Решение № 260303 от 18.06.2021, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260303

18.06.2021 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели Иванова секретар Ваня

Кирева прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1499 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от Д.И.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Т.В., против О.Д.М. с ЕГН:********** ***, Н.Д.Д. с ЕГН:********** и Т.Ж.Д. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици в идеални части на жилищна сграда, находяща се в *************, с идентификатор ***, както и на всички заснети в сградата самостоятелни обекти. Сградата била построена през 1983г. върху имот, притежаван в съсобственост от родителите на Н.Д.Д. и О.Д.М. и от други лица.

Построена била въз основа на разрешение за строеж от 07.09.1983г., издадено на името на Н.Д.Д. и О.Д.М.. Поради обстоятелството, че правото на строеж било отстъпено по време на брака на двете сестри и сградата била построена със семейни средства на тях и техните съпрузи след построяването й собствеността върху нея била придобита при квоти по ½ ид.ч. в СИО от сестрите и техните съпрузи. На ищеца не било известно за строителството на сградата да са били подписвани строителни актове и да е издавано разрешение за ползване, като част от сградата продължавала и досега да е в незавършен вид. Одобреният проект на сградата предвиждал изграждане на две еднофамилни жилища, мезонетен тип, едното разположено на първи жилищен етаж с второ ниво на втори жилищен етаж, а другото разположено на трети жилищен етаж с второ ниво на втори жилищен етаж.

Достъпът до вторите нива на жилищата следвало да се осъществява от вътрешни стълби, изградени в средата на сградата. Имало и гаражен етаж, в който били проектирани два гаража и складово помещение към единия, разположен в западната част на сградата. Твърди се, че при строителството на сградата през 1983г. проектът не бил реализиран по отношение на предвижданите по проект втори нива на самостоятелните обекти на първи и трети етажи, не било реализирано вътрешното стълбище, което по проект давало достъп до вторите нива на тези жилищни обекти. По тази причина в сградата били обособени две самостоятелни жилища на първи и трети етаж с площ по 78кв.м. на едно ниво, а вторият етаж останал изцяло незавършен. Върху първия жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище, и върху единия гараж и складово помещение, намиращи се в западната част на сградата, владение установили съпрузите О. и Д. Д.. Владели тези имоти от построяването на сградата до прекратяване на брака им по взаимно съгласие с решение от 06.02.2014г. по гр.д.№1600/2013г. на РС-Хасково. С решението било одобрено споразумение между двамата, съгласно което ползването на втория жилищен етаж, т.е. второто ниво на обекта по проект, неизграден към датата на развода, се предоставяло на Д.Д., а първия жилищен етаж на О.М.. С развода била прекратена СИО върху сградата и обектите в нея по отношение на съпрузите Д. се трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти.

Ищецът твърди, че след развода и досега живее в складовото помещение и ползва за жилищни нужди гаража, намиращ се в западната част на първия гаражен етаж от сградата. Върху третия жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище и върху гаража намиращ се в източната част на сградата, владение установили съпрузите Н. и Ж. Д.. След смъртта на последния притежаваната от него собственост била наследена от съпругата му /3/4 ид.ч./ и сина им Т.Ж.Д. /1/4 ид.ч./. Вторият жилищен етаж останал незавършен до 2005г., когато Г. Д. /дъщеря на ищеца от предишен брак/ и партньорът й Х. Н.били допуснати от собствениците на сградата да живеят на този етаж и за целта да извършат в него преустройство за обособяване на самостоятелно жилище в западната част на етажа. През 2005г. Г.

Д.и Х. Н.извършили преустройство и обособили самостоятелно жилище с площ около 40кв.м. За достъп до жилището двамата отворили самостоятелен вход от общото стълбище на сградата, което не било предвиждано по проекта на сградата.

Изградили допълнително санитарен възел в жилището и извършили всички необходими довършителни работи в тази част от етажа. От 2005г. досега двамата владеели обособеното от тях жилище в западната част на втория етаж, но не притежавали документ за собственост за него, нито жилището било заснето в КК на гр.Хасково като самостоятелен обект в сграда. През 2006г. в КК на града бил заснет поземлен имот с идентификатор *** с площ 671кв.м., ведно с две построени в него сгради на калкан – процесната сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, притежавана от другите съсобственици на поземления имот. Процесната сграда била заснета с административен адрес *************, разположена в ПИ ***, със застроена площ от 70кв.м., с брой етажи 4, с предназначение – жилищна сграда – многофамилна. От извършената справка към момента в АГКК се установявало, че в сградата били заснети следните самостоятелни обекти : СОС *** с площ от 78,40кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ от 19кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата;

СОС *** с площ от 40,78кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ от 38кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата; СОС *** с площ от

23кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда; СОС *** с площ от 36кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда. Твърди се, че извършеното заснемане в КК на града на самостоятелните обекти с идентификатори *** и *** отговаряло на одобрения проект на сградата, но не отговаряло на фактически обособените в сградата самостоятелни обекти на собственост, възникнали при построяването на сградата, както и на впоследствие обособения на втория етаж обект на едно ниво.

