношение и предвидената за заемане от държавен служител длъжност - “главен експерт“ се разкриват съществени качествени различия, с оглед на което е достигнал и до неправилен извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Поддържа, че макар към длъжността “главен експерт“ да са включени нови задължения, като част от изпълняваните от длъжността “главен специалист“ са били премахнати, то основното естество на работата и на изпълняваните трудови функции е било запазено. В тази връзка, счита, че заповед № Т – 1447/03.11.2022 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразна, обоснована и правилна. Моли решението да бъде отменено, като предявените от ищцата искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият – ищцата М. К. Н., чрез пълномощника си - адв. Ю. Й., с надлежно учредена представителна власт по делото, оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита, че СРС е анализирал задълбочено събраните по делото доказателства и като ги е преценил в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснован извод за незаконност на извършеното уволнение, както и до основателност на иска за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение. Моли първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.

Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 6 202, 08 лв. до пълния предявен от 18 228, 18 лв., не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна, по следните съображения:

За да постанови решението в обжалваната му част по въпроса за законосъобразността на извършеното със Заповед № Т – 1447/03.11.2022 г. уволнение първоинстанционният съд е приел, че между длъжността, заемана от ищцата по трудово правоотношение “Главен специалист“ и длъжността, за която е предвидено да бъде заета по трудово правоотношение “Главен експерт“ е налице съществена разлика, като новооткритата длъжност е напълно различна от заеманата от ищцата по трудовото правоотношение.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание – чл. 325, т. 12 КТ се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1. компетентен орган да е издал уволнителната заповед и 2. длъжността, която служителят е заемал при работодателя, да е била определена за заемане от държавен служител.

Не е спорно по делото, а и от представените по делото доказателства се установи, че по силата на трудов договор № Т-363/29.03.2016 г. и допълнителни споразумения към него № Т-1175/24.10.2016 г., № Т-1205/10.11.2016 г., № Т-1568/07.04.2017 г., Т736/23.04.2018 г., Т1015/14.03.2019 г., Т-1308/15.03.2019 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "главен специалист" в Отдел „Африка“, Дирекция "Близък изток и Африка" при ответника. Не е спорно и че със заповед № Т-1447/03.11.2022 г. на министъра на външните работи на основание чл. 325, ал.

1, т. 12 КТ вр. с одобрена от министъра на външните работи докладна записка № ЧР-33-00580/31.10.2022 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 03.11.2022 г.

Със заповед № ЧР-95-00-552/03.11.2022 г. на министъра на външните работи (л. 61 от делото пред СРС) на основание чл. 43, ал. 1 и ал. 3 Закон за дипломатическата служба, чл. 5, ал. 3 от УП на МВнР и във връзка с докладна записка № ЧР-33-00-580/31.10.2022 г. е наредено една щатна бройка на длъжност "главен специалист" в Отдел "Африка", Дирекция "Близък Изток и Африка", да се трансформира в „главен експерт“, считано от датата на издаване на заповедта.

В хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане от държавен служител, поради което и във всички случаи уволнителното основание по чл.

325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции. Без значение е обстоятелството дали 3 заеманата по служебно правоотношение длъжност получава нови и губи част от старите си функции. Правно релевантно е обстоятелството дали същата като съвкупност от трудови функции не е премахната, а само е трансформирана от "главен специалист" в "главен експерт" посредством запазване или чрез промяна на част от функциите, добавяне на нови.

За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа, като ако между тях има съвпадение, то тогава и между старата и нова длъжност по щата няма да има същностна разлика. Останалите различия в заеманите длъжности, не са определящи, поради което в тези случаи няма да е налице съкращаване на щата. В тази връзка, като непротиворечиво в съдебната практика се приема разбирането, че е налице реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции (в този смисъл е и практиката, обективирана в Решение № 137 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и Решение № 50195 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 4534/2021 г., Г. К., ІІІ Г.О. на ВКС).

Настоящият състав на съда, при съобразяване на представената по делото длъжностна характеристика за длъжността "Главен специалист", в Отдел "Африка", Дирекция "Близък изток и Африка" (л.62-64 от делото пред СРС) и длъжностна характеристика, отнасящи се до длъжността „Главен експерт“ в отдел „Африка“, Дирекция „Близък Изток и Африка“ (л. 65-67 от делото пред СРС), намира, че са запазени основните, определящи трудови функции, които са идентични и за двете длъжности – такива са например задължението за подпомагане на осигуряването на техническата, комуникационната и административна дейност на дирекцията; задължението за изготвяне и представяне на проекти за оценка на планове и отчети на дейността на посолствата в Република България; задължението за изготвяне на проекти на официална кореспонденция с други ведомства и институции, които са предвидени и в двете длъжностни характеристики за съответната длъжност. Обстоятелството, че към първоначално предвидените за длъжността

"главен специалист" са предвидени и други допълващи и периферни задължения и функции, не позволява да бъде направен извод за съществена разлика между двете длъжности, доколкото допълнително предвидените задължения сами по себе си не са определящи за характера и съдържанието на работата при наличието на напълно припокриващи се основни функции и задължения на служителя. Извод за съществена разлика между двете длъжности не би могъл да бъде направен и при съобразяване на обстоятелството, че за заемане на длъжността „Главен експерт“ е предвидена по-висока степен на образователна квалификация, както и изискване за достъп до класифицирана информация. Въвеждането на допълнителни изисквания по отношение на заеманата по 4 служебно правоотношение длъжност е в съответствие с целта на прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и само по себе си позволява да бъде направен извод, че прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие не е самоцелно, а е обусловено от действително възникнала нужда за промяна на вида на правоотношението, по което се заема съответната длъжност, в това число и за включване на допълнителни изисквания /трудови функции/ към изпълняващите я служители.

При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразно, поради което и предявеният конститутивен иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя и неоснователност на предявените като обективно съединени с него искове по чл. 344, ал. 1, т.