Определение № 364 от 08.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Велико Търново, 08.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П Б като разгледа докладваното от П. Б. Частно наказателно дело № 20244100200518 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С постановление от 22.08.2024 г. на прокурор при ВТОП, е прекратено наказателно производство по ДП № 9/2024 г. по описа на ОСлО към ВТОП, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, поради липса на извършено престъпление. Представителят на ВТОП е приел, след като се е позовал на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, че Р С А е починала в следствие на механична асфикция от масивна аспирация на регулгитирало стомашно съдържание. Не е налице лекарска грешка, която да е довела до смъртта на детето. Всички действия на медицинските екипи в МОБАЛ "Д-р Ст. Ч.." са законосъобразни в рамките на правилата на лечебното заведение и са в съответствие с медицинските стандарти. Основното доказателство, на което се е позовал прокурорът е назначената по делото СМЕ, извършена от проф.д-р Д Р - Началник на отделение "Съдебна медицина" при УМБАЛ "С.М." гр.С. Взети са предвид показанията на свидетелите С. П. и С.

А. - баща и баба на починалото дете.

Против това постановление е подадена жалба от С. П., която заявява, че иска да се разгледа наново делото за смъртта на двегодишното й внуче, което било "уморено" от лекарите. Според нея детето не е боледувало, било здраво, но в следствие действията на докторите било починало. Моли жалбата да бъде удовлетворена, като от нейния текст става ясно, че иска да се отмени постановлението.

Съдът, след като съобрази изложеното в жалбата, взе предвид събраните доказателства по делото и законосъобразността на атакуваното постановление, намира същото за правилно, мотивирано и законосъобразно. Р. С. А. е дете на С. М. А. и Д.А. А. - всички те, заедно с брата на А. И. М., живеели при тяхната майка С. П., в гр.ВТ, ул."А. м." № 2Г.

Основно е установено по делото от свидетелските показания на тези лица, че за отглеждането на детето се грижела бабата. Към 2024 г. детето било на две години и към този момент не е било постъпвало в болница. На 19.02.2024 г. детето започнало да повръща и 1 имало разстройство. Бабата на детето С. П. помислила, че понеже му растат зъби, това е причината за това му състояние. Отишла в аптека и закупила лекарство против повръщане, но това не подействало. На следващия ден състоянието на детето се влошило, като то отпаднало и не искало да яде. Късно вечерта, на 20.02.2024 г. започнало обилно да повръща и било много разстроено. Отишли в Спешно отделение в МОБАЛ "Д-р С. Ч" която била наблизо до техния дом. Били назначени кръвни изследвания и консултация с д-р Т. Началник "Детско отделение" в МОБАЛ. Той прегледал детето, констатирал неговото състояние и на базата на клиничния преглед и извършените медицински изследвания, разпоредил терапия с мускулна инжекция антибиотик "Селемицин" и инжекция "Метилпреднизолон". Той заявил на бащата и на бабата на детето, че детето следва да се хоспитализира и да бъде наблюдавано неговото състояние. Те отказали, взели детето и напуснали болницата около 22.30 часа. Било им казано да не дават никаква храна и течности на детето. Бабата и бащата изрично са чули и са заявили това в хода на разследването, в своите показания. Прибирайки се, бабата - св.П., нахранила с пюре и плодово кисело мляко Р., въпреки изричната забрана на д-р Т. за това. Излязла на терасата на пуши цигара и оставила детето да спи, легнало по гръб. Около 01.30 часа детето започнало да диша тежко и хъркащо, а устните му били студени. Според заключението на СМЕ, това се дължало на силен инспираторен задух, при който свръхусилие на диафрагмата се опитва да преодолее непроходимите дихателни пътища. Бабата се уплашила, събудила майката и бащата на детето. А. взел Росалинда на ръце, завил я с одеяло и тръгнал да бяга към болницата. Бабата вървяла след нея и другия й син - И.А.. Детето е прието в интензивния сектор на отделението, като състоянието му било много тежко, то е било неконтактно, зениците не реагирали на дразнене, сърдечната честота била измерена 140 удара в минута. От другите клинични обективни признаци говорело състоянието за периферна цианоза. Доктор Т. повикал реаниматор от Отделение по анестезиология и интензивно лечение в болницата.

