Решение № 2914 от 29.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2914 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20242120108090 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод предявената от Н. М. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., против Д. Д. К., ЕГН **********, живуща в гр. Б., искова молба, с която се моли да бъде допусната делба между страните на следните съсобствени недвижими имоти:

1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б.****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 86,08 кв.м., с прилежащи части: 12,58 кв.м. от общите части, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ********, ********, по обекта няма, над обекта- ********, ********, заедно с прилежащите към самостоятелния обект 149,95 кв.м. ид.ч. от поземления имот, върху който е построена сградата, а именно поземлен имот с идентификатор по ******** по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот гр. Б.*****, с площ на имота 8012 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), като прилежащите към апартамента 149,95 кв.м. съгласно площоразпределение, изготвено от лицензирано вещо лице, са отразени по следния начин: 21,67 кв.м.- земя под сградата, 33,22 кв.м. свободна площ- зелени площи и 95,06 кв.м. ид.ч. от поземления имот, обособени като двор (дворно място) към апартамент ****, които 1 съгласно нотариалния акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № ***, т. III, рег. № ****, н.д. № ***/****.2018 г. на нотариус Н. М. са разпределени по следния начин: 5,64 кв.м.- тераса бетон, 56,61 кв.м. ид.ч. зелена тераса към апартамента, 32,81 кв.м.- паркоместа *** и ***, при дялове 58856,50/78154 ид.ч. за ищеца и 19297,50/78154 ид.ч. за ответницата, както и на следните движими вещи, находящи се при ответницата: а/ диван- черен от кожа и плат, б/ спалнядървена, черна, в/ градинска мебел, състояща се от черна правоъгълна маса, два фотьойла и диван двойка, г/ телевизор „***“/ газов котлон с диспенсър- двукрилен, цвят инокс, е/ декоративно секция, ж/ хладилник двоен „*****“, з/ два броя индукционни котлона и фурна, и/ кафе-машина, миялна машина, аспиратор, фритюрник, й/ бойлер 80 литра, к/ моторна лoдка- тип F.- рег. № ******, находяща се в двора на родителите на ответницата в гр. Б., при дялове по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

Ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи, като горепосочените имущества са придобити по време на брака им. Сочи, че придобивната цена на процесния апартамент била в размер на 78154 евро, като преобладаващата част от тази ценаобщо 39559 евро, равняващи се на 77538,88 лв., била заплатена от ищеца с негови лични средства преди сключването на брака му с ответницата, а останалата част от цената, а именно 38595 евро, била платена по време на брака им. Поради това ищецът счита, че на основание чл. 23, ал. 2 от СК негова лична собственост са 39559/78154 ид.ч. от процесния апартамент, а останалите 38595/78154 ид.ч. са били придобити в режим на СИО, която след прекратяването на брака им е прекратена и е превърната в обикновена съсобственост при равни дялове- по 19297,50/78154 ид.ч.

В едномесечния срок ответницата е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск досежно сочените квоти. Оспорила е претенцията на ищеца, че на основание чл.23, ал.2 от СК негова лична собственост са 39559/78154 ид.ч. от процесния апартамент, както и твърдението му, че сумата от 39599 евро е платена с негови лични средства. Сочи, че двамата са заживели на съпружески начала от 2008 г., като на ****.2014 г. тя е заминала да работи в А., а ищецът е отишъл там на ****.2015 г., където обитавали едно жилище. Там продължили да живеят на съпружески начала, двамата работели и спестените от тях средства били общи, и именно с тези спестявания през 2018 г. била платена част от цената на апартамента в размер на общо 39599 евро. Заявява се, че останалата част от цената на имота в размер на 38595 евро била платена със следните средства: 25651,80 евро- общи средства, 7815 евро- сума, дарена й от нейните родители, и 5128,20 евро- сума, подарена й лично от нейния баща. С оглед на това ответницата твърди, че с нейни лични средства са били платени 12943,20 евро от цената на апартамента, а останалата част от продажната цена в размер на 65210,80 евро била платена с общи средства. Поради това счита, че квотата й в съсобствеността 2 на апартамента е в размер на 45548,60/78154 ид.ч., а квотата на ищеца е в размер на 32605,40/78154 ид.ч., съответно моли делба на този имот да бъде допусната при тези квоти.

По отношение на движимите вещи ответницата е оспорила иска за делба на спалня- черна, дървена, градинска мебел, състояща се от черна правоъгълна маса, два фотьойла и диван двойка, бойлер 80 литра, като твърди, че тези вещи са придобити със средства, подарени й от нейните родители, и са нейна лична собственост. По отношение на останалите движими вещи ответницата не оспорва, че са съсобствени между страните. Заявено е и искане в делбената маса да бъдат включени и следните движими вещи, придобити по време на брака, които се намират при ищеца, а именно:

1/ машина за сладолед марка „****“, 2/ професионален миксер с купа марка „********“ професионална машина за пица марка „******“, 4/ професионален мултикукър марка „****“. С определение от ****.2025 г. тези вещи са били включени в делбената маса.

В отговора си ответницата предявява и насрещен иск против ищеца, с който моли, на основание чл.23, ал.2 от СК, да бъде признато за установено по отношение на ответника по иска, че тя е собственик на 12943,20/78154 ид.ч. от процесния апартамент, който иск се основава на гореизложените фактически твърдения за заплащане част от цената на имота в размер на 12943,20 евро с нейни лични средства, дарени й от нейните родители.

Ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор, в който е оспорил твърденията на ищцата, че вложените от него преди брака им средства за закупуването на имота в размер на 39559 евро били общи. Излага твърдения във връзка със заплащане на продажната цена на имота, които в по-голямата си част са идентични с изложените в исковата му молба. Оспорва твърденията на ищцата по насрещния иск, че дарените от родителите й средства са били вложени за закупуване на процесния апартамент. Оспорено е и твърдението на ответницата по иска за делба, че част от включените в делбата движими вещи са нейна лична собственост. Оспорени са и квотите, при които ответницата желае да бъде допусната делба на недвижимия имот.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл. 34 ЗС и чл.23, ал.2 от СК.

По делото не се спори, а това се установява и от представените по делото доказателства, че страните са сключили граждански брак на ****.2018 г., като същият е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № ****/2022 по описа на РС- Бургас.

Безспорно е и обстоятелството, че с н.а. № ***, т. І, рег.№ ***, н.д. № 3

***/****.2020 г. на нотариус Н. М., страните са закупили процесния апартамент.

С оглед на това по делото няма спор, че процесния имот е съсобствен между страните, но всяка твърди наличие на основание за частична трансформация, тъй като е вложила лични средства.

Видно от приложения нотариален акт, имотът е закупен за сумата от 78154 евро.

Ищецът твърди, че преди брака със собствени средства е заплатил сумата от 77538,88 лв., като част от продажната цена. В подкрепа на твърденията си представя две фактури, издадени от „*******“ ЕООД в полза на Н. М. В.. Първата е с дата ****.2018 г. за сумата от 1564,66 лв. с ДДС с основание „Аванс за покупка на ап.**** в к-с „*******“, *******, и същата не следва да се отнася до процесния имот, тъй като касае апартамент № ****, а процесния е с номер ****.

Втората фактура е с дата ****.2018 г. за сумата от 75974,22 лв. с ДДС с посочено основание „Аванс за покупка на **** в к-с „*******“, *******. Същата се отнася до процесния апартамент, поради което се явява относима към спора.

От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че близките отношения на страните датират дълги години преди сключването на брака им- според св. К. връзката е започнала през 2008 г., а от 2009 г. двамата са си наели квартира. През 2014 г. ответницата заминала за А. първа, а през 2015 г. там отишъл и ищеца, като заживели заедно на квартира. С. С. сочи, че познава страните от 2016 г. и същите живеели в обща квартира заедно в А. Към този момент всичко им било общо. Страните споделили на свидетелката: че възнамерявали да си купят жилище в Б. и затова започнали да събират заедно средства; че средствата, с които са закупили жилището са общи и една част са получили като помощ от родителите на Д. К. - майка й е теглила кредит, а баща й дарил средства, получени от обезщетение от ПТП. Не се сочат конкретни суми.

От показанията на свидетелите и от представените писмени доказателства, издадени от гр. с. Г., отдел „Приходи и обезщетения“, за периода 2015 г.- 2020 г., се установява, че и двете страни са получавали доходи от трудови възнаграждения, а ответницата- и обезщетение за майчинство.

Изложеното по- горе налага извода за недоказаност от страна на ищеца на твърденията, че заплатената сума в размер на 77538,88 лв. съставлява лични средства.

Обстоятелството, че сумата е била заплатена от ищеца преди сключването на брака не е достатъчно и не води автоматично до извода, че се касае за лични на съпруга средства, а следва да се изследва спецификата и конкретиката на всеки един случай.

Следва да се посочи, че от страна на В. дори не са наведени твърдения за произхода на тези средства, твърдейки, че са лични, още по- малко ангажира доказателства в тази насока. Въпреки това събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства навеждат на извода, че страните, макар и да не са били сключили 4 граждански брак, са живели във фактическо съжителство, при което са имали намерение да закупят общо жилище и са работили в тази насока, спестявайки средства от получаваните от тях доходи в А. в режим на общност. Ето защо и предвид доказателствената тежест, възложена на ищеца, същият не проведе пълно доказване на твърденият факт за влагане на лични средства при закупуване на процесния апартамент. Това твърдение не е подкрепено с нито едно доказателство и се оборва от свидетелските показания на свидетелите А., С. и К.. Независимо от наличието на близките родствени връзки на свидетелките К. и А. със страните, показанията на трите са логични и последователни, и в своята съвкупност оборват твърдението на ищеца за влагане на изцяло лични средства в закупуването на жилището. Липсата на гласни доказателства в тази насока, непредставянето и на писмени такива, обосноваващи извода за наличие на лични средства у В. към датата на заплащане на сумата от 75974,22 лв., не обосновава извод в подкрепа на твърдението на ищеца. Същият се позовава единствено на представената фактура, която сама по себе си установява единствено, че на посочената в нея дата е заплатена сочената сума като аванс за покупка на апартамента. Същата, обаче, не доказва произхода на средствата, поради което само въз основа на нея не може да се направи категоричния извод, че се касае за изцяло лични на В. средства, още повече, че тези твърдения се оспорват от насрещната страна. Последната ангажира достатъчно доказателства, които да разколебаят заявения от ищеца факт, което прави твърденията неоснователни. Следва да се посочи, че наличие на средства в такъв размер не се доказва и от представените документи, издадени от гр. с. Г., отдел „Приходи и обезщетения“, за периода 2015 г.- 2020 г., през който страните са живели и работили в А.