Разпореждане № 94311 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94311 гр. София, 16.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно гражданско дело № 20251110130618 по описа за 2025 година Производството е образувано по заявление на А. И. Ш. срещу А. М. М., с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на документ - запис на заповед за сумата от 10000 лева.

След извършена проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намери, че същото следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която е регламентирана от закона, предвидена е писмена форма за действителност и задължително определено законово съдържание, съгласно което следва да съдържа посочените в чл. 535, ал. 1 ТЗ реквизити като условие за валидност на ефекта. Тези реквизити са част от формата на ценната книга и липсата на който и да е от тях, с изключение на т. нар. презумирани реквизити по чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, води до нищожност на менителничната сделка. Задължителен реквизит на записа на заповед съгласно чл. 535, т. 5 ТЗ представлява името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати.

В случая видно от приложения към заявлението оригинал на запис на заповед от 13.11.2024 г. липсва името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, а вписаните лични данни са на издателя. Следователно налице е неяснота относно лицето, на което или заповедта на което трябва да се плати. Това на практика прави невъзможно идентифициране на лицето, в чиято полза е била издадена ценната книга, поради което е равнозначно на липса на задължителен за редовността реквизит / чл. 535, т.5 ТЗ/. Същият не попада сред изключенията на чл. 536 ТЗ. Ето защо, по силата на чл. 536, ал. 1 ТЗ този документ не представлява ценна книга на заповед, т. е. едностранното волеизявление е нищожно и не е породило целените от издателя правни последици.

Предвид изложеното, съдът счита, че представеният документ не е редовен от външна страна. Поради това не са налице условията на чл. 417, т. 10, предложение първо ГПК и на чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а заявлението като неоснователно ще се отхвърли изцяло.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя следва да се укаже, че съгласно 1 чл. 415, ал. 3 и 4 ГПК в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителни искове за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед изхода на делото в полза на заявителя не следва да се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист, депозирано от А. И. Ш., ЕГН ********** срещу А. М.

М., ЕГН **********.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса до 4% върху цената на иска.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2