Повикан бил и лаборант за вземане на кръв за анализ. Установено било от резултатите, които станали в рамките на няколко минути, че детето е с тежка метаболитна ацидоза и хипоксемия, т.е. ниско насищане на кръвта с кислород. Извършени били всички възможни реанимационни мероприятия от д-р М., като е преминато към ендотрахеална интубация, т.е. механично поставяне на тръба в трахеята. От тръбата излязло стомашно съдържание, което аспирирали, изсмукали посредством катетър. След като извадили стомашното съдържание ,продължили да обдишват детето. Няколко минути след това пулсът му се забавил и сърцето му спряло. Д-р Л. започнала непряк сърдечен масаж, който бил извършен и от д-р Т.. Д-р П. била дежурна в неонатологията, която също пристигнала, поставили втори венозен път и медикаменти с цел стимулиране на сърдечната дейност и повлияване на метаболитната ацидоза. Поставени били А. и А.. Около 02.50 часа детето възстановило за около 5 мин сърдечна дейност, но малко след това загубило същата. Положени били изключително много усилия от страна на целия екип, и въпреки това, в 04.05 ч., се констатирал екзитус леталис.

По делото е назначена допълнителна СМЕ, възложена на проф.д-р Д. Р. - началник на отделение "Съдебна медицина" при УМБАЛ "Св.М." гр. С., като били поставени 13 въпроса.

След детайлен преглед на цялата мед.документация от момента на диагностициране на 2 детето, вечерта на 21.02.2024 г., до момента на леталния изход, вещото лице е отговорило на всички поставени задачи и е установило, че действията напълно съвпадат с нормите на действия при такава ситуация. Правилна е била диагностиката, правилни са били действията от страна на всички лекари, борили се за живота на двегодишното дете. Били са използвани всички необходими и възможни при такъв клиничен случай лабораторни инструментални методи. Преглеждайки мед.документация, устава на болницата и Правилник за работа на дежурните лекари и действията при такива ситуации е установено, че те са напълно в съответствие с установените мед.стандарти и правила за добра мед.практика. Леталният изход е бил неизбежен, предвид изключително тежкото състояние на детето, в което е постъпило след като е било донесено на ръце от неговия баща в присъствието на неговата баба. Не са установени нарушения на нормативните изисквания от мед.персонал. Лекарите са изпълнили своя професионал4ен и човешки дълг, извършвайки всички реанимационни мероприятия и ангажиране на целия наличен в тези малки часове на денонощието медицински персонал. Отказът на близките на детето да бъде хоспитализирано и наблюдавано през нощта от специализиран медицински персонал, дадените указания от страна на Началник на отделение "Детска педиатрия" да не бъде хранено детето, не са изпълнени и не са пожелали детето да остане в болницата. Няма нормативен документ, който да задължи родителите или близките на детето те да го оставят по друг, освен доброволен начин за лечение в болничното заведение. Причината за настъпилата смърт е обективирана във всички СМЕ, които са изготвени по делото, като основната комплексна експертиза, извършена от проф.д-р Д. Р. в съдействие с д-р Г. Х. - Началник отделение по анестезиология и активно лечение в СБАЛОЗ "Д-р М.М." гр. В. е дала подробно заключение за цялата дейност на медицинския екип и възникналите усложнения след отказа на близките да се лекува детето. Описан е подробно започналият здравословен проблем на 19.02.2024 г., с консултациите, кръвните изследвания и дадените указания от д-р Т., действията след това на бабата на детето, до момента, до който то е започнало да се задушава от приетата храна, действията на всички екипи от приемане на детето по спешност в интензивния сектор на 21.02.2024 г. в 01.30 часа до настъпването на леталния изход. Причината за смъртта на детето Р. са механична асфикция от масивна аспирация на регургитирало стомашно съдържимо, на етапа на развитието на това критично състояние, в което детето е доведено повторно в отделението, е поставило лекарите в невъзможност да предотвратят леталния изход. Прието е, че колкото по-рано след настъпване на подобен по тежест инцидент започват реанимационните мероприятия, толкова по-голям е шансът за благоприятен изход.

Шансовете за предотвратяване на летален изход от аспирация и асфикция в този случай биха били почти на 100 % положителни при стационарно хоспитализирано дете. На първо място е нямало да има никаква храна в стомаха, би била възможна адекватна и навременна рехидратираща терапия, чрез преливане на интравенозно на водно-солеви разтвори съдържание. Съвкупност от всички действия по време на хоспитализирано дете би свело до минимум развитието на обезводняване и интоксикация в хода на установения при това дете тежък гастроентерит с последващи усложнения, масивна аспирация на стомашно съдържимо и асфикция. В този смисъл намирам, че постановлението на представителя на ВТОП е 3 правилно и законосъобразно. Жалбата на С. С. П. - баба на детето е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава постановление на прокурор при ВТОП за прекратяване на наказателно производство от 22.08.2024 г. по ДП № 9/2024 г. по описа на ОСлО при ВТОП, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, поради липса на извършено престъпление, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред ВТАС в седмодневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4