Решение № 310 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Силвана Гълъбова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20241100500823 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11858/06.07.2023г по гр. дело № 12420 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 63-ти състав са отхвърлен исковете, предявени с искова молба вх. № 45287/09.03.2022г. по регистъра на СРС на „В.И.”ООД, ЕИК ******* срещу Т. С. М., ЕГН ********** с правно основание чл. 221, ал.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1220лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022г., до изплащането й

, представляващи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради дисциплинарно уволнение.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 245932/04.09.2023г. по регистъра на СРС изпратена на 01.09.2024г. от ищеца „В.И.”ООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно било прието от СРС, че не било доказано ответникът фактически да е започнал да изпълнява задълженията си по договора.

Представената извадка от книгата за инструктаж установявала, че ответникът преминал през начален инструктаж. Такъв се провеждал на лицата, които постъпват на работа в деня на постъпването им и така било доказано, че ответникът бил постъпил на работа. Дали постъпването на работа от ответника било станало в нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ не било предмет на 1 делото. Дисциплинарното уволнение било поради неявяване на работа на повече от два последователни работни дни. – общо 24 дни в периода от 07.06.2021г. до 08.07.2021г. Преди това ответникът бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Ако ответникът не бил постъпил на работа нямало логика да представя болничен лист на работодателя. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете – Т. С. М., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител не е изразил становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 45287/09.03.2022г. по регистъра на СРС на „В.И.”ООД, ЕИК ******* срещу Т. С. М., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да осъди ответника на основание чл. 221, ал.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1220лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022г., до изплащането й

, представляващи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради дисциплинарно уволнение. Навело е твърдения, че на 09.11.2020г. страните сключили трудов договор за длъжността „работник строителство” за неопределен срок при месечно трудово възнаграждение от 610лв. и възможност за прекратяване на договора с 2-месечно предизвестие. Месец след постъпването на работа ответникът извършил тежко дисциплинарно нарушение – неявяване на работа в периода от 07.06. до 08.07.2021г. включително без уважителна причина, проведено било дисциплинарно производство , искани били обяснения с покана от 18.08.2021г., наложено било дисциплинарно наказание уволнение със заповед от 24.09.2021г., връчена на 18.10.2021г. Уволнителната заповед не била отменена и последиците от същата били възникнали. Така ответникът дължал на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на две възнаграждения. Претендирало е разноски.

Ответникът- Т. С. М., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител , в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че представените документи не установявали валидно връчване на книжата по дисциплинарното производство, не било ясно с.

Кубратово, посочено от ищеца като адрес на ответника в коя община е, в трудовия договор се сочел гр. Кубратово, незнайно в коя област. Разпоредбата на чл. 63, ал.3 от КТ сочела, че при непостъпване на работа до 1 седмица от сключването на договора, то трудовото правоотношение се считало за невъзникнало. Така нямало основание да се търси процесното обезщетение.

Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните писмен трудов договор от 09.11.2020г., длъжностна характеристика, носещ подпис за страните по него, съгласно който на 09.11.2020г. ищецът е възложил на ответника по трудов 2 договор за неопределено време със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя и ответник се е съгласил да изпълнява длъжността „работник , строителство” при основно месечно възнаграждение от 610лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,60% за всяка година , срок на предизвестие за прекратяване на договора е уговорен на 60 дни, , длъжностната характеристика е получена от работника на 09.11.2020г. В договора за адрес на работника е посочен ул. ******* гр.

Кубратово, лична карта е издадена от МВР-София на 05.08.2011г., както и че работникът следва да постъпи на работа на 10.11.2020г.

От изискана служебно справка за адрес на ответника се установява, че постоянния му адрес е в с.Кубратово, ул. ******* от 25.01.2001г., а от 14.02.2022г. като настоящ адрес е деклариран такъв в гр.- Видин , ж.к.

К*******

По делото е прието искане за даване на обяснения, съгласно което на 03.08.2021г. ищецът е представил на нотариус Н. с район на действие РССофия, нотариална покана до ответника с адрес в с. Кубратово, ул. ******* с която са поискани в хода на дисциплинарно производство обяснения за неявяване на работа в периода от 07.06.2021г. до 08.07.2021г. На същата е извършеното отбелязване, че уведомление е залепено на 18.08.2021г. и е връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на 23.09.2021 Приета е разписка , съставена от призовкар на нотариус Н., съгласно която за поканата от 03.08.2021г. е залепено уведомление на защото при посещението на адреса майката на адресата – Ю.Т. М.а, заявила, че търсеното лице не живее на адреса и не й известен адреса му.

