Решение № 224 от 24.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20251001000039 по описа за 2025 година

Производството е по чл.267 и сл. във връзка с чл.294 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на „Кока – Кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК 131032463 насочена против Решение № 260015/01.03.2022 г., постановено по т.д. № 115/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО с което са отхвърлени предявените от въззивното дружество осъдителни искове за осъждане на „Мариус груп“ЕООД, ЕИК 175385447 да заплати на ищеца сумата от 226 277,44 лв., представляваща продажна цена с вкл.ДДС на стоки – алкохолни напитки, доставени на ответника в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г., за доставките на които са съставени 4 бр. фактури /от 05.06.2019 г., 17.06.2019 г., 26.06.2019 г. и 08.08.2019 г./, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е признато за установено между страните по делото, че два броя сертификати към фактурите от 17.06.2019 г. и 08.08.2019 г. са неистински /неавтентични/ в частта относно положения от името на лицето Р. В. подпис в графа „получател“. В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ и ЗЗД, вкл. за необоснованост.

Поддържа се, че съдът не бил взел предвид твърденията на ищеца-въззивник относно позоваването му на четирите броя процесни фактури, като основание за възникване на 1 претендираните съдебно от ищеца-въззивник права, поради което и фактически неверен бил решаващият му извод, че искът е заявен на основание единствено договора за дистрибуция от 10.07.2019 г. Отделно от горното в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не описал и фактическата обстановка по спора, което от своя страна довело и до грешната му преценка относно това какви точно твърдения са направени от ищеца и какво се включва в предмета на спора. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемото дружество оспорва подадената жалба като в отговора са изложени подробни съображения в тази насока.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

При първоначалното разглеждане на делото в САС под №489/22г. е постановено решение №678/03.11.22г. с което е :

-отменено Решение № 260015/01.03.2022 г., постановено по т.д. № 115/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО в частта му, с което са отхвърлени предявените от „Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК 131032463 против „Мариус груп“ЕООД, ЕИК 175385447 осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.293 ТЗ за заплащане на сумата от 60 107,20 лв., представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – алкохолни напитки, доставени на ответника в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г., за доставките на които са съставени 3 бр. фактури /от 05.06.2019 г., 17.06.2019 г. и 26.06.2019 г./, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК 131032463 е осъдено да заплати на „Мариус груп“ЕООД, ЕИК 175385447 сумата над 219 лв. до сумата от 300 лв. като сторени разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата над 6 132 лв. до сумата от 8 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение с ДДС за производството пред ОС София и вместо него е постановено решение ,с което

- „Мариус груп“ЕООД, ЕИК 175385447 е осъдено да заплати на „Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК 131032463 сумата от 60 107,20 лв. /шестдесет хиляди сто и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща продажна цена с вкл.ДДС на стоки – алкохолни напитки, доставени на ответника в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г., за доставките на които са съставени 3 бр. фактури /от 05.06.2019 г., 17.06.2019 г., 26.06.2019 г./, ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 5 946,43 лв. /пет хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ разноски по делото пред двете инстанции, от които 2 404,29 лв. за платена държавна такса пред ОС София, съобразно уважената част от иска, 1 202,14 лв. за платена държавна такса и 2 340 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител за пред въззивната 2 инстанция, съобразно уважената част от жалбата.

-потвърдено е Решение № 260015/01.03.2022 г., постановено по т.д. № 115/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО в останалата му обжалвана част, с която предявените от „Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК 131032463 против „Мариус груп“ЕООД, ЕИК 175385447 осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.293 ТЗ са отхвърлени в частта над сумата от 60 107,20 лв. до сумата от 226 227,44 лв., представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – алкохолни напитки, доставени на ответника в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г., за доставките на които е съставена фактура от 08.08.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК 131032463 е осъдено да заплати на „Мариус груп“ЕООД, ЕИК 175385447 сумата от 219 лв. като сторени разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата от 6 132 лв. за платено адвокатско възнаграждение с ДДС за производството пред ОС София.