Собствениците на сградата не били извършвали делба на обособените в нея самостоятелни обекти, независимо от установеното самостоятелно владение върху част от тях, поради което понастоящем притежавали следните идеални части от тази съсобственост, както следва 2/8ид.ч. за ищеца; 2/8ид.ч. за О.М.; 3/8ид.ч. за Н.Д. и 1/8ид.ч. за Т.Д.. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се допусне и извърши делба на СОС *** с площ от 78,40кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ от 19кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата; СОС *** с площ от 40,78кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ от 38кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата; СОС *** с площ от

23кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда; СОС *** с площ от 36кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда, намиращи се в сграда с идентификатор ***, с адрес *************, разположена в ПИ *** със застроена площ 70кв.м., с брой етажи : 4, с предназначение : жилищна сграда – многофамилна, при квоти : 2/8ид.ч. за ищеца; 2/8ид.ч. за О.М.;

3/8ид.ч. за Н.Д. и 1/8ид.ч. за Т.Д..

Ответниците Н.Д.Д. и О.Д.М. депозират отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който не възразяват да се извърши делба на описаните в исковата молба имоти, но считат, че следва да бъде само между тях двете при квоти по ½ ид.ч. за всяка от тях. Твърдят, че единствено те двете са собственици на имотите, предмет на настоящата съдебна делба. Собствеността върху сградата придобили по наследство от родителите си Д. М. С.и К.Д.С.. Твърдят, че преди смъртта си баща им построил жилищна сграда с площ 20кв.м., върху терена на която се намирали сега процесните две жилища. След смъртта на баща им, а именно на 12.09.1960г.

НС-Хасково им издал удостоверение №1130, с което били признати за собственици на тази жилищна сграда. На 18.12.1961г. двете сестри и майка им К.С. били признати за собственици по силата на дворищната регулация на празно дворно място от 95кв.м., върху което била построена жилищната им сграда. Понастоящем тези 95кв.м. попадали в поземлен имот ***, в който били построени и процесните имоти. На 07.09.1983г. на двете било издадено разрешение да построят жилище от 77,50кв.м. на три етажа в съсобствения им поземлен имот, съгласно одобрен архитектурен проект от 01.08.1983г. Твърдят, че още преди смъртта на майка им през 1986г. жилищната сграда била построена в сегашния й вид по стопански начин на мястото на старата им бащина къща. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че сградата била построена въз основа на отстъпено право на строеж. Такова право на строеж не било учредявано никога, а и не било нужно за построяването на сградата, тъй като сградата била построена в техен собствен имот на мястото на старата им бащина къща и поради това същата никога не е била в режим на СИО. Ето защо, следва да се изключат като съделители ищеца и ответника Т.Д.. Предвид гореизложеното се иска допускане и извършване на делба само между двете ответници при равни квоти – по ½ ид.ч. за всяка от тях.

Ответникът Т.Ж.Д. не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка :

С исковата молба се представя разрешение за строеж, издадено на 07.09.1983г. на името на ответниците Н.Д.Д. и О.Д. И.. С влязло в законна сила решение от 06.02.2014г., постановено по гр.д.№1600/2013г. по описа на РС-Хасково, бракът между ищеца Д.И.Д. и ответницата О.Д.М. е прекратен поради постигнато сериозно и непоколебимо съгласие. Приложено е също така решение от 10.06.1974г., постановено по гр.д.№214/1974г. по описа на ОС-Хасково, с което е прекратен сключения на 18.04.1962г. брак между Д.И.Д. и М. А. Д., като родителските права над малолетното им дете Г. се предоставят на бащата.

С отговора на исковата молба се представя удостоверение от 12.09.1960г., с което се признава право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата на наследниците на Д. М. С.. По силата на нотариален акт от 18.12.1961г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, са признати К.Д.С., Н.Д.М. и О.Д.М. за собственици по силата на дворищна регулация върху празно дворно място от 95кв.м. от дворище с планоснимачен номер 937, за което е отреден парцел втори в квартал 133, собственост на М. В., С. В., Г. В. и В. Н. към тяхното дворище планоснимачен номер 936, за който имот е отреден парцел първи в квартал 133 по плана на гр.Хасково, утвърден със заповед №858/1957г.

От представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Хасково на 18.06.2018г. се установява, че Д. М. С.е починал на 30.08.1957г., като оставил за свои наследници съпругата си К.Д.С. /починала на 29.12.1986г./ и двете си дъщери Н.Д.Д. и О.Д.М..

С влязло в законна сила решение, постановено на 25.01.2019г. по гр.д.№1485/2018г. по описа на РС-Хасково, е отхвърлен иска за собственост, предявен от Г. Д.И.

/дъщеря на ищеца/ и Х. Х. Н. против страните в настоящото производство – Д.И.Д., О.Д.М., Н.Д.Д. и Т.Ж.Д., като неоснователен.

По делото са приложени доказателства за периода, в който ищецът е работил в ********, за размера на сумите, получени като възнаграждения в този период и за наличието на упълномощаване на отв.О.Д. Добрева за теглене на суми от сметката на ищеца Д.И.Д..

От приложените писма от „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и „ВиК“ ЕООД се установява, че ищецът има открити партиди за ел.енергия и вода за имота, находящ се на адрес *************.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община Хасково на 09.10.2020г., Ж. Ж.Д. е починал на 12.09.2011г. и е оставил като свои наследници съпругата си Н.Д.Д. и сина си Т.Ж.Д..

По делото са приложени фактури, превозни билети, експедиционни бележки, разписки, от които се установяват закупени строителни материали от Ж. Ж.Д. /наследодател на ответниците Н.Д.Д. и Т.Ж.Д./ в периода 1981г. – 1986г.

От показанията на свидетеля Х. Д. К.