По делото е приета заповед № 982/24.09.2021г. носеща подпис за работодателя, уведомление, съгласно които на 01..10.2021г. ищецът е представил на нотариус Н. с район на действие РС-София, нотариална покана до ответника с адрес в с. Кубратово, ул. ******* с която е заложено дисциплинарно наказание на ответника уволнение поради неявяване на работа в периода от 07.06.2021г. до 08.07.2021г. без уважителна причина. На същата е извършеното отбелязване, че уведомление е залепено на 18.10.2021г. и е връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на 24.11.2021г.

Приета е разписка , съставена от призовкар на нотариус Н., съгласно която за поканата от 01.10.2021г. е залепено уведомление н адреса , защото при посещението на адреса майката на адресата – Ю. М.а, заявила, че търсеното лице не живее на адреса и не й известен адреса му, не са в добри отношения и отказва да получи книжата.

Прието е извлечение от книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, съгласно които на 09.11.2020г. на ответника е проведен начален инструктаж, за което ответникът е положил подпис в книгата.

Приета е служебна бележка № 1431/09.11.2020г. носеща подпис за ответника и за служител на ищеца, съгласно която на 09.11.2020г. на ответника е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

3

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението :

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение.

Съдът приема, че в конкретния случай от приетите по делото неоспорени писмени доказателства, по делото се установява, че на 09.11.2020г. страните са сключили валиден писмен трудов договор, съгласно който ищецът е възложил на ответника по трудов договор за неопределено време със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя и ответник се е съгласил да изпълнява длъжността „работник , строителство” при основно месечно възнаграждение от 610лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,60% за всяка година , срок на предизвестие за прекратяване на договора е уговорен на 60 дни.

Спорен въпрос по делото е дали ответникът е постъпил на работа, тоест дали трудовото правоотношение между страните по така сключения трудов договор е възникнало. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от КТ сочи, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок, в противен трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини. Тази разпоредба не урежда последици за действителността на трудовия договор, а само такива за трудовото правоотношение. При непостъпване на работа в срок без обективни причини за които работодател е уведомен , то трудовото правоотношение не възниква и така същото не може да бъде прекратено по предвидените в КТ способи. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника на работа. Началото на изпълнението е моментът, в който за работника или служителя възникват правото на трудово възнаграждение, н а признаване на времето за трудов стаж, на отпуск, на обезщетения, на осигуряването на работника и служителя. Под постъпване на работа по смисъла, вложен от законодателя, следва да се имат предвид всички проявни форми, свързани с правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение. Действията по постъпване на работа, могат да са не само по фактическото престиране на труд от работника или служителя, но също така и 4 правни действия във връзка с трудовото правоотношение. /В този смисъл Решение 360/08.10.2012г. по гр.д. № 1491/2011г. на ВКС, 4-то Г.О./. В конкретния случай независимо от указаната от районния съд доказателствена тежест , ищецът е представил по делото само служебна бележка и извлечение от книгата за инструктаж установяващи , че на 09.11.2020г. на ответника е проведен от ищеца начален инструктаж. Тези документи съдът приема, че не са достатъчни , за да установят че ответникът е постъпил на работа.

Действително началният инструктаж съгласно чл.12, ал. 2 от Наредба № РД07-2/16.12.2009. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредбата/ се провежда при постъпването на работа. Няма пречка обаче този инструктаж да се извърши и преди това. Самото обозначаване на инструктажа като начален, а и съдържанието му обосновава извод, че той трябва да се извърши преди фактическото начало на изпълнение на работата. Така съдът приема, че началния инструктаж може да се направи и преди постъпването на работа по смисъла на чл. 63 от КТ. В случая началният инструктаж е проведен на 09.11.2020г., а в трудовия договор изрично е посочено, че работникът следва да постъпи на работа на 10.11.2020г. Няма пречка страните да уговорят конкретен ден за постъпването на работа, като така уговорения момент на постъпване на работа е задължителен за тях. По делото не са ангажирани доказателства, че на 10.11.2020г. ответникът е постъпил на работа – престирайки труд или с извършване на прави действия във връзка с трудовото правоотношение. Твърденията на въззивника в жалбата, че до 06.06.2021г. ответникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност , ако бяха установени по делото, биха могли да установят постъпването на работа, защото това представлява упражняване на права по и във връзка трудово правоотношение. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са ангажирани по делото. Посочването на същото в уволнителната заповед не е от естество да установи същото.

Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b02b4901-7d97-43fe-b413-0c611252c902