Това решение е обжалвано по касационен ред пред ВКС,който с решение №12/15.01.25г. по т.д.№1098/23г е отменил същото и върнал делото на САС за ново разглеждане от друг състав. С решението са дадени указания на въззивната инстанция да обсъди и вземе предвид доказателствения материал по делото и свързаните с това доводи и възражения на страните, а именно: имейли на ищеца от 14 и 17.08.2019г., писмо на ищеца № С01121 от 14.11.2019г., данните по служебна справка за прокурорска преписка № 54346 от 2019г. на СРП, както и част от заключението на съдебно почерковата експертиза във връзка с неавтентичността на подписа за „получател“ по фактури № 1301379163 от 17.06.2017г. и документацията към нея.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“АД против „Мариус Груп“ЕООД. Подържа се в исковата молба,че страните по делото били обвързани от договорно правоотношение, основано на договор за дистрибуция от 10.07.2019 г. В изпълнение на задължението си по същия ищцовото дружество предало на ответното заявените от него стоки, описани в общо 4 броя фактури – 1301374617/05.06.2019 г., 1301379163/17.06.2019 г., 130138333/26.06.2019 г. и 1301401200/08.08.2019 г., които стоки били получени от представител на ответника в склад, използван от Кока кола, и стопанисван от „Мувио Лоджистикс“ЕООД,като били подписани и съответните предавателни и превозни документи.Подържа се,че ответното дружество не изпълнило в срок задълженията си по този договор, като не заплатило стойността на предадените му и приети от него стоки, независимо че ги осчетоводило надлежно и включило стойността им в дневника за покупки за съответния месец, вкл. ползвало данъчен кредит за нейната стойност.Падежа на всяко едно от тези парични задължения съвпадало с 3 датите на предаване на отделните фактури.На 05.08.2019 г. ответното дружество направило частично плащане по първата от горепосочените фактури в размер на 11 000 лв., но остатъкът от паричното му задължение в размер на 226 277,44 лв. останала незаплатен. Иска се да бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден да заплати на ищеца последната сума, дължима като продажна цена на продадени и доставени алкохолни напитки в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г. и издадените въз основа на него четири броя фактури, посочени по номера и стойност, ведно с лихвата за забава върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски,включително и тези по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 5971/2020 г. по описа на СГС, ГО.

В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по основание и по размер. Оспорило е фактическите твърдения на ищеца за обвързаност на страните по делото по договор за дистрибуция така, както се твърди в исковата молба, вкл. че в изпълнение на същия да са му били доставени алкохолни напитки, ведно с придружаващите ги документи – фактури, товарителници и сертификати.Ответникът не е оспорил фактът, че три от фактурите - 1301374617/05.06.2019 г., 1301379163/17.06.2019 г. и 130138333/26.06.2019 г. са осчетоводени от ответника и са включени в дневниците му за покупко-продажба, вкл. е ползвало данъчен кредит за тях, но оспорва описаните в тях стоки да са му доставяни и са ги е получавало, поради което и не дължало плащане за тях.

Ответникът признава сключването на сделките, обективирани в посочените фактури и оспорва само реалното извършване на всяка една доставка, защото фактурите били издадени предварително с уговорката напитките да бъдат доставени и платени след доставката. По отношение на последната от фактурите поддържа, че освен че посочените в нея стоки не били предавани на ответника, същата не е осчетоводявана от него и за нея не е ползван данъчен кредит. За нея узнал едва в хода на развилото се обезпечително производство.

В обжалваното решение съдът не е изложил фактическата обстановка,която е установил по делото,което налага същата да бъде изложена от настоящата инстанция.По делото е представен договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г.Поради това,че същият е сключен след издаването на първите три фактури съдът счита,че не се налага да излага неговите основни клаузи.По делото са представени 4 броя фактури с доставчик- ищеца и клиент-ответника както следва:

-Фактура №1301374617/05.06.2019 г. за сумата 22 650,40лв.Фактурата има подпис за доставчик.Липсва подпис на получател.Към фактурата е приложена товарителница от 05.06.19г. върху която има подпис на получател,но не е посочено името на лицето положило подписа.Към товарителницата е приложен списък на товара, върху който няма подпис на получател.

-Фактура №1301379163/17.06.2019 г. за сумата 8 769,60лв.Върху фактурата има подпис за получател,но не е посочено името на лицето положило подписа.Към фактурата е приложен сертификат от 17.06.19г. като за получател е положен подпис от Р. В..Приложена 4 е товарителница от 17.06.19г. върху която има подпис на получател,но не е посочено името на лицето положило подписа.

-Фактура №130138333/26.06.2019 г. за сумата 39 571,20лв.Фактурата има подпис за доставчик.Липсва подпис на получател. Към фактурата е приложен сертификат от 26.06.19г. като за получател е положен подпис от Р. В..